Бар „Последен шанс“

— Толкова си сладък — усмихна се Тара и положи глава на рамото му, а той я прегърна с неудобство. — Ммм… ухаеш чу… Крем брюле! — извика тя високо, като се отдръпна от него. — Ванилия и карамел. Какъв афтършейв си сложил?

— „Джей Пи Джи“. Даниел ми го подари. Права си и тя спомена нещо за ванилия, когато ми го даде.

След работа Тара посети Финтан. Занесе му статия, посветена на китайските билкари, която Вини й беше дал. Сандро я посрещна на вратата.

— Финтан откачи — прошепна й той. — По цял ден не отлепя очи от канала за пазаруване. Купи освежител за въздух, кънтри албум, който никога не би слушал, кошмарна златна верижка с гривна и домашен тренажор. Вечно е на телефона и почти опразни кредитните ни карти.

Финтан лежеше на канапето с кисела физиономия и тюрбан на главата. Откакто излезе от болницата, не спираше да се държи отвратително. Погледна бегло статията на Вини и я захвърли настрани.

— Тара, всеки път, когато се видим, носиш някаква дивотия. Хомеопатия, акупунктура, диети, масажи, аромотерапия, а сега и китайски билки.

— Но, Финтан, заслужава си да опиташ — отчаяно отвърна тя. — Не могат да ти навредят.

— Пусни телевизора — прекъсна я грубо той. — Хайде да се позабавляваме!

— Финтан — закърши ръце Сандро, — моля те, недей! Държиш се толкова лошо с всички, че няма да ти останат никакви приятели.

— Не се тревожа за Тара — заядливо каза Финтан. — Колкото по-лошо се отнасяш с нея, толкова повече се привързва към теб.

Тара потръпна, сякаш я бяха зашлевили, но Финтан не й обърна внимание, а натисна копчето на дистанционното. Телевизорът заработи, а Тара застина мълчаливо на мястото си, почервеняла от срам. Мразеше да я съжаляват и презират. Но какво можеше да направи?

За всеобщо учудване Кетрин пристигна чак в девет часа. Носеше калкулатора си, уж за да помогне на Финтан и Сандро да си изработят подходящ финансов план, докато Финтан получеше парите от обезщетението си или инвалидна пенсия.

— Трябва да спреш да харчиш — обърна се Сандро към Финтан, който го погледна с неприязън.

— А, между другото — каза Кетрин, като зарови в чантата си, и извади изрезка от вестник, — днес в „Индипендънт“ има статия за чакра лечението. Може би си струва да опиташ…

Финтан се усмихна горчиво.

С надеждата, че страхотната новина на Кетрин за имейла на Джо Рот ще умилостиви Финтан, Тара реши да се спаси и тръгна към апартамента на Томас.

Но когато стигна до улица „Холуей“ и затърси място за паркиране, в главата й внезапно се появи странна мисъл: „Ако вече не живеех на тази улица, щях да си избера апартамент с паркинг отпред.“

Изненада се от самата себе си. Първия път, когато Финтан я помоли да напусне Томас, автоматично отхвърли идеята. Но очевидно семената на съмнението бяха посети в ума й.

После си представи какво значеше да остане сама и замръзна.

Влезе в апартамента и както обикновено се зачуди в какво настроение е Томас. Тази вечер бе свел глава над купчина съчинения и драскаше безжалостно с червената си химикалка.

— Къде беше?

— При Финтан.

— Аха!

— Как е Финтан, Тара? — саркастично попита тя. — Не е добре, Томас, но благодаря, че попита.

— Ами аз? — възмути се Томас. — Аз кога ще те видя?

Враждебността на Томас се засилваше с всеки изминат ден заради времето и вниманието, с които Тара отрупваше Финтан. Защото се чувстваше несигурен. Но на Тара й бе писнало да го оправдава.

— Мислех да поизлезем тази вечер — каза Томас. — Да отидем до ресторанта зад ъгъла да хапнем по едно къри.

— Не ям.

Томас се замисли.

— Браво на теб, Тара! — извика той въодушевено, но после реши, че не му се излиза сам и добави: — Нямам нищо против да се отпуснеш една вечер.

Тя твърдо поклати глава.

— А не спря да се тъпчеш през цялото време, докато беше в болницата при проклетия Финтан!

Ще трябва да наема бус, помисли си тя. Няма да мога да събера всичките си неща в колата. После обаче се замисли как ли щеше да живее сама и решителността й се изпари.

Тара пусна телевизора и попадна на документален филм за жени, които внезапно откачат и убиват мъжете, тормозили ги в продължение на години.

— И с мен може да стане така — засмя се Тара и зачака реакцията на Томас.

— По-скоро с мен — самоуверено отвърна той.

Докато го гледаше как драска по съчиненията на тийнейджърите, Тара осъзна, че бе започнала да го мрази, откакто Финтан се разболя. Обичайната й кротост и смирение загадъчно изчезнаха, а на тяхно място се настани смелост. Тя реши, че е време да му зададе важния въпрос.

Отвори уста, но в същия миг сърцето й заби лудо. Зачуди се как да го формулира.

— Томас? — започна тя с нервен глас.

— Какво?

Той дори не си направи труда да вдигне поглед от купчината съчинения.

— Нищо.

Отново потънаха в мълчание. После емоциите й я подтикнаха да опита още веднъж.

— Томас?

— Какво?

— Защо не се оженим?

Без да вдигне очи, той се засмя.

— Не дрънкай глупости!

— Добре.

— Страхотна шега — ухили се той. — Да се оженим!

В мрачната кафява стая се възцари тишина. Тара усети странна липса на емоции — нямаше усещане за загуба, нито разочарование, нито изненада. Абсолютно нищо. А беше очаквала, че сърцето й ще бъде разбито.