Бар „Последен шанс“

— Не. Просто не мога да отида на мач с къса черна рокля — отвърна Кетрин.

— Не е вярно. Искаш да проявиш любезност към дебелото си другарче. Как ми се иска да бях на твое място — каза Тара замечтано. — Да имам стегнат задник и слаби крака. Добре, че си ми приятелка, иначе щеше да ми се наложи да те убия.

Тара се огледа наоколо. Нещо не беше наред. Апартаментът бе изключително разхвърлян, макар че семейство О’Грейди си бяха заминали преди седмица. Килимът във всекидневната имаше нужда от сериозно изтупване, всичко изглеждаше прашно, а мивката в кухнята бе затрупана с мръсни чинии.

— Да, знам — усмихна се Кетрин. — Планирах да почистя основно, когато семейство О’Грейди си заминат, но… ами сега не ми се вижда толкова страшно. Разхвърляно е, но поне е чисто.

Всъщност не беше чисто, но Тара преглътна притеснено и не каза нищо.

— Знаеш ли, липсват ми — призна Кетрин. — Свикнах да живея с тях.

— Но нали те подлудяваха! — възкликна изненадано Тара. — Майло изхаби целия ти лосион „Шанел“.

— Нямаме доказателства, че е бил Майло — защити го Кетрин. — Може да е била Джейн Ан. Или пък Тимъти.

— Майло ухаеше на него. Той има страхотен усет за хубавите неща.

— Да, възприе стила на Лив за нула време — съгласи се Кетрин.

Тара задуши из въздуха.

— Каква е тази странна миризма? Изгорена коса?

Кетрин я погледна с неудобство.

— Май прекалих с машата.

— Господи, наистина си решила да заковеш Джо Рот! И какво ще стане, ако се харесате? Не се ли тревожиш, че апартаментът ти е малко… разхвърлян?

— Купих си ново скъпо бельо — призна Кетрин. — Вече достатъчно изкуших съдбата.

— Ново бельо! — ахна Тара. — Ако до края на живота обуваш различни бикини, пак ще ти останат поне два нови чифта!

— Хайде, пак приемаме, че ще живеем вечно — усмихна се Кетрин.

Тара пребледня.

— Всеки път, когато се сетя за това, се чувствам ужасно. Финтан ще се оправи, нали?

— Може би. Надявам се.

Смъртта надвисна над тях като черна сянка, но след малко Кетрин каза:

— Хайде, ела ми помогни да се издокарам!

Тара се изпълни с вълнение въпреки мрачните мисли.

— Какво да облека върху джинсите? — зачуди се Кетрин.

Тара заоглежда безукорно подредения й гардероб.

— Ама че скука — изсумтя недоволно тя. — Купуваш неутрални цветове и всичко трябва да си подхожда. В началото на всеки сезон избираш няколко делови тоалета — сив костюм с панталон, тъмносин с пола, черен панталон с тесни крачоли и черна риза към него, а после добавяш само най-необходимото. Съжалявам, Кетрин, но тук не виждам нищо секси, а не можеш да облечеш копринена блуза с тези джинси. Предполагам, че няма да искаш да отидеш по сутиен, а?

Кетрин я изненада с отговора си.

— Всъщност… ходих на пазар — тя издърпа огромна торба изпод леглото. — Купих ей това. Но не е за мен — добави тъжно. — Това си е бумеранг.

Тара я изгледа объркано.

— Имам предвид, че отива обратно в магазина — обясни Кетрин.

— Дай да видя! — каза Тара и извади тясна малиненочервена блузка от торбата. — Обличай я! — нареди тя със строг глас. — Веднага!

— Но…

— Веднага!

Кетрин облече прилепналата блуза и се завъртя пред приятелката си. Беше великолепна. Тъмночервеният цвят подчертаваше нежните й черти и озаряваше лицето й. Копринената ликра бе елегантно изпъната върху рамената и гърдите й. Блузката бе достатъчно къса, за да разкрие леко плоския й корем. Тара съжали, че нямаха време да сложат обица на пъпа й. И тя би искала да има, но се страхуваше, че в салона ще имат нужда от оборудването, с което бяха прокопали тунела под Ламанша, за да пробият дупка в тлъстините й. А и обицата щеше да е с размера на чиния.

— На всяка цена трябва да си с тази блуза! — извика въодушевено Тара.

— Не мога — възрази Кетрин. — Намеренията ми ще са прекалено очевидни. А и е твърде младежка.

— Моля те — изхленчи Тара. — Изглеждаш адски секси. Джо е свикнал да те гледа само в строгите ти костюми и сега ще го зашеметиш.

— Ноември е. Ще изстина.

— Настинките се причиняват от вируси. А и ще си облечеш палто. Кое смяташ да сложиш?

Настъпи неочаквано мълчание и Кетрин я погледна виновно.

— Ами… когато пазарувах, видях това — призна тя, като извади още една торба изпод леглото. — Не трябваше да го купувам. Ще го върна в понеделник. Не знам какво ми стана…

Тара грабна торбата от ръцете й и извади три-четвърти петроленосиньо яке от невероятно мека и гладка кожа.

— Боже господи! Какво още има там? — извика тя и се просна на пода като заложник по време на банков обир.

— Нищо — забързано отговори Кетрин. — Само чифт ботуши. Малко бижута и гримове. А да, и малко бельо. Но тези покупки бяха ужасна грешка.

— Леле майчице! — въодушевено изрева Тара изпод леглото.

Кетрин разбра, че приятелката й е намерила ботушите от „Прада“.

— Моля те, излез оттам!

— Значи затова в четвъртък дойде у Финтан чак в девет часа? Пазарувала си! — ухили се Тара и разгърна якето с благоговение. — Господи, не мога да повярвам! — извика тя, когато видя етикета. — „Долче и Га…“

— Да не говорим повече — прекъсна я Кетрин. — Изпитвам непоносимо чувство за вина.