Бар „Последен шанс“

Следващите няколко години животът й бе спокоен и скучен. Работеше усърдно, взе изпитите за счетоводител, живееше с Тара и Финтан и наблюдаваше романтичните им преживявания със суха усмивка. Тя самата нямаше връзки. Никой не би си помислил, че се е отказала от любовта, тъй като все още си купуваше модерни дрехи, харчеше доста пари за косата си, говореше с мъжете непринудено и ходеше по купони с приятелите си. Единствената разлика бе, че винаги се прибираше сама.

Докато не срещна Алекс Холст.

Бяха минали почти четири години от идването й в Лондон. Финтан тъкмо бе започнал работа при Кармела Гарсия, а Алекс бе един от моделите. Имаше квадратна брадичка, идеални зъби, гарвановочерна коса и весела усмивка. Но за негово учудване, когато го представиха на Кетрин, очите й не заблестяха развълнувано. Държеше се любезно, но безразлично, а това го изнервяше. Ненаситното му его се нуждаеше от обожанието й.

Алекс бе изключително неуверен, тъй като бе прекарал детските си години като дебела топка. Благодарение на упорития фитнес и булимията сега бе слаб и красив, но страховете му не бяха изчезнали. Все още се виждаше като планина от сланина, на която се подиграват и от която се отвращават. Отказът на Кетрин го съкруши.

Беше по-нежен от Саймън, но не по-малко настоятелен. Непрестанно й се обаждаше по телефона, изпращаше й цветя и дори й написа стихотворение. Обясни й, че е най-интересната и вълнуваща жена, която някога е виждал.

Кетрин устоя. След като Алекс й каза, че никога не е преследвал жена толкова упорито, тя се засмя и отвърна:

— Обзалагам се, че го казваш на всички.

Той се закле, че не е женкар, а тя изсумтя презрително:

— Сигурно ме взимаш за пълна глупачка.

Една вечер Алекс реши да я изненада и я изчака пред службата й. Кетрин му обясни сериозно, че преследването е криминално престъпление.

Но той не се предаде и постепенно Кетрин усети, че омеква. Не можа да устои. Вниманието му беше безкрайно и тя започна да вярва на обещанията му. Една вечер й разказа каква лоена топка е бил и последните й бариери паднаха.

Също като Саймън Алекс й даваше възможност да поправи миналите си грешки. Накрая, стиснала зъби и заклела се пред Бога, че няма да се държи като отчаяна жена, излезе с него.

Връзката им продължи малко по-дълго, отколкото със Саймън, но скоро Кетрин усети, че интересът му към нея е намалял. Попита го, но той отрече. Разбира се, не му повярва. Забеляза как от щастлива и самоуверена жена се превръща в отчаяна и несигурна параноичка. Но не можеше да спре. Обвини Алекс, че се заглежда по други жени и не държи на нея. Той запротестира неубедително и не й се обади три дни. На четвъртия й звънна, за да й съобщи, че има нова връзка.

Старите рани закървиха отново. Кошмарното чувство, че не е достатъчно добра, се настани трайно в душата й. Започна да се мрази. Болката беше непоносима.

След известно време се стегна. Отново се закле, че приключва с мъжете, но не си повярва. Вече се бе провалила два пъти и изпитваше ужас да не го направи отново.

Животът й беше хубав и подреден, когато нямаше връзка. Стана дипломиран счетоводител, купи си прекрасна кола и собствен апартамент. Самочувствието й в професионално отношение я превърна от малко момиченце в изискана млада жена.

Но желанието за любов не спираше да я тормози. Появяваше се винаги, когато я ухажваше хубав мъж.

— Май не трябва да излизаш с такива красавци — нежно й каза Тара. — Обикновено са толкова самовлюбени, че не могат да се привържат към никого.

— Не искам да говоря за това — рязко отвърна Кетрин.

— Знам — въздъхна Тара.

Кетрин не можеше да излиза с обикновени мъже. Не успяваха да събудят интереса й.

Беше спала с шестима преди Джо. Най-дългата й връзка продължи седем седмици. И шестимата я бяха зарязали. Нито веднъж не получи възможност тя да бие шута на някого.

И накрая от страх да не бъде изоставена реши изобщо да не се обвързва. Не можеше да понесе мисълта, че мъжът постепенно ще се отдалечи от нея, след като осъзнае, че е съвсем обикновена, а не загадъчната фатална жена, която бе очаквал. Затова започна да се държи като зла кучка. Смяташе, че е по-разумно да ускори настъпването на неизбежното. Безкрайните месеци целомъдрие бяха прекъсвани от кратки връзки, следвани от дълги периоди близане на рани. Всеки път щом някой мъж изгубеше интерес към нея, старите рани се отваряха отново.

Знаеше, че е затормозена от миналото и поведението й не е нормално. Чак преди четири години, на двадесет и седмия си рожден ден, осъзна, че вероятно новината за смъртта на баща й, получена прекалено скоро след първата й неуспешна любов, я бе изкарала от релси. Та нали всеки можеше да бъде изоставен? И само откачените не успяваха да превъзмогнат болката. Но не можеше да срине стените, които бе издигнала около себе си. Дванадесетте години бяха изминали неусетно.

Преди два месеца я запознаха с новия рекламен директор Джо Рот. И той започна да я обсипва с внимание по начин, който й се виждаше кошмарно познат.

Глава 60