Ангел с часовников механизъм

— Де Куинси е сред членовете — каза Шарлот и Теса видя как зад кафявите й очи проблясва свиреп интелект. — Даже чух, че той ръководи организацията. Знаехте ли това?

Лейди Белкор поклати глава, очевидно незаинтересована от тази информация.

— Някога с де Кунси бяхме близки, ала вече не. Бях откровена, като му казах, че не се интересувам от клуба. Предполагам, че е възможно той да е ръководителят му. Организацията, ако питате мен, е просташка, но несъмнено носи големи печалби.

Тя се приведе напред и сви покритите си с ръкавици ръце в скута. Имаше нещо възхитително в движенията й, дори най-малките. Някаква странна, животинска грация. Като да гледаш котка, промъкваща се в сенките.

— Първото нещо, което трябва да знаете за де Кунси, е, че той е най-опасният вампир в Лондон. Докопа се до върха на най-силния клан в града. Всеки вампир в Лондон се подчинява на волята му. — Алените й устни се свиха. — Второто нещо, което трябва да знаете, е, че де Кунси е древен, дори за Дете на нощта. Той е живял по-голямата част от живота си преди Споразумението и го презира от дън душа, мрази живота под тежестта на закона. А повече от всичко ненавижда нефилимите.

Теса видя как Джем се наведе и прошепна нещо на Уил, който се усмихна леко.

— Наистина? — каза Уил. — Но как може някой да ни презира? Ние сме толкова очарователни.

— Сигурна съм, че сте наясно, че повечето долноземци не ви обичат.

— Но смятахме де Куинси за съюзник — Шарлот подпря треперещите си ръце на облегалката на един от кадифените столове. — Той винаги е помагал на Клейва.

— Преструва се. Ако е в негов интерес да ви помогне, ще го направи. Но с радост би видял как всички потъвате в океана.

Шарлот пребледня, но продължи.

— А знаете ли нещо за връзките му с две жени, Сестрите на мрака? Или за интереса му към автоматоните, механичните хора?

— Сестрите на мрака, отвратително — потръпна лейди Белкор. — Такива гнусни и неприятни същества. Магьосници, доколкото си спомням. Избягвах ги. Те осигуряват удоволствия за онези членове на клуба, чиито вкусове не са особено... изискани. Опиум, проститутки, такива неща.

— А автоматоните?

Лейди Белкор махна отегчено с ръка.

— Де Куинси може и да се интересува от часовници, не знам. Всъщност, когато ме попитахте за де Куинси, изобщо нямах намерение да идвам. Едно е да споделиш някои тайни с Клейва, а съвсем друго е да предадеш най-могъщия вампир в Лондон. Но тогава чух за вашата малка превръщенка. — Зелените й очи се спряха на Теса, а червените й устни се изкривиха в усмивка.

— Виждам семейната прилика.

Теса я погледна.

— Каква семейна прилика?

— Ами с Натаниъл, разбира се. С брат ти.

Теса се почувства сякаш са пуснали кубче лед във врата й и застана нащрек.

— Виждали сте брат ми?

Лейди Белкор се усмихна като жена, която знае, че има скрит коз в ръкава си.

— Виждала съм го на срещите на де Куинси — каза тя. — Изглеждаше впечатлен от него и приятелите му. Мило момче е този твой брат, но злощастно, за съжаление.

— Той жив ли е? — попита Теса. — Нали е жив?

— Да, поне до миналата нощ — махна с ръка лейди Белкор. Ръкавиците й бяха алени, което правеше ръцете й да изглеждат като окървавени. — Да се върнем обаче на темата. Говорихме си за де Куинси. Кажете ми, Шарлот, знаехте ли, че той провежда срещите си в къщата на площад Карлтън?

Шарлот вдигна ръце от облегалката на стола.

— Чувала съм.

— За нещастие — добави Уил, — досега не ни е канил. Или пък поканите са се изгубвали по пощата.

— На тези срещи — продължи лейди Белкор — измъчват и убиват хора. Мисля, че телата им се хвърлят в Темза, за да зарадват клошарите, ровещи се в калта. Това знаехте ли го?

Дори Уил изглеждаше шокиран. Шарлот каза:

— Но убийството на хора от Децата на нощта е забранено от Съглашението...

— Което де Куинси презира. Затова действа, колкото заради самото удоволствие от убийството, което, в интерес на истината, е доста голямо, толкова и за да обиди нефилимите.

Устните на Шарлот побеляха.

— Откога се случва всичко това, Камила?

Значи това бе името й, помисли си Теса. Камила. Френско име, което обясняваше акцента.

— Поне от година, може и повече — спокойно отвърна вампирът. Звучеше студено, без следа от емоция.

— Но ми казвате чак сега, защото... — Шарлот прозвуча обидена.

— Защото ако разкриеш тайните на Господаря на Лондон, си отиваш — каза Камила, а зелените й очи потъмняха. — А и да ви бях казала, какво бихте могли да направите? Де Куинси е ваш съюзник. Нямате причина да нахълтвате в къщата му, все едно е обикновен престъпник. Нямате доказателства, че прави нещо нередно. Доколкото знам, според

Споразумението трябва да видите как един вампир наранява хора, за да можете да предприемете нещо.

— Да — каза колебливо Шарлот, — но ако присъстваме на някоя от сбирките...

Камила се изсмя.

— Де Куинси не би го позволил. Мерне ли ловец на сенки, ще се залости. Няма да ви допуснат да влезете.

— Но вие можете да вземете един от нас със себе си... — каза Шарлот.

Перото върху шапката на Камила трепна, когато тя вдигна глава:

— И да рискувам собствения си живот?

— Е, вие не сте съвсем жива, нали? — отбеляза Уил.