Ангел с часовников механизъм

В този момент Джесамин не изглеждаше нито нежна, нито ангелска, ала Теса си наложи да не споделя това свое впечатление с нея.

— Не виждам как...

Джесамин стисна ядно ръката на Теса.

— Нима? Мога да напусна Института, Теса, ала не мога да живея сама. Непристойно е. Ако бях вдовица, може би, но момиче на моята възраст... не е прието. Но ако си имам някого, например сестра...

— Искаш да се правя на твоя сестра? — почти изпищя Теса.

— А защо не? — отговори Джесамин с тон, все едно това е най-нормалното нещо на света. — Или пък братовчедка. Моята братовчедка от Америка. Звучи много добре. Виж... — добави тя с прагматичен тон, — няма какво друго да правим, нали? Сигурна съм, че бързо ще си хванем съпрузи.

Теса я заболя главата. Искаше Джесамин да спре да говори за това как ще си „хванат” съпрузи, все едно става дума за това да хванеш настинка или пък котка.

— Ще те запозная с най-важните хора — продължи Джесамин, — ще ходим на балове, на вечерни партита... — Внезапно тя млъкна и се огледа наоколо, объркана. — Но къде се озовахме?

Теса също се огледа. Пътеката се бе стеснила. Сега представляваше тъмна просека, виеща се между високи, криви дървета. Теса вече не виждаше небето, нито пък чуваше гласове.

Джесамин бе спряла зад нея. Лицето й бе изкривено от страх.

— Отклонихме се от пътя — прошепна тя.

— Е, какво толкова, ще се върнем назад, нали? — Теса се завъртя, оглеждайки се за пролука в дърветата, за слънчева светлина.

— Мисля, че дойдохме от...

Изведнъж Джесамин сграбчи ръката на Теса, с пръсти, извити като котешки нокти. Някой... не, нещо се бе появило на пътя.

Фигурката бе малка, тъй малка, че Теса за момент реши, че е на дете. Но когато пристъпи на светло, видя, че е на мъж — прегърбен и сбръчкан, облечен като клошар, с раздърпани дрехи и измачкана шапка на главата. Лицето му бе съсухрено и бледо, като изсушена ябълка, а очите му блещукаха измежду дебели пластове кожа.

Той се ухили и разкри зъби, остри като бръсначи.

— Сладки момиченца.

Теса погледна към Джесамин, която се бе сковала и гледаше съществото, свила устни в тънка линия.

— Трябва да тръгваме — прошепна Теса и дръпна Джесамин за ръката. Бавно, като насън, Джесамин позволи на Теса да я завърти към пътя, по който бяха дошли...

И мъжът отново застана пред тях, препречил пътя им. Далеч, далеч напред Теса видя парка и забеляза сечище, огряно от светлината.

Бе недостижимо далеч.

— Отклонихте се от пътя — каза странникът. Гласът му бе напевен, ритмичен. — Сладки момиченца, отклонили се от пътя. Знаете какво става с дечица като вас, нали?

Джесамин, все още скована, стискаше слънчобрана както удавник сламка.

— Гоблине — каза тя, — или хобгоблине, не съм сигурна... ние нямаме нищо против Прекрасния народ. Но ако ни докоснеш...

— Отклонихте се от пътя — припя ниският мъж и приближи към тях. Теса видя, че блестящите му обувки всъщност не са обувки, а излъскани подкови.

— Глупав нефилим, да дойдеш на тази ничия територия. Тази земя е по-древна от всякакви Споразумения. Тази земя е странна, магическа. Ако ангелската ти кръв покапе върху нея, лози от чисто злато ще поникнат, с диаманти като техни плодове. Искам я. Искам кръвта ти.

Теса дръпна Джесамин за ръката.

— Джесамин, може би трябва...

— Тихо, Теса.

Джесамин освободи ръката си и насочи слънчобрана си към гоблина.

— По-добре не прави това. Недей...

Съществото скочи. Докато летеше към тях устата му се отвори невъобразимо, плътта му се разцепи и Теса видя лице отдолу — озъбено и свирепо. Тя изпищя и отстъпи назад. Кракът й се заплете в корен и тя падна на земята. Видя как Джесамин вдигна слънчобрана си и с едно завъртане на китката той се отвори като цвете.

Гоблинът изпищя. Той рухна назад, затъркаля се по земята и продължи да пищи. Кръв потече от рана на бузата му, капейки по парцаливото му сиво яке.

— Казах ти — процеди Джесамин, дишайки тежко, сякаш е бягала през парка, — казах ти да ни оставиш на мира, гнусно същество такова!

Тя отново удари гоблина и сега Теса видя, че краищата на слънчобрана блещукат в златистобяло и са остри като бръснач. Пъстрият плат бе оплискан с кръв.

Гоблинът зави и вдигна ръце, за да се защити. Отново приличаше на стар гърбушко и макар Теса да знаеше, че това е илюзия, не можа да не почувства малко жал.

— Милост, господарке, милост!

— Милост? — излая Джесамин. — Ти искаше да пролееш кръвта ми заради някакви си цветя! Мръсно, гнусно същество!

Тя отново го удари със слънчобрана, а после отново и отново. Гоблинът виеше и се гърчеше. Теса седна, изтърси прахта от косата си и се изправи на крака. Джесамин продължаваше да крещи и да размахва слънчобрана, а създанието се гърчеше след всеки удар.

— Мразя те — изкрещя Джесамин с изтънял и треперещ глас, — теб и всички като теб, долноземци уродливи, гадни...