Бар „Последен шанс“

— Откъде да знам, по дяволите? — разгорещено отвърна Кетрин.

Останаха по местата си и се умълчаха. Тара пушеше нервно, а Кетрин си играеше с ключовете от колата й.

— Престани най-после! — извика Тара и плясна приятелката си по ръката. — Подлудяваш ме!

Кетрин я погледна разгневено, но остави ключовете.

— Трябва да се върнем в болницата — най-после каза Тара.

— Не още.

— Добре. И на мен не ми се връща. Страх ме е, че отново ще ни подхванат.

— Могат да вървят на майната си — изсумтя Кетрин.

— Какво ще кажеш ти да изоставиш Томас, а аз да спя с Джо Рот — предложи Тара.

Засмяха се нервно.

— Мислиш ли… — започна Тара. — Мислиш ли, че Финтан ни кара да правим тези неща, защото е болен, а ние не сме? Вьзможно ли е това да е един вид отмъщение? За да съсипе и нашия живот.

На Кетрин започна да й писва.

— Според мен е просто някаква прищявка — рязко отвърна тя. — Финтан е под силен стрес и малко е мръднал.

— Надявам се да е така — заплашително каза Тара, — защото ако не престане, повече няма да ходя при него.

— Как можа да го кажеш! — извика Кетрин, която също бе мислила по въпроса.

— Лесно ти е на теб — защити се Тара. — Получаваш изгодната чест от сделката. Лягаш си с жестоко гадже, а аз напускам мъжа, когото обичам.

— Въобще не е така — раздразнено възрази Кетрин. — Само като си помисля за това и се парализирам.

— Да бе!

— Точно така е! Знаеш, че не бих могла да го направя.

— Кое не можеш да направиш? Да се усмихнеш на готин тип, който си пада по теб? Опитай се да зарежеш двегодишна връзка и да останеш сама на тридесет и една. Тогава наистина ще се парализираш. А и не мога да разбера защо не искаш да свалиш онзи Джо.

Преди Кетрин да успее да отговори, Тара си пое раздразнено дъх и внезапно разбра какво точно трябва да каже.

— Ще бъда откровена с теб, Кетрин — започна решително тя. — Не исках да го казвам, но трябва. Финтан е прав. Време е да започнеш да живееш и да си намериш мъж. — Тара усети, че не може да спре. Натрупаните емоции се изляха като водопад. — Начинът, по който живееш, е абсурден! Изрядно подредени нощнички и гащички, кошмарен самоконтрол, идеално чист апартамент и никакво гадже! Финтан не е откачен. Напълно прав е! Обича те и иска да си щастлива!

Лицето на Кетрин придоби зловещо изражение, но Тара не му обърна внимание.

— Каквото и да се е случило в Лимерик, не можеш вечно да се оправдаваш с него. Не че знам какво е било. Уж съм най-добрата ти приятелка, а нямам никаква представа!

Кетрин най-после успя да събере сили.

— За мен ли говориш? — извика възмутено тя. — Финтан е прав за мен? Глупава крава! Възнамерявах да си замълча, но няма да го направя. Финтан мисли най-вече за теб. А ти знаеш, че трябва да напуснеш Томас, и затова си му толкова ядосана…

— Не съм му ядосана…

— Казваш, че моят живот е абсурден! Ами ти? — разгорещи се Кетрин. — Предпочиташ гадняр като Томас, само и само да не останеш сама. Виж се колко си жалка! И погледни колко си дебела! — Тара потръпна. Кетрин — също, но не можа да спре. — Тъпчеш се като свиня, защото Томас те тормози. После имаш наглостта да твърдиш, че Финтан се опитва да унищожи живота ти. А той само иска да ти помогне, защото те обича.

— Как е възможно да ме обича — гневът от последните седмици изскочи на повърхността — и да ме моли да напусна човека, когото аз обичам?

— Не мога да се сетя за нищо по-хубаво от това да напуснеш Томас — горчиво каза Кетрин. — Бих дала мило и драго да видя изражението на гнусното му лице, когато го изриташ.

— Защо си толкова гадна към него? — процеди Тара през зъби.

— Томас още ли пази малкото си кафяво портмоне? — презрително попита Кетрин.

— Защо да не го пази?

— Е, това не ти ли стига.

— Тръгвам си — заяви Тара и грабна ключовете от колата. — Няма да седя тук и да слушам как обиждаш мен и приятеля ми.

— Не съм те обиждала.

— Нарече ме крава — възрази Тара с разтреперан глас. — А после ми каза, че съм дебела.

— Ти започна — извика Кетрин след нея. — Ти се заяде с гащите ми.

Но Тара вече бе изчезнала от кръчмата, обзета от дива омраза към Кетрин, която остана разтреперана на мястото си. Какво ставаше? Трябваше да се подкрепят в подобен момент. Защо се настройваха една срещу друга? Бяха толкова близки приятелки.

Глава 45

Джо Рот си мислеше, че халюцинира. В четвъртък сутринта дойде на работа както обикновено и Сексуалния тормоз Кетрин му се усмихна. Усмихна му се. На него. При това не злобно. Нито пък като прелюдия преди да му съобщи, че е изгубила разписките му или е получила нареждане да му изплати последната заплата. Не, просто блестящите й бели зъби проблясваха към него, а сериозните й сиви очи засияха. После каза мило:

— Добро утро, Джо!

Какво ставаше? Изминаха десет дни, откакто Кетрин плака пред него и му довери, че имала проблеми. Но пък веднага след онзи разговор тя възвърна обичайната си студенина. Дружелюбността й тази сутрин му дойде като гръм от ясно небе.