Авемпарта

Тогава всички го забелязаха. Сблъскани в ъгъла на стаята, овцете бяха притихнали по време на вечерята. Куп вълна, за чието съществуване Ейдриън бе забравил. Сега те се блъскаха една друга, бутайки се срещу дъската, която Ръсел бе поставил. Звънчето на врата на Мами дрънчеше, докато козата се раздвижи неспокойно. Едно от прасетата се стрелна към вратата и Тракия и Лина го уловиха в последния миг.

- Деца. Слезте долу - приглушено извика Лина.

Трите деца се спуснаха от тавана, където бяха пропъдени по време на вечерята заради неочакваната пренаселеност. Майка им ги събра около себе си в центъра на къщата. Ръсел се надигна от табуретката и угаси огъня с мръсната вода.

Обгърна ги мрак. Никой не продумваше. Навън щурците замлъкнаха. Жабите ги последваха секунда по-късно. В къщата животните продължаваха да шават неспокойно. Друго прасе се стрелна. Ейдриън чу копитцата му да тропат по пръстения под по посока на вратата. Усети Ройс да се раздвижва до себе си, сетне настъпи тишина.

- Ето, някой да го вземе - прошепна Ройс. Тад пролази по посока на звука и пое прасето.

Чакаха.

Звукът започна глухо и неясно. Пъхтене, помисли си Ейдриън, като духало, подклаждащо пещ. Разнесе се по-наблизо, по-силно, по-измъче-но - мощен и силен. Звукът се разнесе над главите им и Ейдриън инстинктивно погледна нагоре, но видя само тъмнина. Ръцете му се преместиха на петите на мечовете.

Трумп. Трумп. Трумп.

Седяха свити в мрака, слушайки, докато звукът се отдалечи, сетне отново стана по-силен. Пауза - пълна тишина. В къщата всички затаиха дъх.

Хряс!

Ейдриън подскочи при шумния трясък, който прозвуча като експло-дирало дърво. Сграбчване, раздиране, разчупване - цяла бран насилствени звуци. Писък. Женски глас. Изкрещяването бе истерично и безумно.

- Мили Марибор! Мей! - проплака Лина.

Ейдриън скочи на крака. Ройс вече бе станал.

- Не си губете времето - каза им Есрахаддон. - Тя е мъртва. Не можете да направите нищо. Чудовището не може да бъде наранено от оръжията ви. То...

Двамата бяха вече излезли.

Ройс бе по-бърз и търчеше към къщицата на Мей Дръндъл. Ейдриън не виждаше по-далеч от носа си и сляпо последва шума от стъпките на Ройс.

Виковете спряха - рязък, груб край.

Ройс спря и Ейдриън за малко да го отнесе.

- Какво има?

- Покривът е откъртен. Има кръв по целите стени. Няма я. Няма го.

- Го? Видя ли нещо?

- Зърнах го за секунда, но бе достатъчно.

Глава 5 Цитаделата

Ройс и Есрахаддон излязоха веднага щом се развидели и последваха пътечката, която извеждаше извън селото. Откакто бяха пристигнали в Далгрен, Ройс бе забелязал далечен звук - глух, но постоянен. С наближаването на реката, той прерасна в рев. Нидвалден бе огромна - ширнали се буйни води, които се носеха яростно и се разбиваха в скалите. Един дълъг миг Ройс просто се взираше. Забеляза клон в средата на реката, черна и сива купчина листа, носещи се безпомощно по течението. То се провираше сред речните камъни, плъзгаше се над скалите и накрая изчезваше в бял облак. В центъра видя нещо високо да се издига, закрито от водния прах и клоните, които се протягаха над водата.

- Трябва да слезем по-надолу по течението - обясни Есрахаддон, до-като поведе Ройс по още по-тясна, следваща брега пътека. Оросена трева никнеше по него; пойни птици лееха пронизителни мелодии в мекия утринен бриз. Дори с гърмящата река и пресните спомени от оплискан с кръв дом без покрив, мястото навяваше спокойствие.

- Ето я - каза почтително Есрахаддон, когато стигнаха до камениста просека, разкрила им пълна гледка към реката. Бе широка и водата отминаваше с ярост, за да изчезне зад внезапен водопад.

Стояха много близо до ръба на водопада и можеха да видят белия прах, надигащ като мъгла се от рязкото падане. В средата на реката, на ръба на водопадите, масивни скали цепеха водата като нос на кораб, олю-ляващ се на ръба на бездната. На този страховит пиедестал се издигаше цитаделата Авемпарта. Съградена изцяло от камък, кулата се протягаше към небето, здраво впила каменните си корени. Букет от високи, стройни късове се издигаха като кристални сталагмити или висулки лед, чиято основа се губеше в облаците мъгла и пяна. На пръв поглед изглеждаше като естествено каменно образувание, но по-внимателното вглеждане открояваше прозорци, алеи и стълби, внимателно интегрирани в архитектурата.

- И как се очаква да стигна там? - запита Ройс, надвиквайки рева на реката; наметалото му плющящо като змия.

- Това е проблем номер едно - изкрещя Есрахаддон в отговор, без да дава допълнителни разяснения.

Това някакъв тест ли е, или той наистина не знае?