Авемпарта

Ройс проследи реката по голите скали до водопада. Тук земята се спускаше на повече от две хиляди фута до долината. Пред него имаше гледка на ненадмината красота. Водопадите бяха великолепни. Силата на титаничния устрем бе хипнотизираща. Масивното течение синьо-бяла вода се лееше и блестеше в бялата диамантена мъгла, гласът на реката гърмеше в ушите му и го разтрисаше. На юг се разкриваше не по-малко величествена гледка. Ройс можеше да види как реката с мили прорязва зеления пейзаж, виейки се като змия по пътя си за Гоблинското море.

Есрахаддон се премести по-далеч от реката зад един гранит, предложил му защита от вятъра и пръските. Ройс се изкачваше към него, когато забеляза ивица по-ниски дървета. Тази редица създаваше просека в иначе монотонната зеленина. Той се отправи натам и установи, че това, което бе смятал за дере, е всъщност група по-млади дървета. И което бе по-важно, линията беше напълно права. Стари бодливи храсти и увивни растения прикриваха неестествени насипи. Той започна да копае и не спря да изхвърля пръст настрани, докато накрая не достигна до плосък камък.

- Изглежда тук някога е имало път - изкрещя към магьосника.

- Имаше. Прекрасен мост някога се издигаше през реката до Авем-парта.

- Какво му се е случило?

- Реката - каза му чародеят. - Нидвалден не търпи човешките усилия за дълго. По-голямата част от него е била подкопана от водата и останките са паднали.

Ройс последва заровения път до ръба на реката, където застана и се вгледа в кулата отвъд агресивната водна маса. Огромно зелено количество се лееше край него, бързината му прикрита от чудовищния обем. Тъмнозеленото ставаше полупрозрачно зелено с наближаването на ръба, а в момента на падането водата се разбиваше на милиони капчици пяна. Чуваше само оглушителния рев.

- Невъзможно - промърмори.

Обърна се към магьосника и седна на затоплената от слънцето скала, гледайки към далечната кула сред дъгите в мъглата.

- Искаш ли да отворя това нещо - запита с цялата си възможна сериозност крадецът, - или това е някаква игра?

- Не е игра - отвърна Есрахаддон, докато седеше облегнат на скала. Скръсти ръце и затвори очи.

Изглеждаше толкова удобно, че това ядоса Ройс:

- В такъв случай започни да ми казваш повече от споделеното досега.

- Какво искаш да знаеш?

- Всичко. Всичко, което знаеш за нея.

- Да видим. Веднъж бях тук преди много време. Тогава изглеждаше различно, разбира се. Мостът на Новрон все още съществуваше и отиването до кулата не представляваше проблем.

- Значи мостът е бил единствен начин да се достигне до кулата?

- О, не, не мисля така. Поне не би имало смисъл, ако случаят бе такъв. Елфите построили Авемпарта преди човечеството да се яви на лицето на Елан. Никой - поне не човек - не знае защо и за какво. Разположението й тук, на водопадите, изправена на юг към това, което наричаме Гоблиново море, може да означава, че може би елфите са я използвали като защита срещу децата на Уберлин - струва ми се, че вие ги наричате с джуджешкото им име, Ба Ран Гхазел - морските гоблини. Но това е малко вероятно, тъй като кулата е построена и преди тях. Някога тук дори може да е имало град. Толкова малко е останало от постиженията им в Апеладорн, но елфите са имали неописуема култура, богата с красота, музика и Изкуството.

- Като казваш Изкуството, имаш предвид магия?

Магьосникът отвори едно око и го погледна гневно:

- Да. И не ме гледай като че магията е нещо долно и мръсно. Виждал съм този поглед много пъти, след като избягах.

- Магията не е сред нещата, които хората смятат за добри.

Есрахаддон въздъхна и поклати глава със суров вид.

- Деморализиращо е да се види какво се е случило със света през годините на моето затворничество. Запазих живота и ума си, защото знаех, че един ден ще съумея да изпълня дълга си към човечеството, ала сега откривам, че почти не си струва усилията. Когато бях млад, светът бе невероятно място. Градовете бяха великолепни. Вашата Колнора не би могла да се мери и с най-малкия тогавашен град. Имахме вътрешна канализация - кранове отвеждаха вода право в домовете на хората. Имаше обширни, добре поддържани канализации и улиците не воняха на помийни ями. Сградите бяха на по осем и девет етажа, като някои се издигаха и до дванадесет. Имахме болници, където за болните се полагаха грижи и те оздравяваха. Имахме библиотеки, музеи, храмове и училища.

Човечеството е пропиляло наследството си от Новрон. Като да заспиш богат и да се събудиш просяк - той поспря. - Сетне идва онова, което вие вяло наричате магия. Изкуството ни отделяше от животните. То бе най-високото постижение на цивилизацията ни. Не само забравено, сега то е презирано. По мое време, онези, които можеха да изплитат Изкуството и подчиняват натуралните сили на света на волята си, бяха смятани за божи пратеници - свещени. Днес ще те изгорят на клада, ако случайно познаеш какво ще бъде времето утре.