Бар „Последен шанс“

Искаше да му покаже, че не й пука много дали ще й се обади или не. Така щеше да запази достойнството си. А ако Джо наистина възнамеряваше да й се обади, тогава просто щеше да види загадъчната Кетрин, по която толкова си падаше. Господи, всичко това бе адски изморително!

— И, разбира се, ще се видим в службата — каза той.

— Разбира се — съгласи се небрежно тя.

— Благодаря ти за прекрасната вечер. И ден — добави той.

— Няма защо.

Затръшването на вратата зад гърба му я прободе в сърцето. Това ли беше всичко?

Поне бе запазила достойнството си. Много по-добре от последния път. Може би пък най-после бе пораснала. Трябваха й цели дванайсет години.

Глава 59

Първото разочарование е най-дълбоко. А разочарованието на Кетрин бе дори още по-дълбоко. Беше на деветнайсет, когато за пръв път й разбиха сърцето. После, около месец по-късно, писа на баща си и откри, че е починал. Болката й стана непоносима.

Следващата седмица Тара й каза:

— Двамата с Финтан спестихме достатъчно пари, за да напуснем Нокавой. Искаме да тръгнеш с нас.

Кетрин смяташе, че животът й е свършил и няма значение къде ще дочака края на дните си, но идеята за бягство бе изключително привлекателна.

— Къде отивате? — попита тя.

— В далечен град — опита се да я изкуши Тара.

— Надявам се не в Лимерик? — потръпна Кетрин.

— Не, разбира се. Много по-далеч.

— Дъблин?

— Още по-далеч.

— Ню Йорк? — развълнува се Кетрин.

— Ами… не… не в Ню Йорк — засрами се Тара. — Но какво ще кажеш за Лондон?

Кетрин би предпочела по-далечно място. Например Ел Ей. Или Луната. Но и Лондон щеше да свърши работа.

Рано сутринта на 3 октомври 1986 тримата пристигнаха на гара „Юстън“, купиха си „Ивнинг Стандарт“ и наеха апартамента в Уилсдън Грийн.

През следващата седмица си намериха работа: Тара в компютърна компания, Финтан — на първия етаж на скъп мъжки магазин, а Кетрин — като младши счетоводител.

Новият им живот започна.

В Лондон имаше много мъже. Стотици хиляди. Тара и Финтан запретнаха ръкави и се заеха да ги преслушат, но Кетрин се държеше настрани. Не й беше трудно. Но те не винаги отвръщаха подобаващо на липсата й на интерес и от време на време я канеха на срещи. Отхвърляше поканите, без да се замисли. Доста грубо. И никога не я канеха втори път.

Но една петъчна вечер, повече от година след пристигането в Лондон, отиде на кръчма с колегите на Тара. Сред тях бе и Саймън Армстронг, официалният женкар на офиса. Самоуверен, чаровен, хубав и рус, той се радваше на страхотен успех сред жените. Но тя почти не го забеляза. Саймън веднага усети липсата на интерес. Можеше да има всяка от присъстващите, но искаше Кетрин, заинтригуван и подлуден от недостъпността й. Егото му настояваше, че той е човекът, който трябва да проникне под маската й.

Кетрин не беше красива и съблазнителна като жените, с които обикновено се срещаше, но по някакъв странен начин това само усили интереса му. Откри, че я преследва, препречва пътя й и й се хили.

Останалите момичета не можеха да повярват на очите си и започнаха да оплюват спретнатия вид на Кетрин.

— Вероятно прилича на майка му — решиха накрая те.

Саймън взе служебния й телефон от Тара, обади й се и я покани да излязат. Тя му отказа. Обади й се отново. И отново получи отказ. Обясни й, че не приема откази.

Отначало Кетрин се притесни от вниманието му. После бе поласкана. А накрая — развълнувана. Упоритото ухажване на Саймън проби защитата й и я изпълниха забранени желания. Искаше да я обичат и ако нещата със Саймън тръгнеха добре, животът й щеше да влезе в релси.

Затова отиде на среща с него. И на втора. И на трета. След три седмици спа с него. На сутринта той й обеща да се обади по-късно, но не го направи. Тя му звънна на следващия ден. С треперещ глас му предложи да излязат някъде вечерта. Саймън отговори уклончиво, а тя започна да се моли отчаяно:

— Моля те, не ми причинявай подобно нещо.

Разбира се, думите й накараха Саймън да потъне вдън земя.

Бездруго бе изгубил интерес към нея. Кетрин беше прекалено млада и неопитна и той я бе преследвал само за да окачи още един женски скалп на колана си. Единственото, което бе харесвал у нея, бе недостъпността й, а тя се изпари веднага щом преспаха заедно. Макар слаба и хубава, тя не бе зашеметяваща, а Саймън обичаше зашеметяващи жени. Да не говорим, че бе усетил отчаяните сигнали, които излъчваше, и това още повече го подплаши.

През следващите седмици и месеци Кетрин преживя ужасен шок. Не можеше да повярва, че отново я бяха зарязали. Очевидно не успяваше да се справи с мъжете и напълно бе изгубила контрол върху живота си.

Закле се, че това е последният й мъж. Този път си бе научила урока.