Бар „Последен шанс“

— Цял час? — ухили се Финтан. — Според мен едва го издържаха.

Всички забелязаха, макар да се опитаха да не го показват, че Финтан се бе усмихнал.

— Търпят се само заради децата — засмя се Кетрин.

— И заради скъпото спално бельо — добави Тара. — Вчера си купиха нов юрган. Струва ми се, че са доста привързани към него.

— Е, сега не се ли радваш, че бях гадно и проклето копеле? — обърна се Финтан към Кетрин. — Не дължиш ли страстната си нощ на мен?

— Мислех, че вече не ти пука какво правя.

— Не ми пукаше. Но като видях какъв успех си постигнала, смятам отново да се захвана с теб.

— Какъв успех? Може да е само мимолетно преживяване. А това ще е ужасно, тъй като работя с него.

— На телефонния ти секретар сигурно ще има съобщение, когато се прибереш довечера — отвърна Финтан. — Джо може би се опитва да ти звънне точно в този миг. Знае ли номера на мобилния ти?

Кетрин поклати глава, но се развълнува. Джо можеше да й звънне довечера. Но по-късно, когато се прибра у дома, разочаровано откри, че на телефонния й секретар нямаше нито едно съобщение.

Глава 61

— Рави, откъде да намеря бус? — попита Тара.

— Бус? От онези за мебели ли имаш предвид?

— По-малък, но това е целта.

— Не знам. Можем да попитаме възрастните — кимна той към Вини, Теди и Евелин.

Внезапно Рави осъзна значението на въпроса и скочи шокирано.

— Защо? Какво е станало?

— Първо имам нужда от цигара.

— Бързо към пушалнята!

Тара седна в малкото стайче с жълти стени и засмука жадно цигарата си, докато Рави, който пламенно се противеше на вредния навик, освен когато тя пушеше, притеснено я наблюдаваше.

— Ще оставиш Томас? — извика изненадано той.

— Мисля да го направя.

— Защо?

Тара успя да се усмихне накриво.

— О, Рави, дори ти си ми казвал, че връзката ми с Томас е скапана, а още си момче!

— Да, но ти винаги оправдаваше скапаната връзка по някакъв начин.

Тара се намръщи.

— Знам. Такава патка бях…

— Напускаш го, защото Финтан те моли да го направиш?

— Не. Финтан вече не ме моли. Промени си решението и не му пука. Мислех, че това ще ме зарадва, но не е така. Почувствах се депресирана и хваната в капан.

Рави въздъхна безмълвно. Жените бяха толкова сложно нещо.

— Всичко започна в събота следобед.

Тара дръпна от цигарата и си припомни сцената.

Веднага щом влезе у дома, Томас изкрещя:

— Това, че онзи проклет педал е пипнал венерическа болест, не е оправдание да си разваляш диетата, Тара.

Томас размахваше опаковка от локум, която бе намерил в сака й за фитнес. Черна ярост заля Тара. Какво правеше с този кретен?

— Моля? — изсъска тя.

— Казах, че заради този проклет педал…

— Не смей да говориш така за приятеля ми! — прекъсна го Тара с нисък заплашителен тон.

— Но аз…

— Недей!

— Имам право на мнение — настоя той упорито. — Нали?

— Не! Жестоко е, а и не е венерическа болест. Финтан не е виновен.

— Имам ли право на мнение или не?

— Но…

— Имам ли право или не? — изкрещя Томас. — Да или не?

— Не става дума за мнение — повиши и тя глас.

— Чуй ме. Финтан е проклет педал. Говоря само истината.

— Ти си гнусен тъпак — каза Тара с подвеждащо кротък глас. — Първобитен простак, който се смята за мъжкар.

Томас я изненада, като се засмя от сърце.

— Да, такъв съм. Истински мъжкар.

Тара замълча шокирана. Кой се нуждаеше от врагове, когато си имаше такова гадже?

— Продължавай — подтикна я Томас. — Повтори онова за мъжкарството.

— Това не е комплимент.

— Така ли? Звучи като комплимент. Аз съм примитивен мъжкар — ухили се доволно той. — И ме обичаш точно заради това.

Виждаш ли с какво си се захванала?!

Винаги, когато си даваше сметка, че отношенията й с Томас не са в ред, правеше всичко възможно да прогони тази мисъл. Но сега съпротивителните й сили бяха пометени от гнева и не можеше повече да си затваря очите. А това, което видя, я накара да презира не само Томас, но и себе си. Винаги се бе отвращавала от хомофобите, а живееше с такъв. Къде отидоха принципите й? Заряза ги само защото желанието й да има гадже бе по-силно?

Превръзката от очите й падна и внезапно Тара видя ясно колко непростим бе отказът му да се запознае със семейство О’Грейди. А също така и упорството му да не посети Финтан, гадните му забележки за болестта на приятеля й, презрителното му отношение към бъдещето с нея, вечният тормоз за килограмите й, вбесяващите критики относно външния й вид, мачкането на самочувствието й, безкрайните заеми и факта, че предпочиташе Берил пред нея. А най-ужасното бе, че го оправдаваше.

Винаги се бе опитвала да защити Финтан, когато Томас го оплюваше, но никога не бе защитавала себе си. Залъгваше се, че е за нейно добро. Но сега осъзна грешката си и се изпълни с гняв и омраза към себе си.

Заплака силно от ярост, срам и мъка.

— Защо ревеш? — грубо я попита Томас. — Женски проблеми ли?

— Какво?

— Да не си в мензис?

— Не — изхлипа тя, сякаш сърцето й се късаше.

— О, Тара, престани! Искаш ли чаша чай?

— Не. Остави ме на мира!

Той се вторачи мрачно в нея. Как смееше? Не знаеше ли колко е чувствителен?

— Добре тогава — отвърна Томас презрително. — Ще те оставя.