Бар „Последен шанс“

Лицето й се зачерви и тя се вторачи гневно в Сандро, сякаш го предизвикваше да й възрази.

— Съжалявам! — изхленчи накрая и избухна в сълзи. — Ужасно съжалявам! Такава гадна егоистка съм. Как може да ме дразнят такива неща, когато Финтан е сериозно болен?

Отново се позвъни. Появи се Лив, облечена изключително консервативно.

— Не ми казвай, че и ти ще ходиш на службата в единайсет с Джейн Ан — засмя се Кетрин през сълзи. Тя нямаше сили да ги придружи, макар да знаеше, че се очаква да го направи. Беше прекалено разстроена.

— Но щом си разстроена, църквата е най-доброто място за теб — посъветва я Джейн Ан.

Майло също не отиде въпреки мрачните погледи на майка си. След два часа, когато се върнаха от църквата, Джейн Ан беше във върховна форма, още по-възхитена от Лив, която се познаваше лично с отец Гилигън.

— Пропуснахте прекрасна служба — каза им тя. — Проповедта беше великолепна. За блудния син. Независимо за колко време си се отделил от Господ, той винаги те приветства радостно, без да ти задава въпроси.

След малко пристигна Тара и стана време да отиват при Финтан.

Още щом влязоха, се почувства като изцедена. Беше й писнало дрехите и косата й да вонят на болница. Седенето с часове на твърдите столове я скапваше. Лишаването от цигари за дълго време я измъчваше. Беше зарязала пуловера на Томас и цяла седмица не бе ходила на фитнес. Работата й куцаше, а и не можеше да спре да яде. Копнееше за спокойна вечер у дома, седнала сама пред телевизора, без да й се налага да говори с някого. Погледна Кетрин и веднага откри в нея сродна душа.

— Много странно — промърмори Джейн Ан, изразявайки чувствата на останалите. — Струва ми се, че са минали не повече от пет минути, откакто си тръгнахме оттук. Все едно не сме излизали от болницата.

— Това е едва… — изброи на пръстите си Лив — едва петият ден.

— Да, но ни се струва милионния — довърши Майло вместо нея.

— Може пък Финтан да се прибере у дома утре — предположи Джейн Ан с надежда.

— Възможно е — съгласиха се останалите.

Ако резултатите на Финтан бяха добри, щяха да лекуват лимфните му възли амбулаторно.

За всеобща радост днес Финтан се чувстваше по-добре. Буцата си стоеше на врата му, но той не изглеждаше толкова прежълтял и безжизнен, а и успяваше да задържи храна в стомаха си. Настроението им се оправи. Изпълни ги вяра, че всичко ще бъде наред.

— Кога ще ме посети Томас? — подкачи той Тара.

— Не знам — изчерви се тя. — Много е зает с работата и футбола си…

— Кажи му, че искам да го видя — ухили се Финтан. — Мисля, че ще се почувствам по-добре.

— Ще опитам.

— Нека го направи заради теб — добави Финтан. — В името на жената, която обича.

— Добре — обеща Тара, засрамена и объркана.

Неведнъж бе молила Томас да я придружи до болницата и да се запознае със семейство ОТрейди, но той упорито отказваше, като твърдеше, че не е лицемер и не иска да се превръща в такъв.

Какво му ставаше на Финтан? Винаги бе мразил Томас.

Мислите й бяха прекъснати от силни викове. Тара вдигна глава и видя приятелите на Финтан — Фредрик, Клод и Джърейнт — да нахлуват в стаята, отрупани с подаръци. Всички се сбутаха, за да им направят място. След малко пристигнаха Хари и Дидие, после — Бъч и Хавиер.

Посетителите на Финтан бяха толкова много, че често изпълваха и коридора. Навън се водеха оживени разговори и настроението беше оптимистично. Дори някакъв приятел на Хавиер на име Дейви вече бе преспал с приятеля на Хари — Джимбоб, с когото се запознал пред вратата на стаята.

— Не подозирах, че и пред раковото отделение започват любовни истории — засмя се Финтан.

Понякога се шегуваше, че приятелите му идват в болницата заради купонджийската атмосфера в коридора. Дори твърдеше, че някои от посетителите му въобще не го познавали.

Накрая, за да направят малко място за новодошлите, Тара, Кетрин и Лив се оттеглиха в чакалнята. Лив повдигна въпроса, който я измъчваше от известно време:

— Тимъти е женен, нали?

— Да.

— И Амброуз и Джером са женени?

— Да.

— Защо тогава Майло не е женен? И той ли е гей?

— Не — отговори Тара. — Но веднъж се разочарова от едно момиче.

— Разочарова се? — възкликна Лив. — Какво означава това? Още един от странните ви ирландски евфемизми?

— Означава, че беше изоставен — обясни Кетрин. — Беше сгоден за Елинър Дивайн, но тя избяга малко преди сватбата.

— Защо?

— Не искаше да бъде фермерска съпруга. Отиде в Сан Франциско и стана художничка.

— Как изглеждаше? — смутено попита Лив. — Грозна? Дебела?

— Хубава — отвърна Кетрин.

— Колко хубава? — настоя Лив. — По десетобалната система.

— Пет.

— По-скоро четири, дори три — намеси се Тара. — Лив, защо толкова се интересуваш?

— Майло е метър и деветдесет — замечтано каза Лив. — Огромен като скала, с дълга лъскава коса… — Кетрин застина при споменаването на лъскавата коса — … тъмносини очи и прекрасна усмивка — продължи Лив. — Трябва ли ми друга причина?

Всички се засмяха.

— Не говориш сериозно, нали? — попита Тара.

— Разбира се, че говоря сериозно.

— Но ти си шведка — заекна учудено Тара. — Невероятно стилна си, дизайнерка си, а той… ами той си е Майло О’Грейди.