Ангел с часовников механизъм

— Е, човек може да работи, където си пожелае — отговори бързо Мортмейн. — Нямаше причина да мисля...

— И не сте го виждали от тогава?

— Не. Нали ви казах...

Шарлот го прекъсна.

— Казвате, че се е почувствал в свои води в клуб „Пандемониум”, но не сте го видели дори на една сбирка, откакто ви е напуснал?

В очите на Мортмейн проблесна паника.

— Аз... аз самият не съм ходил от доста време. Имам много работа.

Шарлот погледна сурово към Аксел Мортмейн, който се бе свил зад

огромното си бюро. Винаги бе смятала, че умее да преценява хората, а освен това вече бе виждала хора като Мортмейн. Хитри, арогантни и самоуверени, хора, които вярваха, че успехите им в бизнеса или някаква друга дейност гарантират същия успех и в магията. Отново си спомни онзи юрист, за стените на неговата къща в Найтсбридж, оплискани с алената кръв на семейството му. Бе мислела за това какъв ли ужас е изпитал той в последните мигове от живота си. Виждаше проблясъци от същия ужас в очите на Аксел Мортмейн.

— Господин Мортмейн — каза тя, — не съм глупачка. Зная, че криете нещо от мен.

Тя извади от чантичката си едно от зъбните колела, които Уил бе взел от къщата на Сестрите и го постави на бюрото.

— Това изглежда като нещо, произведено от вашата компания, господин Мортмейн.

Той погледна разсеяно малкото парче метал на бюрото си.

— Мда, това е едно от моите зъбни колела. Какво за него?

— Две долноземки, наричащи се Сестрите на мрака и членуващи в клуб „Пандемониум”, убиват хора. Млади момичета. Почти деца. Намерихме това в дома им.

— Нямам нищо общо с никакви убийства! — възкликна Мортмейн. — Никога не бих си и помислил...

Той започна да се поти.

— Какво мислите? — попита меко Шарлот.

Мортмейн взе зъбното колело с треперещи пръсти.

— Не можете да си представите... — гласът му притихна. — Преди няколко месеца един от ръководителите на клуба, много древен и могъщ долноземец, дойде при мен и поиска да купи евтино механични части. Зъбни колела, брънки и прочее. Не го питах за какво. Защо да го правя? Нямаше нищо обезпокоително в такава поръчка...

— Да не би, по една случайност, това да е същият човек, за когото е отишъл да работи Натаниъл? — попита Шарлот.

Мортмейн изпусна зъбното колело. Докато чаркът се търкаляше по масата, той го захлупи с ръка и спря въртенето му. Макар да не каза нищо, Шарлот позна по страха в очите му, че е права. Изпълни я усещане за триумф.

— Името му — каза тя, — искам името му.

Мортмейн я погледна иззад бюрото.

— Ако ви кажа, той ще ме убие.

— Ами животът на Натаниъл Грей? — попита Шарлот.

Мортмейн поклати глава, без да среща погледа й.

— Нямате представа колко могъщ е той. Колко опасен.

Шарлот изпъна рамене.

— Хенри — каза тя, — донеси ми призовителя.

Хенри я погледна объркан.

— Но мила...

— Веднага! — сряза го Шарлот. Мразеше да му крещи, бе като да риташ кученце. Но трябваше да направи нещо.

Хенри гледаше все така объркано, докато приближаваше жена си до бюрото на Мортмейн. Той извади нещо от джоба на сакото си. Бе тъмно и метално, със странни цифри по него. Шарлот го грабна и го размаха пред Мортмейн.

— Това е призовител — обясни му тя. — С него мога да призова Клейва. За три минути нефилими ще обкръжат къщата ви. Ще ви извлекат оттук и ще ви отведат на тяхна територия, където ще ви изтезават по начини, за които не сте и сънували. Знаете ли какво се случва с човек, в чиито очи покапе кръвта на демон?

Мортмейн я изгледа ужасен, ала не продума.

— Моля ви, не ме принуждавайте да го правя, господин Мортмейн. — Машинката в ръката на Шарлот бе станала хлъзгава от потта й, ала гласът й бе равен. — Не бих искала да умрете.

— Човече, моля ви, кажете й! — извика Хенри. — Наистина нямате нужда от това, господин Мортмейн. Само си усложнявате живота.

Мортмейн прикри лицето си с две ръце. Той винаги бе искал да види истински ловци на сенки, помисли си Шарлот, докато го гледаше. Ето, че мечтата му се бе сбъднала.

— Де Куинси — промълви той, — ала не зная първото му име. Просто де Куинси.

— Де Куинси — повтори тя, — не може да бъде...

— Познавате ли го? — попита глухо Мортмейн — Разбира се, предполагам, че би трябвало...

— Той е главатарят на могъщ вампирски клан в Лондон — каза Шарлот почти с нежелание. — Много влиятелен долноземец, съюзник на Клейва. Не бих могла да си представя, че той би...

— Той ръководи клуба — каза Мортмейн. Изглеждаше уморен и състарен. — Всички отговарят пред него.

— Ръководителят, значи. Има ли си титла?

Мортмейн изглеждаше леко изненадан от въпроса.

— Магистърът.

Ръката на Шарлот потръпна леко, след което тя прибра устройството в ръкава си.

— Благодаря ви, господин Мортмейн. Помогнахте ни много.

Мортмейн й отправи поглед, изпълнен с нещо като възмущение.

— Де Куинси ще разбере, че съм ви казал. Ще ме убие.

— Клейвът ще се погрижи да не го направи. Той никога няма да разбере кой го е издал.

— Ще направите това? — попита Мортмейн меко. — За един глупав мундан?