Бар „Последен шанс“

Тара пламна. Тя можеше да се оплаква от баща си, но никак не й бе приятно някой друг, дори близък приятел като Финтан, да говори така за семейството й. А и въобще не приличаше на майка си, която служеше за изтривалка на баща й. Точно така! Томас бе труден понякога, но тя не беше изтривалка. Беше модерна независима жена с достойнство и право на избор. Нали така?

— Не можеш да не изпълниш желанието ми. Болен съм от рак — каза Финтан. — Ако не оставиш Томас — намигна й той, — ще умра, за да те накарам да се почувстваш виновна.

Искаше й се да го убие. Беше колкото тъжна, толкова разгневена. Главата й пулсираше от болка, затова едва чу следващите думи на Финтан.

— Добре, готов съм на компромис. Помоли Томас да се ожени за теб. Ако каже „да“, имаш благословията ми, ако откаже, му биеш шута. Какво ще кажеш?

— Може — промърмори Тара. В никакъв случай, помисли си тя. И след милион години не бих го направила!

— Добре — усмихна се изтощено Финтан. Беше доволен от себе си, но внезапно се сети, че имаше шанс, макар и минимален, Томас да се съгласи. О, не!

— Твой ред е, Кетрин — заяви той. — Ти, скъпа, ще трябва да излезеш от манастира.

Кетрин го гледаше любезно, сякаш нямаше представа за какво говори.

— Ще си намериш мъж — продължи Финтан.

Тара избухна ядосано:

— Защо тя получава хубавата задача, а аз — ужасната?

— Не мисля, че Кетрин вижда нещата по този начин — възрази той.

Кетрин се насили да се усмихне.

— Не си ли забелязала модела? — промърмори Финтан със затворени очи. — На всеки дванадесет месеца се появяваш с изключително готин тип под ръка. Той остава с теб няколко седмици, после изчезва, а ти не искаш да говориш по въпроса. Не можеш ли да избереш мъж, който да е просто хубав? Престани да се притесняваш за провала още в началото на всяка връзка. И не мисли, че не знам защо го правиш. — Гласът му беше толкова тих, че се наложи да се наведат към него, за да го чуват. — Приличаш на майка си. Едно неприятно преживяване с мъж и се превръщаш в уплашен заек. Заек — повтори той многозначително и се вторачи в Кетрин.

— Въобще не приличам на майка си — преглътна Кетрин.

— Същата си! Бягаш от мъжете като подплашен заек.

— Майка ми е смахната.

— И ти ще станеш такава, ако продължаваш по същия начин.

— Финтан — едва овладя гласа си Кетрин, — не е задължително да имаш партньор, за да си щастлив.

— Господи, подай ми легена!

Ужасно им се искаше да побягнат, но останаха по местата си, докато бедният Финтан за пореден път безуспешно се опитваше да повърне.

— Знам, че ако успея да се издрайфам, ще ми олекне — промърмори измъчено той.

Кетрин и Тара забиха поглед в обувките си и си пожелаха да живеят нечий друг живот.

— И така, Кетрин — наруши мълчанието Финтан, — съгласен съм, че някои хора просто са устроени да бъдат сами. Но ти не си от тях. Тара ми каза, че в работата ти имало някакъв тип…

Кетрин се вторачи разгневено в приятелката си, насочвайки към нея яростта, която не можеше да излее върху Финтан.

— Вече го няма — отвърна доволно тя.

— Напусна ли?

— Не, просто се отказа от мен.

— Защо?

Кетрин не отговори.

— Трябва да ми кажеш — заповядай Финтан. — Болен съм от рак и може да умра.

Тя заговори неохотно:

— Отказа се от мен, защото го обвиних в сексуален тормоз. Не спираше да ме кани да излезем.

— И защо го направи?

— Не исках да излизам с него.

— Защо? Лош човек ли е?

— Не! Толкова е мил, че чак ти лази по нервите.

— Аха! — изсумтя Финтан. — Значи щеше да излезеш с него, ако беше кретен? А после той щеше да те зареже и ти отново щеше да си в безопасност или по-точно казано — сама, а лошото ти мнение за мъжете да се затвърди. Всичко си пресметнала!

Кетрин безпомощно сви рамене.

— Женен ли е?

— Доколкото знам, не.

— Хубав ли е?

— Много.

— Опасно?

— Не чак толкова.

— Работи ли от време на време като модел?

— Не.

— Добре. Вече ми харесва. Падаш ли си по него?

Последва кратка пауза, после Кетрин кимна притеснено.

— Как се казва?

— Джо Рот.

— Твоята мисия, Кетрин Кейси, е да свалиш този Джо Рот, ако искаш да остана жив.

— Мисля, че той си има друго момиче — запротестира тя.

— Ти обичаш предизвикателствата.

Кетрин не отговори.

— Обещай ми — настоя Финтан изтощено. — Обещай ми, че ще опиташ.

— Ще си помисля.

— Знам, че и двете ме мразите — ухили им се Финтан, — но ако се видехте през моите очи, щяхте да се отвратите от начина, по който си хабите живота. Готови сте да страдате, защото се заблуждавате, че в един прекрасен миг нещата ще се оправят. А сега се прибирайте у дома, изморихте ме. Тара, събери си багажа. Кетрин, обуй най-хубавите си бикини, когато отиваш на работа в понеделник. И най-вече, излезте навън и живейте!

Сбогуваха се сковано с него. Тъкмо когато излизаха от стаята, пристигнаха Невил и Джеф.

— Съжалявам, момичета — каза им Финтан, — чувствам се прекалено скапан, за да приемам посетители.

Тара и Кетрин не проговориха, преди да излязат от болницата, само махнаха изморено на Хари, Дидие и Уил, които отиваха при Финтан, отрупани с цветя, списания и бира. Цветята и списанията бяха за Финтан, но бирата бе предназначена само за приятелите му.