Читаем Бар „Последен шанс“ полностью

Джейн Ан се трогна до сълзи, когато Фредерик, Хавиер, Бъч, Хари, Дидие, Невил и Джеф се появиха в седем часа, отрупани с грозде, книги, списания, близалки, чипс, кайсиеви сладкиши, пет литра минерална вода и няколко шокола да.

— Чудесно е, че Финтан има толкова много посетители. Не всички болни имат късмет около леглата им да седят приятни млади мъже — гордо заяви Джейн Ан. — И бяха толкова и докарани.

— Да, много издокарани — потвърди Майло.

— Но доста шумни — въздъхна майка му. — Главата ме заболя. Е, буцата му не ви ли се стори по-малка днес?

— Да, смалила се е — излъга Тара.

— Финтан определено не приличаше на човек, който се кани да умира, нали? — попита Джейн Ан.

— Да умира ли? Глупости! Един умиращ никога не би се държал грубо.

Разглеждаха всичко, свързано с Финтан, от положителната му страна, защото безкрайно им се искаше да вярват, че приятелят им ще оздравее напълно.

Но Джейн Ан не издържа. Избухна в сълзи и извика:

— Иска ми се аз да се бях разболяла вместо него. Прикован на болничното легло, изтерзан и отслабнал. Прекалено млад е за това. А аз съм с единия крак в гроба. И знаете ли какво — ядосано добави тя. — Аз съм виновна. Не трябваше да го пускам да идва в Англия. Другите четири момчета си останаха у дома и никой не се разболя от рак.

Всички се втурнаха да я успокояват. В този момент пристигнаха и пиците, но когато Джейн Ан разбра, че трябва да ги яде без картофи или зеленчуци, се разстрои още повече.

— Сериозно ли говорите? — извика тя. — Това въобще не е вечеря. Нищо чудно, че Финтан се е разболял, ако редовно се е хранел така. Сготвеното ядене от мама щеше да предотврати тази трагедия.

По-късно Джейн Ан заговори делово:

— Момичета, трябва да ви кажа нещо. И двете си имате хубава работа и не искам да я загубите заради нас. Не е нужно да ни карате навсякъде, можем да вземем метрото.

Тара и Кетрин запротестираха енергично, особено след като Тимъти се намеси и каза:

— Асансьорите в болницата са страхотни, нали?

— Ъъъ… да — колебливо отвърна Кетрин.

— До вчера не се бях качвал в асансьор — призна Тимъти.

— Нито пък аз — обади се Джейн Ан. — Чудесно нещо са.

— Можеш да се качваш и слизаш цял ден — съгласи се Майло. — Все едно си на въртележката в Килки.

— Не можем да ги пуснем сами в метрото — изсъска Кетрин в ухото на Тара. — Ще се возят нагоре-надолу по ескалаторите, ще чупят автоматите за билети и ще се заклещят във вратите. Представям си какво ще стане! Ще ги дадат по новините.

Глава 36

Някой беше спал с Анджи.

Кетрин не се бе задържала много в службата през седмицата — изтичваше дотам от време на време, за да свърши нещо неотложно, а и в тези случаи мислеше само за Финтан, затова й бе нужно доста време, за да осъзнае, че се е появил нов прякор. Жилет.

Въпреки ужаса, който изживяваше покрай Финтан, Кетрин изненадано откри, че все още изпитва чувства към Джо Рот. Всеки път, когато отидеше на работа, непрестанно търсеше следи от сексуална връзка между него и Анджи. Срамуваше се от себе си, но не достатъчно, за да престане. Със свито сърце слушаше разговорите на мъжете, за да разбере коя е Жилет, а когато стана ясно, че говорят за Анджи, стомахът я заболя силно, сякаш бе яла сурово тесто.

Жилет. Защо Жилет? Какви ли сложни сексуални номера изпълняваше Анджи, за да я кръстят на самобръсначка? Въображението на Кетрин се развихри. Припомни си историята, която бе чула от един човек, присъствал на стриптийз в Тайланд, където момичетата вадели ножчета за бръснене от влагалищата си. Възможно ли бе и Анджи да го прави? Но пък къде се е научила? А и Джо би ли харесал подобно нещо? Кетрин се превърна в кълбо от чувства — ревност, тревога и най-вече омраза към самата нея, задето бе толкова скучна в леглото. Дори не би й хрумнало да си играе с ножчета за бръснене — щеше да се страхува да не се пореже. А й, честно казано, не виждаше нищо възбуждащо в това. Какво лошо имаше в коланите с жартиери и корсетите?

Вероятно наричаха Анджи „Жилет“, защото се бръснеше отдолу. Възможно бе. Тогава Кетрин се зачуди дали Анджи го правеше по собствено желание. Или пък Джо я бе помолил? Или пък й бе помогнал? Възможно ли бе Джо да я е завързал и да е настоял да го направи? Обезумяла от ревност, но странно възбудена от въображаемата гледка, Кетрин не забеляза, че Дарън три пъти бе включил в разходите си една н съща сметка.

Продължи да подслушва и внезапно осъзна, че не бе мислила за Финтан цели десет минути. Какъв срам! Как можеше да се тревожи за Джо Рот и Анджи в такъв момент? Каква приятелка беше?

Но не можа да се удържи. Наостри отново уши, когато чу да споменават името на Анджи. Спря да трака по калкулатора си, щом Майлс запя: „Жилет! Най-доброто за един мъж!“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Год Дракона
Год Дракона

«Год Дракона» Вадима Давыдова – интригующий сплав политического памфлета с элементами фантастики и детектива, и любовного романа, не оставляющий никого равнодушным. Гневные инвективы героев и автора способны вызвать нешуточные споры и спровоцировать все мыслимые обвинения, кроме одного – обвинения в неискренности. Очередная «альтернатива»? Нет, не только! Обнаженный нерв повествования, страстные диалоги и стремительно разворачивающаяся развязка со счастливым – или почти счастливым – финалом не дадут скучать, заставят ненавидеть – и любить. Да-да, вы не ослышались. «Год Дракона» – книга о Любви. А Любовь, если она настоящая, всегда похожа на Сказку.

Андрей Грязнов , Вадим Давыдов , Валентина Михайловна Пахомова , Ли Леви , Мария Нил , Юлия Радошкевич

Фантастика / Детективы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Научная Фантастика / Современная проза