Авемпарта

- Прасето, в къщата ни миналата нощ - каза развълнувано Тад. - Беше тъмно и прасето побягна, но той го видя и го улови.

- Точно така - припомни си Ръсел Ботуик. - Точно бяхме угасили огъня и аз не можех да видя вдигнатата пред лицето си ръка, но той хвана тичащо прасе. Може би е видял нещо.

-Въпросът е - продължи Ейдриън, - че всички имаме по-голям шанс да оцелеем, ако се държим заедно. Дяконът любезно ни покани да се присъединим към него зад закрилата на крепостни стени и солиден покрив. Струва ми се, че е най-добре да се вслушаме в мъдростта му и да започнем да организираме преместването, както и да съберем храна преди да се мръкне. Все още имаме предостатъчно време да накладем силни огньове.

Сега гледаха към Ейдриън и кимаха. Все още имаше и такива, които изглеждаха неубедени, но дори и скептиците изглеждаха обнадеждени. Оформяха се малки групици, които обсъждаха планове.

Ейдриън седна и започна да се храни. Кървавицата не му допадна особено и затова се концентрира върху пушената риба, която бе великолепна.

- Ще доведа воловете - чу Макдърн да казва. - Брент, ти иди докарай каруцата и си вземи и брадвата.

- Ще ни трябват лопати и триона на Уент - каза Винс Грифин. - Той винаги го държеше наточен.

- Ще пратя Тад да го донесе - обяви Ръсел.

- Вярно ли е? - Ейдриън вдигна очи от чинията и видя Пърл. Лицето й бе все така мръсно като вчера. - Твоят приятел наистина ли е уловил прасе в тъмното?

- Ако не ми вярваш, попитай го лично вечерта.

Над главата на момиченцето съзря Тракия. Тя седеше сама на земята близо до гробовете на Касуелови. Забеляза я да отрива бузи. Боецът остави опразнената чиния на масата, усмихна се на Пърл и отиде при Тракия, която не реагира на приближаването му, затова приклекна до нея.

- Какво има?

- Нищо - тя поклати глава, скривайки лице зад косата си.

Ейдриън хвърли поглед към пътеката, сетне към селяните. Жените

отсервираха, а мъжете събираха инструменти. И двата пола разговаряха шумно.

- Къде е баща ти? Мярнах го по-рано днес.

- Отиде си вкъщи - обяви девойката с подсмърчане.

- Какво ти е казал?

- Нищо ми няма, всичко е наред - тя се изправи, изчисти роклята и избърса очи. - Трябва да помогна с чистенето. Извини ме.

* * *

Ейдриън излезе на полето и още веднъж се изправи срещу останките на фермата на Ууд. Покривните греди килнати на една страна, рамката разцепена, сламата разпръсната. Така изглеждат разбитите мечти. Фермата мязаше на прокълната, обитавана от духове, само дето един от тях не си беше вкъщи. Нямаше и следа от дъртия фермер и косата си почиваше изоставена, подпряна на разбитата стена. Ейдриън се възползва от възможността да надникне вътре и разгледа разнебитената мебелировка, счупените шкафове, разкъсаните дрехи и кървавите петна. Сред руините имаше един-единствен стол в средата на стаята, близо до малка дървена люлка.

Терън Ууд се появи от реката няколко мига по-късно, нарамил кобилица с две пълни кофи вода. Никакво колебание не прояви при вида на застаналия сред останките от дома му Ейдриън. Прекрачи право край него. Остави кофите и започна да прелива водата в три големи кани.

- Пак ли си тука? - попита, без да повдига глава. - Тя ми каза, че ви е платила в сребро, за да дойдете. Това ли правите? Възползвате се от простите момичета? Ако си дошъл тук с намерението да изстискаш повече монети от мене, ще да се разочароваш.

- Не съм дошъл тук за пари.

- Нима? Защо тогава? - запита, докато се заемаше с втората кофа. -Ако си тук, за да задигнеш оная сопа или меч, или каквото там лудият сакат мисли, че има в кулата, не трябва ли сега да се опитваш да преплуваш реката?

- Партньорът ми в момента се е заел точно с това.

- А-ха, той е плувецът, значи? А ти какво си, оня, дето изстисква парите от нещастните фермери? Виждал съм такива като тебе - обирджии и измамници: плашите хората, та да ви дадат пари срещу живота си. Е, това няма да проработи този път, приятелю.

- Казах ти, че не съм тук за пари.

Терън хвърли кофата в краката си и се обърна:

- Тогава защо си се домъкнал?

- Напусна погребението рано и се притеснявах, че може да не си чул новините. Цялото село ще прекара нощта зад стените на замъка.

- Благодаря за сведенията - той се обърна и затапи каните. Вдигна отегчен поглед: - Още ли си тука?

- Колко точно си опитен в боя? - попита Ейдриън.

Фермерът го прониза с поглед:

- Какво ти влиза в работата?

- Както сам посочи, дъщеря ти ни плати порядъчно, за да ти помогнем да убиеш чудовището. Моят приятел работи над сдобиването с подходящо оръжие. Аз съм тук, за да се уверя, че знаеш какво да правиш с него, когато то бъде доставено.

Терън Ууд прокара език по зъбите си.

- Каниш се да ме тренираш, тъй ли?

- Нещо подобно.

- Не ми трябват уроци - взе кофите и кобилицата и започна да се отдалечава.

- Нямаш си и понятие от сражение. Някога изобщо държал ли си

меч?

Терън подскочи: