Бар „Последен шанс“

Причината за оживлението се оказа новината, че компанията за зърнени храни отишла в друга рекламна агенция. Това бе първият провал на Джо Рот в „Брийн Хелмсфорд“.

— Е, печелиш някои и губиш други — отбеляза Джо с достойнство, като се опитваше да повдигне настроението на екипа си.

— Не и в този бизнес, синко — грубо възрази Фред Франклин. — Печелиш някои и печелиш други. Ако загубиш, губиш и работата си.

Кетрин си помисли, че би трябвало да се радва, че Джо може да загуби работата си, но вместо това й се искаше да отиде и да го утеши. Да положи красивата му глава в скута си и да го погали по косата.

— Тази седмица нямаш голям късмет, а? — ухили се Фред. — Дори и любимият ти „Арсенал“ падна в събота.

Кетрин реши, че е по-разумно да се залови за работа. Погледна цифрите на бюрото си, но й се стори, че са написани на китайски. Завъртя разпечатката, за да провери дали нещата няма да се изяснят, и откри, че Бреда я гледа разтревожено.

— Ще дойда след секунда, Бреда — каза Кетрин, като се опита да си вдъхне самоувереност. — Трябва да се ориентирам първо в задачите.

Събери си акъла, помисли си тя. Джо Рот нямаше да е единственият уволнен, ако не внимаваш със сметките.

— Удобен ли е моментът? — попита някой.

Кетрин вдигна глава и видя, че Джо стои пред бюрото й.

— За какво? — попита тя с разтуптяно сърце.

— Да ти представя разходите.

— Пак ли?

— Пак — сухо се усмихна той. — По-разумно е да го направя още сега. Може да се наложи да опразня бюрото си в края на деня.

— Шегуваш се, нали? — ужасено извика тя.

— Рекламата е вълчи свят — усмихна се той.

— Но това е първият ти провал — запротестира тя. — Няма да е честно.

Джо се облегна на бюрото й и се наведе към нея.

— Кетрин — каза нежно, — успокой се.

Долови свежия аромат на чист мъж. Сапун, лимон и нещо невероятно привлекателно и мъжествено. Джо отстъпи назад и тя се почувства объркана и изоставена.

— Дръпни си стол — едва промълви тя.

Джо седна пред нея в снежнобялата си риза. Беше гладко обръснат, мургав и красив. Присъствието му я побъркваше и Кештрин непрекъснато объркваше бутоните на калкулатора.

— Съжалявам за лошата новина — каза му тя.

Дори и да бе изненадан от неочакваната й бъбривост, Джо не го показа. Просто сви рамене и отвърна:

— Е, такъв е животът.

Направи всичко възможно да се престори на безгрижен, но Кетрин знаеше какво означава работата за него.

— Не можеш винаги да получаваш онова, което искаш — довърши той, като я погледна в очите.

Имаше ли нещо многозначително в изражението му или само си въобразяваше?

— Или може би ти винаги го получаваш — добави Джо.

Внезапно очите на Кетрин се напълниха със сълзи, които бавно потекоха по гладкото й лице.

— Извинявай — прошепна тя, като сведе глава и ги избърса. — Тази сутрин научих ужасна новина.

— Съжалявам — искрено отвърна Джо.

Нежността му я накара да се разплаче още по-силно. Копнееше да иде при него, да усети ръцете му на кръста си, да опре буза върху кашмирения му ревер, да зарови лице в чистата му бяла риза и да вдиша аромата му.

— Искаш ли…

Джо се канеше да я попита дали иска да изпият по кафе, но замълча. Разбира се, че нямаше да иска.

Кетрин забеляза как Анджи мина бавно покрай бюрото й, извъртяла неестествено глава към тях. Очевидно се опитваше да погледне Джо. После осъзна, че Анджи бе минала покрай тях поне два пъти по време на разговора им. Какво ли означаваше това?

— Всичко е наред — опита да се усмихне тя. — Ще ти приготвя чека до утре.

Джо се върна на бюрото си, където бе посрещнат от развълнувана делегация, предвождана от Майлс.

— Наистина ли Снежната кралица плачеше? — попита любопитно Майлс.

— Не — лаконично отговори Джо и им обърна гръб.

Глава 42

Финтан беше откачил. Нямаше друго обяснение за поведението му. Бе извикал Тара и Кетрин с думите, че има молба към тях. И двете единодушно решиха, че ракът е засегнал и мозъка му, когато чуха какво иска от тях.

Бяха изминали пет дни, откакто научиха зловещата диагноза, и днес бе първият му ден без химиотерапия. Коктейлът от лекарства го караше да повръща, устата му бе покрита с грозни рани и косата му бе започнала да окапва.

— Господи! — мърмореше той, когато събереше сили да отвори уста. — Май предпочитам да рискувам с рака.

Реакцията му към традиционната медицина ги накара да изчетат всички книги по алтернативни начини на лечение, които бяха купили.

— По принцип бих се изсмяла на подобно нещо — признаваше Кетрин, като вдигаше глава от страницата, на която се обясняваше как Финтан ще се излекува, ако си представи, че е облян от жълта светлина, — но може би си заслужава да опиташ.

Финтан изсумтяваше мрачно:

— Майната ти, ужасно ми е зле!

Но днес във вената му се вливаше само физиологичен разтвор и макар да бе слаб като новородено котенце, се чувстваше много по-добре от предишните дни.

— Застанете до мен — изхриптя дрезгаво той. — И двете непрестанно повтаряте, че ако можете да направите нещо за мен…

Тара и Кетрин закимаха енергично.

— Добре. Обещавате ли?

— Обещаваме.

— Честна дума?

И двете завъртяха очи. Естествено, че щяха да направят онова, което искаше.

— Обещаваме!