Бар „Последен шанс“

— Не! — възкликна Кетрин ужасено. — Търсиш удовлетворение, а ще намериш само мъка.

— Не се тревожи. Няма да стане — тъжно отвърна Лив. — Не и докато гаджето ми е женено за друга жена. И живее в Швеция.

— Е, поне имаш гадже — весело се намеси Финтан. — Не си като Кетрин. Скъпа, откога не си се отдавала на бурни страсти?

Кетрин се усмихна загадъчно и Финтан въздъхна.

— Какво ще правим с теб? А на всичкото отгоре получаваш предложения от секси мъже.

Нова усмивка, но този път по-насилена.

— Знаете ли, и аз бих искал бебе — призна Финтан. — Това е единственото нещо, заради което съжалявам, че съм гей.

— Можеш да имаш бебе — утеши го Тара. — Намираш си готова на всичко жена, сключваш договор за наем на утробата й и готово.

— Вярно. Какво ще кажете за някоя от вас? Кетрин?

— Не — решително отвърна тя. — Никога няма да имам деца.

Финтан се засмя на отвратеното й изражение.

— Любовта на добър мъж ще те накара да размислиш. Ами ти, Тара? На теб нещо отвътре не ти ли трепва при мисълта за деца?

— Да, не… не знам, може би — заекна Тара. — Но да погледнем истината в очите — едва успявам да се грижа за себе си. Ако се наложи да пера, обличам и храня някого, не знам как ще се справя. Прекалено незряла съм.

— Вижте какво стана с горката Ема — съгласи се Кетрин. Ема, тяхна стара приятелка, навремето беше от най-готините момичета, но после роди две бебета едно след друго.

— Преди години беше страхотна, а сега е заприличала на природозащитничка.

— Загубихме една чудесна жена — добави Тара. — От бърсане на дупета няма време да си измие косата. Но пък е щастлива.

— Спомнете си и Гери — продължи Кетрин.

Гери беше дива купонджийка, но след като роди, се вдетини.

— Напълно е загубила способността си да говори като възрастна.

— Но пък използва гърне и може да брои до десет — напомни й Лив. — И е щастлива.

— Ами Мелани? — мрачно попита Кетрин. — Имаше толкова либерални разбирания, а сега се е превърнала във фашистка, готова да унищожи всички с леви убеждения. Ето до какво те докарват бебетата. Толкова е заета да подписва петиции срещу заподозрени педофили, че е забравила коя е.

— Какво ли е да държиш в ръцете си собствено пухкаво бебе? — тихо каза Лив. — Такава радост и щастие!

— Тревога! — изкикоти се Тара. — Лив се разлигави. Спрете я!

— Какво ти подари Томас за рождения ден? — попита Кетрин само за да попречи на Лив да избухне в сълзи.

— Десет шилинга? — предположи Финтан.

— Десет шилинга ли? — презрително повтори Тара. — Осъзнай се. Томас никога не би се разпуснал толкова. По-скоро една пръдня. — Тя удари с юмрук по масата и заяви със силен йоркширски акцент: — Не съм стиснат, просто съм разумен.

Приликата с Томас беше невероятна.

— Саксия, върху която собственоръчно е налепил мидички? Стара химикалка? — настоя Финтан.

— Бурканче крем за ръце и обещание за липосукция, когато спечели от лотарията — отговори Тара с нормален глас.

— Страхотен е! — възкликна Финтан саркастично.

— Кремът нов ли беше? — попита Кетрин с равен глас. — Или го е откраднал от дамската тоалетна в службата си?

— О, моля те! — отвратено отвърна Тара. — Разбира се, че не беше нов. Същият, който ми подари миналата Коледа. Бях го метнала в дъното на гардероба и той очевидно го е намерил и прибрал.

— Каква пинтия! — не можа да се сдържи Лив.

— Не е пинтия — възрази Тара.

Лив я погледна изненадано. Обикновено Тара първа заявяваше колко е стиснат Томас, за да покаже на приятелите си, че няма нищо против хулите им.

— Той е гадняр — довърши Тара. — Хайде, Лив, кажи го!

— Томас е гадняр — повтори Лив. — Благодаря ти, Тара.

— Е, все пак човек може да го разбере — оправда го Тара. — Празниците — Коледа, Свети Валентин, рождените дни — са си чист рекет. Възхищавам му се, че отказва да бъде манипулиран. А и няма значение, че не ми купува подаръци. Преди няколко седмици просто ей така ми взе плюшен термофор, за да облекчи менструалните ми болки.

— По-скоро не са му се давали пари за лекарства всеки месец — отбеляза презрително Финтан.

— Недей така — усмихна се Тара насила. — Не виждаш онова, което виждам аз.

— И какво е то?

— Знам, че изглежда голям тъпанар, но може да е много сладък. Понякога ми разказва приказки за едно мече на име Ърнест.

— Това да не е евфемизъм за пишката му? — подозрително попита Финтан. — Ърнест крие ли се из разни тъмни и дълбоки пещери?

— Само си губя времето с вас — разсмя се Тара. — Кажи някоя нова клюка. Хайде да чуем нещо пикантно за известните личности.

Благодарение на работата си като дясна ръка на Кармела Гарсия, испанска дизайнерка, считана едновременно за гений и смахната кучка, Финтан чуваше какви ли не интересни клюки за богатите и прочутите.

— Добре — кимна той. — Но няма ли първо да си поръчаме по още едно?

— Разбира се.

След още няколко кафета с коняк Кетрин с неудобство осъзна, че Лилавия маникюр искаше да си прибере парите и да си върви у дома. Или поне да си прибере парите и да иде да се надруса някъде.

— Трябва да плащаме — прекъсна веселбата тя.

— Аз черпя — предложи Финтан с пиянска щедрост. — Абсссолютно нассстоявам.

— В никакъв случай — възрази Кетрин.