Бар „Последен шанс“

— И носи избелял гащеризон — добави Кетрин.

— Никога не е чувал за Триша Гилд.

— А ти никога не си чувала за шап. Как може да се случи нещо?

— Той е земен човек — възрази Лив с блеснал поглед. — Създава нов живот с ръцете си, сее и жъне. Кой върши нещо по-важно?

— Мозъчните хирурзи — каза Кетрин.

— Социалните работници — добави Тара.

— Счетоводителите.

— Дизайнерите.

— Майло работи с ръцете си. С големите си силни секси ръце. Не виждате ли колко е красив?

— Не — категорично отговори Тара.

— Лив, разстроена си — успокои я Кетрин. — В момента никой от нас не е на себе си. А и не може да си забравила любимия си Ларс.

— Оня кретен! — презрително изсумтя Лив, после се засрами. — Как е възможно да се държа така? Как мога да мисля за мъж в подобен момент? Не мога да се понасям!

— Недей така — утеши я Тара. — Моля те. Моментът е доста труден, но ако това ще те успокои, и аз се тревожа за връзката си с Томас. Струва ми се, че изобщо не си заслужава.

Кетрин изпита чувството, че от гърба й е паднал камък.

— Добре, че го каза, Тара! Тази седмица и аз не се притеснявах само за Финтан и се мразех заради това.

— Наистина ли! — възкликна Тара. — И аз се мразя.

— Радвам се, че си го признавате. И аз се мразя — кимна Лив.

Усмихнаха се облекчено.

— Или сме три долни кучки — заяви Тара, — или сме напълно нормални.

— Горкият Финтан! — замислено каза Кетрин. — Как ли се чувства? Какво ли е да знаеш, че ти остава да живееш съвсем малко? Непрестанно се опитвам да видя света през неговите очи.

— Аз също — отвърна Тара.

— И аз.

— Представете си, че ви остават само шест месеца — предизвика ги Тара. — Представете си, че до май месец вече ще сте мъртви. Хайде, направете го — подкани ги тя, когато забеляза шокираните им лица.

Кетрин се почувства адски тъпо, но затвори очи. Представи си последната си Коледа. Нямаше да види друго лято. Сто и осемдесет дни вместо хилядите, които бе сигурна, че предстоят да се изтърколят пред нея и да оформят верига от години, която да я издърпа до дълбока старост.

За нейна изненада нещо се случи. Бъдещето й се стори безценно. Искаше й се да се събужда всяка сутрин с радостно очакване и да си ляга доволна от себе си вечер. Имаше нужда да запълни живота си с нещо смислено, да извърши всички желани и важни неща.

Отговорността вече беше без значение — нямаше да получи награда за нея. А и какво ли означаваше да си предпазлива, щом нямаше да си тук, за да се справяш с последствията. Обзе я паника при мисълта за всичко, което искаше да направи през последните си шест месеца. Трябваше да се случи чудо, за да й стигне времето.

Правилата и барикадите, които винаги бе издигала пред себе си, й се сториха задушаващи. Направо налудничави. Искаше да се потопи изцяло в живота. Да преживее много неща. Да се забавлява. Да прави секс. С Джо Рот. Господи!

Кетрин се стресна и отвори очи.

Лив и Тара я наблюдаваха внимателно.

— Страшничко е, а? — потръпна Тара. — Ще ви призная нещо. Ако ми оставаха само шест месеца, нямаше да се притеснявам дали Томас ще се ожени за мен, за да не съм сама на стари години. Защото нямаше да ме очаква старост.

— Какво бихте направили? — нетърпеливо попита Кетрин, за да прогони мислите си.

— Аз щях да зарежа Ларс и да сваля Майло — отговори Лив.

— Ти бездруго ще го направиш — ухили се Тара. — Няма нужда да умираш. Аз пък ще преживея бурен роман.

— С кого?

— Не знам. С някого, когото намирам за страхотен и който ме смята за красавица. Една от онези диви секси връзки, в които никога не ставате от леглото и се будите посред нощ защото нямате търпение отново да се слеете.

— Искаш да кажеш, че вие с Томас не правите подобни неща? — сухо попита Кетрин.

— Знаеш, че когато една връзка продължи повече от три месеца, сексът почти изчезва — отговори Тара. — Не ме гледай така. Обичам Томас, но ми е приятно да си фантазирам.

— Нали току-що каза, че вече не си падаш по него.

— Не е вярно! Казах само, че ако нещата… слушай, това са фантазии и нищо повече!

— Права си — съгласи се Кетрин. — Не ни остават само шест месеца. Няма да умрем. А тези фантазии са пълна дивотия.

— Радвам се да го чуя — извика Тара. — Тъкмо си мислех какво ли би станало, ако изритам Томас, изкарам бурен роман с някого, а после не умра. Сигурно ще се почувствам пълен пълен идиот.

Глава 41

В десет часа в понеделник сутринта, когато обичайните заподозрени се бяха скупчили около леглото на Финтан, доктор Сингх влезе в стаята. По разтревоженото му лице личеше, че има новини. Въздухът се изпълни с напрежение. Нервите на присъстващите се опънаха.

— Получихме резултата от биопсията на костния мозък — съобщи той. — Не искате ли да го чуете насаме?

— Не — пресилено спокойно отговори Финтан. — Кажете го пред всички. Ще ми спестите обясненията.

Доктор Сингх си пое притеснено дъх. Задачата му не беше лесна.

— Страхувам се, че новините са лоши.

Никой не проговори. Осем пребледнели лица се вторачиха в него с надеждата, че е сгрешил.

— Заболяването е засегнало костния мозък — продължи нервно той.

— Колко? — промълви Кетрин.

— Страхувам се, че доста.