Бар „Последен шанс“

Таксито я остави пред „Айви“ точно в осем и Кетрин реши да се поразходи малко. Нямаше проблеми да чака сама в ресторант, когато се срещаше с Тара или другите си приятели, но сега бе различно. С огромни усилия на волята успя да закъснее десет минути.

— Имам среща с господин Рот — съобщи тя на салонния управител.

Той провери списъка с резервациите.

— Съжалявам, но няма маса на името на господин Рот.

Стомахът на Кетрин се сви от ужас. Тя огледа уплашено ресторанта и с облекчение забеляза Джо в едно от сепаретата. Той също я видя и скочи на крака.

— А, ето го там. Всичко е наред — усмихна се тя и посочи Джо.

— Това е господин Сталоун — отвърна салонният управител с непроницаемо лице.

— Така.

Джо стигна до тях.

— Гостенката ви пристигна, господин Сталоун — учтиво съобщи салонният управител.

— Благодаря. Насам, Кетрин.

— Господин Сталоун? — прошепна тя, докато Джо я настаняваше на стола.

— Това бе единственият начин да резервирам маса за толкова кратък срок — промърмори той.

Кетрин замълча объркано за момент, после се усмихна.

— Господин Сталоун! — повтори тя и избухна в див смях, от който й потекоха сълзи. — Господи, не съм се смяла така от години — изхълца накрая тя.

— Надявах се да не разбереш. Не свалях очи от вратата, но проклетият параван закрива гледката.

— Не можеш да си представиш колко се радвам, че разбрах — каза тя искрено, като се наведе към него. — Кълна се в Бога.

Менютата пристигнаха и си поръчаха храна и вино. Имаше невероятно много неща, които не знаеха един за друг, но въпреки това говориха основно за храната. Джо й описа панираното си бри, а тя му разказа подробно за топлата салата с бекон, която си бе поръчала. Все едно, че си бъбря с Тара или Финтан, помисли си Кетрин изненадано. Най-вече с Тара.

Това всъщност не бе никак лошо.

След малко пристигнаха основните ястия и Кетрин попита любопитно:

— Хубава ли е писията?

— Да — кимна Джо. — Искаш ли да опиташ? — протегна й вилицата си.

— Ами… не — промърмори тя засрамена и се изчерви.

— Хайде де — настоя той. — Великолепна е.

Възбудена от гласа му и интимния жест, Кетрин се наведе и лапна вилицата.

— Харесва ли ти? — попита той многозначително.

— Хубава е — свенливо се съгласи тя.

Джо я гледаше как се храни, фокусирал поглед върху устните й. Кетрин бе едновременно засрамена и възбудена и преди десерта изтича до тоалетната, за да си поеме дъх от сексуалното напрежение на масата.

В чест на Тара си поръча голям шоколадов мус. Докато облизваше лъжичката с тъмен шоколад, вдигна очи и забеляза, че Джо я гледа напрегнато. Комбинацията от великолепния шоколад и обещанието в погледа му я накара да потръпне, сякаш бе изпитала миниоргазъм.

Тялото й настръхна в очакване. Можеше да се получи тази вечер. Наистина бе възможно.

Глава 58

След вечеря излязоха навън в студената нощ.

Ами сега?

— Можем да пием кафе у нас — предложи Джо.

— В Батърси? — учуди се тя на абсурдната му идея.

— Защо не? — попита той, без да се стресне от категоричността й.

Накарай го да чака, заповяда си тя. Не се предавай прекалено лесно.

— Не — изпълнената с очакване усмивка се изпари и Кетрин изпита огромно удоволствие, преди да добави: — Ще отидем у нас.

В таксито си държаха мълчаливо ръцете. Влязоха в апартамента й, без да проговорят. Тя грижливо затвори вратата и се подготви да опознае интимно мъж за пръв път от две години.

Стори им се, че са изстреляни един към друг. Застанали до входната врата, все още с палтата си, те се хвърлиха в прегръдките си и се зацелуваха страстно. Кетрин усети, че Джо сваля палтото й и я насочва към канапето във всекидневната, където нежно я положи да легне по гръб. После притисна устни към нейните в дълга целувка, която продължи сякаш няколко часа. Всеки път, когато Кетрин опиташе да се надигне или заговори, той я буташе обратно и започваше отново.

Хубавата целувка е истинско изкуство, помисли си замаяна. А не само прелюдия.

Беше затворила очи и имаше чувството, че е изпаднала в транс. Летеше в небето над пъстри поля и безброй звезди. От дълго време не я бяха целували така. Всъщност въобще не я бяха целували от дълго време. Как бе живяла без това?

През цялото време, докато я целуваше, Джо я галеше и докосваше бавно и подлудяващо. Чувствителните му пръсти пробягваха по лицето, врата и ръцете й. После се придвижиха надолу към гърдите й. Зърната й се втвърдиха под дантеления сутиен. Копнееха за допира му, но той само галеше леко деколтето й. С бавни кръгови движения ръката му се смъкна, отдръпна ефирния плат и погали зърното й. Кетрин едва не получи оргазъм.

Усещаше мощната му ерекция и това й доставяше огромно удоволствие.

Джо премести ръка върху крака й и я плъзна нагоре под полата, където откри чорапи, точно както се бе надявал. Започна да гали бедрата й, първо от външната страна, после — меката гладка кожа от вътрешната страна. Притисна ръка към венериния й хълм и тя потрепери от възбуда.