Ангел с часовников механизъм

— Шарлот, миличка — каза Хенри на жена си, която го гледаше с ужас. Джесамин също се бе ококорила. — Много съжалявам, че закъснях. Знаеш ли, май моят сензор проработи...

Уил го прекъсна.

— Хенри, нали знаеш, че гориш?

— А, да — каза разсеяно Хенри. Пламъците вече почти стигаха рамото му. — Цял ден работих. Главата ми направо е пламнала. Шарлот, чу ли ме какво казах. Сензорът...

Шарлот свали ръка от устата си и отново изкрещя:

— Хенри! Ръката ти!

Хенри погледна към ръката си и зяпна.

— Мътните да го вземат — успя да каже преди Уил, който бе запазил учудващо самообладание да скочи, да вземе вазата с цветя и да я излее върху него. Пламъците изгаснаха с възмутено съскане и Хенри остана мокър на прага, а ръкавът на якето му бе почернял. На пода се валяха влажни бели цветя.

Хенри грейна и потупа изгорелия ръкав с поглед, изразяващ пълно задоволство.

— Знаете ли какво означава това?

Уил остави вазата на земята.

— Че си се подпалил и не си забелязал.

— Че огнеупорният материал, който разработих миналата седмица работи! — гордо заяви Хенри. — Трябва да е горял от поне десетина минути и дори не е изгорял наполовина! — Той хвърли поглед на ръката си. — Вероятно ще трябва да подпаля и другия ръкав, за да проверя...

— Хенри — каза Шарлот, която се бе посъвзела от шока, — ако се подпалиш нарочно, ще поискам развод. Седни и изяж вечерята си. И поздрави нашата гостенка.

Хенри седна, погледна към Теса и премигна.

— Но аз ви познавам! — каза той. — Вие ме ухапахте!

Звучеше странно доволен от този факт, като че бе някакъв особено приятен спомен, който двамата бяха споделили.

Шарлот погледна отчаяно към мъжа си.

— Попита ли госпожица Грей за клуб "Пандемониум"? — намеси се

Уил.

Клуб "Пандемониум", спомни си Теса.

— Чувала съм това име. Бе изписано върху каретата на госпожа Дарк. — каза тя.

— Това е организация — обясни Шарлот с въздишка, — много стара организация на мундани, които се интересуват от изкуството на магията. На срещите си правят заклинания и се опитват да призовават демони и духове.

Джесамин изсумтя.

— Не знам защо си правят труда да се занимават с магии, да се носят насам-натам закачулени и да палят малки огньове. Това е нелепо.

— О, те правят много повече — отвърна Уил. — Властта им сред долноземците е по-голяма, отколкото предполагате. Много богати и влиятелни хора са членове...

— Което прави всичко това още по-глупаво — Джесамин разтърси косата си. — Имат пари, имат власт. Защо им е да се занимават с магии?

— Добър въпрос — каза Шарлот. — Мунданите, които се замесват в неща, които не разбират, често имат злощастен край.

Уил сви рамене.

— Докато търсех произхода на символа, изобразен върху ножа, който намерихме с Джем в онази уличка, ме насочиха към клуб „Пандемониум" Членовете му пък от своя страна ми казаха за Сестрите на мрака. Двете змии са техния символ. Те контролират тайни свърталища за хазарт, посещавани от долноземци. Там примамват и мундани, които губят всичките си пари в омагьосани игри. Когато мунданите задлъжнеят, Сестрите на мрака събират дълговете им. С лихвите. — Уил погледна към Шарлот. — Занимават се и с други, по-неприятни работи. Например, според слуховете, къщата, в която държаха Теса, е била бордей. Клиентите били мундани с по-нетрадиционни вкусове.

— Уил, не съм съвсем сигурна, че... — започна предпазливо Шарлот.

— Хммм — прекъсна я Джесамин, — нищо чудно, че толкова искаше да отидеш там, Уилям.

Ако се надяваше с това да подразни Уил, не се получи. Все едно не си бе отваряла устата. Не й обърна никакво внимание. Вместо това гледаше към Теса, с леко повдигнати вежди.

— Обидих ли ви с нещо, госпожице Грей? Не смятам, че след всичко, което сте видели, ще се шокирате така лесно.

— Не сте ме обидили, господин Херондейл — въпреки думите си, Теса почувства как бузите й пламват. Добре възпитаните млади дами не знаеха какво означава думата бордей, а и да знаеха, не биха говорили по темата в компания. Убийството си е убийство, но това... — Не знам обаче как мястото би могло да е такова — каза тя с цялата твърдост, на която бе способна. — Никой нито влизаше, нито излизаше, освен слугинята и кочияша. Не знам дали някой друг живееше там.

— Когато аз дойдох, вече нямаше никой — съгласи се Уилям. — Вероятно са прекратили дейността си, за да останете изолирана. — Той погледна към Шарлот. — Смяташ ли, че братът на госпожица Грей има същите умения като нея? Затова ли Сестрите на мрака са пленили първо него?

Теса го прекъсна, доволна от смяната на темата.

— Брат ми никога не е показвал, че владее подобно умение. Но пък, докато не ме намериха Сестрите на мрака, същото важеше и за мен.

— А какво е вашето умение? — попита Джесамин — Шарлот не казва.

— Джесамин! — скара й се Шарлот.

— Според мен тя няма такова — продължи обаче Джесамин. — Мисля, че е една малка кифла, която смята, че ако я мислим за долноземка, ще се грижим за нея заради Споразумението.

Теса стисна зъби. Спомни си думите на леля Хариет, която й казваше: "Не си изпускай нервите, Теса” и „Не се бий с брат си, само защото те дразни”.