Ангел с часовников механизъм

— Ала вие не бихте били така глупав — каза Шарлот, — само че в този момент сте. Гледате към Хенри и мен, и не сте изплашен. Развеселен сте. Виждате приказка, оживяла от страниците на книгите! — Тя удари с юмрук по масата и той подскочи. — Но зад нас е силата на Клейва — каза тя с най-студения глас, на който бе способна, — ние браним хората, хора като Натаниъл Грей. Той е изчезнал и зад това изчезване се крие нещо окултно. И тук намираме неговия началник, очевидно занимаващ се с окултизъм. Дали тези два факта не са свързани?

— Но нима господин Грей е изчезнал? — заекна Мортмейн.

— Да. Сестра му дойде при нас, търсейки го. Бе научила от двама магьосници, че той е в голяма беда. Докато вие тук се веселите, момчето може би умира. Клейвът няма да е очарован.

Мортмейн подпря лицето си с ръка. Когато я отпусна, изглеждаше състарен.

— Разбира се, ще ви кажа каквото искате да знаете.

— Отлично — сърцето на Шарлот туптеше бясно, но гласът й не издаде нищо.

— Познавах бащата на Натаниъл. Наех го преди двайсет години, когато „Мортмейн” се занимаваше с корабоплаване. Имах офиси в Хонконг, Шанхай ... — той млъкна, когато видя как Шарлот нетърпеливо барабани с пръсти по бюрото му.

— Ричард Грей работеше за мен тук, в Лондон. Беше най-добрият ми и доверен служител. Умен и добър човек. Много ми бе мъчно, когато замина за Америка. Когато Натаниъл ми писа и ми каза кой е, веднага го наех.

— Господин Мортмейн — каза Шарлот със стоманен глас, — това няма връзка с...

— О, има връзка — настоя дребният човечец, — виждате ли, моите знания за окултното винаги са ми помагали в работата. Преди години например, една банка на “Ломбард" фалира и повлече дузина компании със себе си. Един познат магьосник обаче ме предупреди и аз се измъкнах навреме. Изтеглих спестяванията си преди краха на банката, като така спасих компанията си. Ала това събуди подозренията на Ричард. Той явно бе узнал какво се е случило, тъй като един ден дойде при мен, повдигайки въпрос за клуб „Пандемониум".

— Значи вие сте член — промърмори Шарлот. — Каква изненада.

— Предложих и на Ричард членство в клуба, като дори го заведох на една-две срещи, ала той не бе заинтересован. Скоро след това се премести заедно със семейството си в Аляска. — Мортмейн разпери широко ръце. — Клуб „Пандемониум" не е за всеки. Пътувал съм къде ли не и съм чувал за подобни организации в много градове. Групи от хора, които знаят за света на сенките, и искат да споделят своите опит и знания, ала цената за членството е в тайна.

— Има и по-тежка цена, повярвайте ми.

— Това не е организация с лоши намерения — каза Мортмейн. Звучеше почти обиден — тя дава много предимства, направила е много открития. Видях как един магьосник създаде сребърен пръстен, който може да пренесе в дома му този, който го носи, само с едно завъртане около пръста. И портал, който може да те отведе където си поискаш. Виждал съм да връщат хора от прага на смъртта...

— Имам представа от магията и нейните способности, господин Мортмейн. — Шарлот хвърли поглед на Хенри, който изследваше един документ за джунджурия, закачаща се на стена. — Ала едно нещо ме притеснява. Магьосниците, отвлекли господин Грей, някак си са свързани с клуба. Доколкото знаех, той е за мундани. Защо в него членуват и долноземци?

Мортмейн сбърчи чело.

— Долноземци? Имате предвид свръхестествени същества като магьосници и върколаци? Вижте, госпожо Брануел, има си нива на членство. Мундан като мен може само да членува в клуба. Но ръководителите, които командват парада, са все долноземци. Магьосници, върколаци и вампири. Няма обаче нито един представител на феите. Имаме твърде много индустриалци — директори на железници, фабриканти — за техния вкус. Те мразят всичко това... — Той поклати глава. — Феите са прекрасни създания. Опасявам се обаче, че прогресът ще доведе до гибелта им.

Шарлот не се интересуваше от разсъжданията на Мортмейн относно съдбата на феите. Умът й трескаво работеше.

— Нека позная — каза тя, — завели сте Натаниъл Грей в клуба, както преди това сте завели баща му.

Мортмейн, който тъкмо бе възстановил малко от старото си самочувствие, отново посърна.

— Натаниъл беше едва от няколко дни в офиса ми в Лондон, когато се изправи срещу мен. Явно бе научил от баща си за клуба и у него се бе събудила жажда да узнае повече. Не можах да му откажа. Заведох го на една сбирка и се надявах с това всичко да приключи. Уви, не стана така.

Той отново поклати глава.

— Там Натаниъл се почувства в свои води. Само няколко седмици след първото си отиване там, той напусна квартирата си. Изпрати ми писмо, с което прекрати нашите взаимоотношения. Пишеше, че ще отиде да работи за друг член на клуб „Пандемониум”, явно някой, който бе проявил желание да покрие загубите му от хазарта. — Мортмейн въздъхна. — Едва ли има нужда да ви казвам, че не ми изпрати новия си адрес.

— И това е всичко? — Шарлот повиши глас невярващо. — Не се опитахте да го потърсите? Да разберете къде е отишъл? Кой е новият му работодател?