Авемпарта

- Не - каза Терън, поклащайки глава. Погледна към нощното небе: -Не!

Фермерът сграбчи дъщеря си и я повдигна:

- Идваме - обърна се към двамата, - помогнете ни.

Ейдриън придърпа Мили.

- Качвайте се и двамата - Мили започна да бие крак в земята, да се дърпа и извива с разтревожени ноздри и треперещи уши. Ейдриън я задържа здраво.

Терън се покатери на коня и придърпа Тракия пред себе си, сетне с рязък ритник пришпори коня обратно към селото. Ройс скочи на гърба на Мишка и като протегна ръка на Ейдриън, му помогна да заеме място зад гърба му, докато също се отправяше по посока на безопасността.

Конете не се нуждаеха от допълнително подканяне, докато търчаха с изпотена от страх козина. Копитата им гърмяха, ехтейки по земята като удари на барабан. Пътят пред тях бе съвсем малко по-светъл от останалата част на гората и за Ейдриън бе често размазан, тъй като вятърът насъл-зяваше очите му.

- Над нас! - извика Ройс. Над главите си дочуха движение сред листата.

Конете направиха остър завой в гъсталака. Невидими клони, листа и борови иглички ги удряха и зашлевяваха. Животните тичаха, обхванати от сляпа паника. Хвърчаха през шубрака, бръсвайки стволове и тласкани от клони. Ейдриън усети Ройс да се привежда и последва примера му.

Трумп. Трумп. Трумп.

Над главата си можеше да чуе бавно, глухо туптене. Силен порив на вятъра връхлетя отгоре - масивно въздушно течение. Заедно с него се разнесе ужасяващият звук на счупване, прекършване, разцепване. Върховете на дърветата се разтърсиха и експлодираха.

- Дънер! - изкрещя Ройс, докато конете подскачаха.

Ейдриън се задържа единствено благодарение на ловката хватка на Ройс. В тъмнината чу Тракия да пищи, изръмжаване и звук като от ударила дърво брадва. Крадецът здраво опъна поводите на Мишка, борейки се с нея, извивайки главата на животното, докато то се изправяше на задни крака и пръхтеше. Ейдриън чу Мили да галопира напред.

- Какво става? - запита Ейдриън.

- Паднаха - изръмжа Ройс.

- Не ги виждам - Ейдриън скочи на земята.

- В гъсталака от дясната ти страна - каза Ройс, докато слизаше от коня. Мишка бе в паника, мятайки глава напред-назад.

- Насам - каза Терън с изтощен глас, - тук сме.

Фермерът стоеше изправен над дъщеря си. Тя лежеше просната в безсъзнание. Кръв се стичаше от носа и устата й.

- Тя се удари в клон - каза Терън. Гласът му бе треперещ и изпълнен със страх. - Аз... не видях дървото.

- Качете я на коня ми - нареди Ройс. - Терън, вземи я и идете в замъка. Не е далече, вижда се светлината на кладите.

Фермерът не протестира. Възседна Мишка, която все още удряше крак и пръхтеше. Ейдриън пое Тракия. Лунен лъч освети лицето й и откри широк белег. Той я повдигна. Главата й увисна назад, ръцете и краката й се поклащаха свободно. Изглеждаше мъртва. Подаде я на Терън, който здраво притисна дъщеря си към своите гърди. Ройс пусна юздата и конят отгърмя в нощта.

- Мислиш ли, че Мили е наоколо? - прошепна Ейдриън.

- Мисля, че Мили вече е станала ордьовър.

- Предполагам добрата новина е, че е осигурила на Терън и Тракия безопасно прибиране в крепостта.

Бавно се отправиха към края на гората. Бяха много близо до мястото, където Дилън и момчетата му бяха влачили трупи по-рано днес. Можеха да видят три от шестте огъня, които осветяваха полето.

- Ами ние? - запита Ройс.

- Смяташ ли, че гиларабринът знае, че сме още тук?

-Есрахаддон каза, че бил интелигентен, значи се предполага, че

знае да брои.

- Тогава ще се върне обратно за нас. Трябва да се върнем в замъка. Разстоянието е около... колко? Двеста фута?

- Там някъде - потвърди Ройс.

- Да се надяваме, че все още оглозгва Мили. Готов ли си?

- Да тичаме отделно, така че да не може да нападне и двама ни. Давай - тревата бе хлъзгава от росата и пълна с пънове и вдлъбнатини. Ейд-риън успя да пробяга само около десетина ярда, преди да се просне по лице.

- Стой зад мен - каза му Ройс.

- Нали щяхме да се разпръскваме?

- Това беше преди да се сетя, че не можеш да виждаш.

Затичаха отново, докато Ройс подбираше пътя нагоре по хълма. Бяха почти преполовили пътя, когато отново чуха ударите.

Трумп. Трумп. Трумп.

Звукът се понесе към тях. Поглеждайки нагоре, Ейдриън видя нещо мрачно да закрива лицето на изгряващата луна, змия с прилепови криле да се плъзга из въздуха като мишкуващ сокол.

Ударите спряха.

- Гмурка се! - изкрещя Ройс.

Мощен порив на вятъра ги прикова към полето. Огньовете незабавно изгаснаха. Секунда по-късно мощен гръм разтърси земята и солидна стена зелен пламък заобиколи целия хълм. Удивителни тридесетфутови пламъци проблясваха като дървета от светлина с корони от непоносима жега.

Вече намиращ пътя си без затруднения, Ейдриън скочи на крака и затича към портата, следван от Ройс. Зад тях пламъците ревяха. Над себе си чуха пронизителен писък. Дилън, Винс и Ръсел затръшнаха вратата веднага щом двамата се озоваха зад защитата на стените. Огънят в двора, останал до този момент незапален, стресна всички като избухна в брилянтен синьо-бял пламък, пронизал като стълб небето. И още веднъж ги-ларабринът изпищя из чернотата.