Бар „Последен шанс“

Тара въздъхна с облекчение. Кетрин бе действала с неприсъщо за нея неблагоразумие. Беше си купила скъпи непрактични дрехи, но поне се чувстваше виновна.

Най-после Кетрин бе готова и издокарана в нова блузка, яке, ботуши, верижка, обици, бикини с прашка, дантелен сутиен, червило, очна линия и няколко капки „Будоар“ врата, китките и скромното деколте. Дори позволи на Тара да й направи косата.

— Приличаш на четиринадесетгодишна — каза Тара. — Хайде, дете, можеш да се отдадеш на греха.

— Бъди сигурна.

— Наистина ли? На първата среща?

— Трябва да се живее — отвърна небрежно Кетрин. — Утре може да умрем.

Очевидно си вярваше и Тара отново се притесни. Излязоха от къщи и Тара огледа внимателно улицата.

— Очакваш ли някого? — учуди се Кетрин.

— Рави. Няма да се изненадам, ако те прасне по главата, открадне дрехите ти и се престори на теб, за да отмъкне билета ти.

— Този мач май наистина е сериозно нещо, а? — доволно се усмихна Кетрин.

Финтан бе поканен у Кетрин за великото приготовление, но отказа да дойде. Затова, с надеждата да го развеселят, двете приятелки решиха да му покажат плодовете на труда си, преди Кетрин да се срещне с Джо.

Сандро им отвори вратата. Беше пребледнял и разтревожен. Кимна им безмълвно към всекидневната.

Финтан лежеше отпуснато на канапето. Главата му бе украсена с перука а ла Даяна Рос. Всеки път, когато Кетрин и Тара го видеха, потръпваха. Струваше им се, че гледат смъртта в лицето. Но шокът бързо отминаваше — и двете знаеха, че състоянието му ще се влоши, преди да започне да се оправя.

— Как си? — попита го Тара.

— Гнусно — заяви той.

— Но не по-зле от преди? — обади се Кетрин.

— Не — мрачно призна той.

Само преди една-две седмици биха посветили поне половин час на оплакванията му, но сега спокойни, че няма нови тумори, подутини или необясними болки, нещата им се виждаха почти нормални.

— Удобно ли си седнал? — попита Тара драматично.

— Не. Задникът ми се е стопил.

— Слушай го как се хвали. Готова ли си, Кетрин?

След кимването й Тара извика с глас на конферансие:

— Та-тааа! Представям ви Кетрин Кейси, жестоко секси гадже, което си пада по Джо Рот. Това момиче има сериозни планове.

Кетрин се завъртя с танцова стъпка и демонстрира новите си дрехи.

— Винаги си била скапана танцьорка — отбеляза Финтан, а Кетрин застина наранена.

В този миг Тара видя отворената кутия бира на масата пред него и я обзе ужас. Срещна погледа на Кетрин и разбра, че и тя е забелязала.

— Кетрин има среща с Джо Рот днес — съобщи Тара с бавния ясен глас, с който хората говореха на болните.

— Не си прави труда заради мен, скъпа — заяде се Финтан.

— Не се ли радваш? — изненада се Тара. — Не се ли вълнуваш? Това се случва благодарение на теб.

— Мисля, че ме бъркаш с болния от рак, който се интересува от нещо.

— Но тя го направи заради теб! — отвърна Тара и усети, че умира за цигара.

— Не е вярно — възрази Финтан. — Направи го заради себе си.

— Заради теб го направих — намеси се Кетрин.

— Е, вече можеш да спреш.

— Късно е.

— Не е. По-добре късно, отколкото никога. Освобождавам те от обещанието. Всъщност дори не искам да се виждаш с него. Моля те да не го правиш.

— Не можеш да постъпваш така! — извика възмутено Тара. — Тя си купи яке от „Долче и Габана“. Адски предизвикателно бельо. И ботуши от „Прада“. Покажи му ботушите, Кетрин. Вдигни си джинсите. Виж какви токчета, Финтан. И блузата й е от…

Кетрин послушно си вдигна крачолите, като гледаше Финтан объркано. Мисълта да не отиде на срещата с Джо й се струваше непоносима.

— Виждаш ли — горчиво се усмихна Финтан. — Наистина искаш да се видиш с него. Това няма нищо общо с мен. Бях само катализаторът.

В душата на Кетрин се бореха противоречиви чувства. Не беше искала да съблазнява Джо. Е, искаше, но пък сама никога не би направила нищо по въпроса. А и искрено се страхуваше, че състоянието на Финтан може да се влоши, ако не изпълни обещанието си. Но бе принудена да си признае, че дълбоко в душата си бе приветствала молбата му. И сега не искаше да се отказва. Осъзнаваше, че желанието й да излезе с Джо вече нямаше нищо общо с Финтан.

Това я накара да се почувства адски неудобно и внезапно разбра какво бе изпитала Тара, когато й бе наредено да напусне Томас.

— Но защо ме помоли да го направя, щом сега си променяш решението? — учуди се тя.

— Болен съм от рак, скъпа. Мога да правя каквото си искам — изморено отвърна Финтан. — Тогава идеята ми се струваше добра. Наистина. Мислех, че ако двете с Тара живеете както трябва, аз ще се оправя. Лив ми каза, че съм бил в третата фаза на реакцията на лошите новини — пазарлъка.

— Кои са първата и втората?

— Отричане и депресия.

— А сега къде си?

— Четвърта фаза.

— А тя е?

— Самосъжаление. Не е ли очевидно?

— Всъщност не е самосъжаление — възрази Кетрин, която също бе информирана от Лив, — а гняв.

— Все тая.

— Има ли пета фаза? — разтревожено попита Тара.

Какво ли трябваше да очакват занапред?

— Да. Примирение. Но дотогава вече ще съм умрял.

Тара отвори уста, за да протестира, но Финтан я спря.