Бар „Последен шанс“

— По нашата телевизия не дават „Пазаруване в супермаркета“ — промърмори тя на сестрата, която я гледаше стреснато.

Към обяд всички отидоха на работа, Майло и Тимът излязоха да изпушат по цигара, а Джейн Ан остана сама със спящия Финтан. Вторачи се в детенцето си, а по бузите й потекоха сълзи. Прехвърляше молитвената си броеница, леше се безмълвно и се чудеше какво бе накарало Господ да смачка красивия младеж в разцвета на силите му.

Майло и Тимъти се върнаха след малко и се опитаха да хапнат по един сандвич с шунка от купчината, която Джейн Ан бе приготвила в шест сутринта, но никой нямаше апетит.

— Да излезем малко на въздух — предложи Майло. — Може някъде наоколо да има трева.

Но навън беше студено и не намериха парк, затова се замотаха по улица „Фулам“ и ужасиха собствениците на малките антикварни магазинчета.

— Вижте — възкликна Джейн Ан, хванала малка емайлирана кутийка с изящна инкрустация. — Петнадесет лири за такава дреболийка.

— Не петнадесет, а хиляда и петстотин — презрително обясни продавачката и си взе кутийката.

Презрението й обаче не постигна желания ефект. Майло, Тимъти и Джейн Ан избухнаха в луд смях.

— Хиляда и петстотин! За това! Човек може да си купи няколко декара земя с тези пари.

— Това беше добра идея — каза Джейн Ан, когато излязоха на улицата. — Сърцето ми вече не е толкова свито.

Следващото магазинче беше затворено и дори когато звъннаха и се усмихнаха мило през витрината, никой не им отвори.

— Може наистина да е затворено — отбеляза Тимъти.

— Не. Вътре има някой — възрази Джейн Ан, после почука на витрината и махна на елегантната жена, която седеше зад позлатено бюро в стил рококо. — Хей! — извика Джейн Ан. — Искаме да влезем.

Ясмин ал-Шари се втренчи ужасено в двамата огромни рошави мъже и дребната побеляла жена, които се опитваха да нахлуят в прекрасния й магазин.

— Къш! — извика тя и размаха ръце. Изгледа ги с отвращение и внезапно Майло видя себе си, брат си и майка си през нейните очи. Не ги искаха в магазина. За миг се почувства унизен. Мястото им не беше в този град, но трябваше да стоят тук.

— Жената явно ни смята за бандити — насили се да се усмихне Майло.

— Нас? — ужасено попита Джейн Ан.

— Ние сме ексцентрични милионери — извика Майло през витрината. — Но ни обидихте, затова ще пазаруваме другаде.

Той се ухили широко и се обърна към майка си и брат си.

— Да тръгваме! Хайде да отидем в цветарницата и да се порадваме на хубавите цветя. Ще се престорим, че сме си у дома.

Ясмин ал-Шари ги загледа притеснено как се отдалечават. Старата дама наистина приличаше много на бабата от „Селяци в Бевърли Хилс“. Дали току-що не бе загубила огромно състояние?

— Не можем ли да си приберем Финтан у дома? — попита тъжно Джейн Ан. — Да се върнем заедно с него в Клеър?

В късния следобед, когато Тара и Кетрин се върнаха в болницата, Финтан отново беше в лошо настроение. Тара заразказва за срещата на Ейми с красивия й приятел във фоайето на службата им.

— Гледката беше великолепна — възкликна тя, като погледна Финтан, за да провери дали оценява историята й. — Приличаше на сцена от филм!

Кетрин и Лив също побързаха да разкажат по нещо ободряващо. Цял ден бяха мислили с какво да развеселят Финтан, но на устните му се появи усмивка чак когато Сандро влезе в стаята и размаха купчина туристически брошури.

— Последните оферти — извика той. — Четиринадесет нови места из Азия и Карибите.

Вечерта трябваше да напуснат болницата, за да направят място за следващите посетители. Но нямаха желание да се разделят, затова всички отидоха у Кетрин, поръчаха си пица и не спряха да се уверяват един друг, че всичко ще бъде наред.

— Как ви се видя Финтан днес? — попита тревожно Джейн Ан. — Чудесно ще е, ако се окаже, че ракът е само в лимфните възли. Четох, че този вид лесно се лекува. Е, как ви си стори?

— Малко изморен — отговори Сандро.

— Изморен? Да, така изглеждаше, но пък всички се изморяваме. В това няма нищо страшно. Всъщност не е ли чудесно, че спи толкова много? Сънят е добро лекарство.

— И изяде всичко, което му дадоха на обяд — обади се Тимъти.

— Точно така. Нищо, че не си изяде вечерята — намеси се и Майло.

— Всички имаме дни, когато не ни се вечеря — кимна Джейн Ан.

— А и Финтан изяде един бонбон в шест часа — мило им напомни Лив.

— Два — триумфално се усмихна Сандро. — Син и оранжев.

— И цял ден беше в отлична форма — каза Тара.

— С изключение на онзи момент, когато се ядоса и ни нареди да се разкараме — тъжно отбеляза Джейн Ан.

— Служителката от социалната служба го изнерви — оправда го Тимъти. — И нищо чудно. Задаваше му нетактични въпроси, а едва се бяха запознали. Как се чувства? Уплашен ли е? Ядосан ли е? Ако не я беше изгонил той, аз щях да го направя.

Това бе най-дългата реч, която Тимъти бе произнасял живота си.

— Щом се държи лошо, значи положението не е страшно — усмихна се Майло. — Нямаше ли да се притесните, ако беше мил през цялото време?

— Може пък другите посетители да му оправят настроението.