Авемпарта

Тогава бе много различно. Хората бяха щастливи. Нямаше бедни семейства, живеещи по улиците. Нямаше отчаяни селяни, борещи се за насъщния или принудени да живеят в коптори с три деца, четири прасета, две овце и коза; където следобедните мухи са по-гъсти от вечерната им яхния.

Есрахаддон се огледа тъжно:

- Като магьосник, животът ми бе посветен на изучаването на истината и прилагането й в служба на императора. Никъде другаде не съумях да открия повече истина или да му служа по-мъдро от това място. И същевременно изпитвам съжаление. Ако само бях останал у дома. Щях отдавна да съм мъртъв, изживял щастлив и чудесен живот.

Ройс му се усмихна:

- Мислех, че магьосниците не са извор на информация.

Есрахаддон се намръщи.

- Кажи сега за кулата.

Магьосникът погледна назад към елегантните спирали, издигащи се над мъглата:

- При Авемпарта се провела последната битка от Великите елфичес-ки войни. Новрон отблъснал елфите обратно до Нидвалден, но те удържали позициите си, като се укрепили в кулата. Новрон не би позволил малко вода да го спре и наредил построяването на моста. Осем години и стотици удавени по-късно, мостът бил построен. Още пет години отнело на Новрон да превземе цитаделата. Това действие било колкото стратегическо, толкова и символично и принудило елфите да осъзнаят, че нищо не би могло да попречи на Новрон да ги изтрие от лицето на Елан. Тогава се случило нещо много любопитно и което е все още неясно. Казват, че Новрон се сдобил с Рога на Гилиндора и с него си осигурил безусловната капитулация на елфите. Наредил им да унищожат военните си машини и деятели и да се оттеглят отвъд реката - никога да не я прекосяват обратно.

- Значи преди Новрон да построи мост, не е имало такъв? И от двете страни.

- Не, това беше проблемът. Нямаше начин да се достигне кулата.

- Тогава как елфите са отивали до нея?

- Именно - магьосникът кимна.

- Значи не знаеш?

- Стар съм, но не чак толкова. Новрон е по-далеч от моето време, от-колкото моите дни са за теб сега.

- Значи загадката има решение. Просто не е очевидно.

- Мислиш ли, че Новрон би прекарал осем години в изграждането на мост, ако беше?

- И какво те кара да мислиш, че аз ще намеря решението?

- Наречи го съчувствие.

Ройс го погледна любопитно:

- Имаш предвид предчувствие?

Магьосникът изглеждаше раздразнен.

- Очевидно все още има празнини в речника ми.

Ройс се загледа в кулата и се зачуди защо задачи, свързани с кражба на мечове, никога не се оказваха прости.

* * *

Службата, която отслужиха за Мей Дръндъл, бе мрачна и почтителна, макар на Ейдриън да се стори репетирана. Нямаше неловки моменти, заеквания или обърквания. Всеки добре знаеше ролята си. Жителите на Далгрен се отнасяха към погребенията си почти толкова професионално, колкото работещи гратис оплаквачки.

Дякон Томас произнесе само персонализираната част от службата, където споменаваше отдадеността й към семейството и църквата. Мей бе последната от рода си. Синовете й бяха умрели от болест преди да навършат шест, а съпругът й бе убит от звяра преди по-малко от пет месеца. В панегирика си Томас публично изрази мислите на всички: че макар смъртта на старата жена да бе ужасна, може би за нея това не бе толкова зле. Някои дори споделиха, че тя оставяла подканяща свещ на прозореца си през последните две нощи.

Както обикновено, нямаше тяло за погребване, така че просто вбиха дъска в земята, върху която бе прогорено името на мъртвата. Тя стоеше до маркерите с надпис ДЕЙВИ, ФИРТ и УЕНТ ДРЪНДЪЛ.

Присъстваха всички с изключение на Ройс и Есрахаддон. Дори Те-рън Ууд се появи да отдаде почит. Старият фермер изглеждаше дори по-измъчен и изтощен от снощи и Ейдриън заподозря, че е стоял буден цяла нощ.

След края на опелото, селото сподели трапезата си. Мъжете наредиха маси една до друга насред селото и всяко семейство донесе чиния. Пушена риба, кървавица (наденица от свинска кръв, мляко, мас, лук и овесена каша) и овнешко бяха сред най-носените блюда.

Ейдриън стоеше настрани, облегнат на кедрово дърво и ги наблюдаваше.

- Заповядай - каза му Лина.

- Не изглежда като да има много тук. Имам провизии в раницата си

- увери я той.

- Глупости. Всеки яде след погребението. Мей щеше да настоява, а каква е целта на погребението, ако не да се отдаде почит на умрелия?

Тя се взираше в него, докато той кимна и започна да оглежда масите за чиния.

- Значи вашите коне са в конюшните на замъка? - разнесе се глас зад него и той се обърна, за да види пълничък човечец в расо. Той бе първият човек, който не изглеждаше да има отчаяна нужда от храна. Бузите му бяха зачервени и налети, а когато се усмихваше, очите му почти се затваряха. Не изглеждаше ужасно стар, но косата му бе снежнобяла - както и късата му брадичка.

- Ако ти си дякон Томас, тогава да - отвърна Ейдриън.