Ангел с часовников механизъм

Превъплъщението този път бе различно, странно. Мракът се надигна бързо и се уви около нея, а светлината, която видя в далечината, имаше студен сребърен отблясък. Мразовитият повей, който долетя от тази светлина, бе пронизващ. Теса притегли светлината към себе си, потъна в ледената й яркост, гмурна се в ядрото й и тя издигна ярко бели стени около нея...

Усети остра болка в центъра на гърдите си и за момент погледът й се замъгли в червено, в аления цвят на кръвта. Всичко бе кървавочервено и тя се паникьоса. Започна да се бори за свобода, очите й рязко се отвориха...

И отново бе в Храма, а всички останали я наблюдаваха. Камила се усмихваше леко, а останалите изглеждаха смаяни, макар и не толкова, колкото след превръщането й в Джесамин.

Ала нещо не бе наред. Усещаше в себе си ужасна празнота, не болка, а чувството, че нещо липсва. Теса се задави и през тялото й премина вълна от болка. Тя се отпусна в един от столовете и притисна ръце към гърдите си. Цялата трепереше.

— Теса? — Джем приклекна до стола й и взе едната й ръка в своите. Можеше да се види в едно от огледалата на отсрещната стена — или поточно виждаше облика на Камила. Светлата коса на Камила се спускаше разбъркана по раменете й, а бялата й кожа се показваше през корсажа на твърде тясната рокля, която щеше да накара Теса да се изчерви — ако можеше. За да се изчервиш обаче трябваше да имаш кръв, която да тече във вените и тя си спомни с ужас, че вампирите не дишаха, не чувстваха жега или студ и нямаха сърца, които да бият в гърдите им.

Ето това бе странната, неестествена празнота, която чувстваше. Сърцето й бе неподвижно, мъртво в гърдите й. Тя изхлипа, докато си поемаше дъх. Това й причини болка и разбра, че макар да може да диша, новото й тяло нито има нужда, нито желание за това.

— Боже мой — прошепна тя тихо на Джем, — сърцето ми не бие. Сякаш съм умряла. Джем...

Той погали ръката й внимателно, бавно и после я погледна със сребристите си очи. Нищо в погледа му не се бе променило отпреди, гледаше я както я бе гледал, когато бе Теса Грей.

— Ти си жива — каза той толкова тихо, че само тя го чу, — изглеждаш различно, но си Теса и си жива. Знаеш ли откъде го знам?

Тя поклати глава.

— Спомена името Божие. Никой вампир не може това — той стисна ръката й, — душата ти си е същата.

Тя затвори очи и остана неподвижна за миг, съсредоточена върху натиска на ръката му върху нейната, топлината му върху собствената й, студена като лед кожа. Скоро треперенето й престана, тя отвори очи и се усмихна слабо на Джем.

— Теса — каза Шарлот, — всичко наред ли е?

Теса отклони погледа си от Джем и погледна към Шарлот, която гледаше разтревожено. Зад Шарлот бе застанал Уил, но неговото изражение оставаше неразгадаемо.

— Ще ти трябва малко практика затова как да се движиш и държиш, ако искаш да убедиш де Куинси, че си аз — каза лейди Белкор. — Например аз никога не бих се стоварила така върху някой стол — тя наклони глава на една страна. — И все пак, трябва да призная, това бе впечатляващо представление. Някой те е подготвил доста добре.

Теса си спомни за Сестрите на мрака. Дали наистина я бяха обучили добре? Бяха ли й направили услуга, отключвайки скритата й сила, въпреки омразата, която изпитваше към тях за това? Или щеше да е по-добре никога да не бе узнавала, че е различна?

Тя постепенно прекрати превъплъщението, остави образа на Камила да се оттече от нейния. Чувстваше се, сякаш от леден извор. Ръката й стисна тази на Джем, докато мразът отново мина през нея, като леден водопад. Нещо се раздвижи в гърдите й. Като птица, стояла замаяна и неподвижна, след като се е ударила прозорец, но после събрала сили да полети отново, сърцето й внезапно започна да бие. Въздух изпълни дробовете й и тя пусна Джем, за да притисне ръце към гърдите си, да долови сърдечния си ритъм с пръсти.

Тя погледна към огледалото в стаята. Отново бе себе си — Теса Грей, а не приказно красив вампир. Почувства облекчение.

— Би ли ми върнала огърлицата — каза хладно лейди Белкор и протегна деликатната си ръка. Джем взе рубиненото украшение и й го подаде. Докато го поемаше Теса видя, че на сребърната част е гравиран надпис: Атог уегт тогИиг пит^иат.

Тя погледна към Уил, без да е сигурна защо и видя, че той гледа към нея. И двамата бързо отклониха погледи.

— Лейди Белкор — каза Уил, — понеже никой от нас не е бил на гости на де Куинси, се чудя дали би било възможно да ни направите план на имението, скица на етажите и стаите.

— Имам по-добра идея — каза лейди Белкор, докато вдигаше ръце, за да постави огърлицата на врата си, — Магнус Бейн.

— Магьосникът? — повдигна вежди Шарлот.

— Точно така — каза лейди Белкор. — Той познава имението не по-зле от мен, а де Куинси го кани често на сбирките си. Макар и той като мен да избягва такива, на които се убиват хора.

— Колко благородно — промърмори Уил.

— Ще се срещнете там и ще те разведе из къщата. Никой няма да се изненада да те види с него. Магнус Бейн е мой любовник.