Бар „Последен шанс“

Тара се събуди, обляна в пот.

Напоследък често сънуваше кошмари, в които предлгаше на Томас.

Финтан беше виновен. Също и проклетата Кетрин Кейси. А и колегите й. Най-вече Рави. В сряда на обяд в почти безлюдния офис той бе извикал жизнерадостно:

— Развесели се най-после. Искаш ли да оближеш капачката от шоколадовия ми мус?

— Благодаря.

Тара пое капачката и я облиза без желание, а Рави отметна глава назад и изсипа цялата кутия в устата си. После разопакова огромен сандвич с шунка.

— Искаш ли да помиришеш хартийката? — предложи й той.

Тара прие мълчаливо.

След като погълна сандвича за части от секундата, Рави извади шоколад „Крънчи“ и заяви:

— „Крънчи“! Пълен със здравословни съставки!

Тара го изгледа завистливо.

— Как е Финтан? — попита той с пълна с млечен шоколад и карамел уста.

Тара не отговори. Страхотен въпрос. Как беше Финтан? Ужасната буца на врата му въобще не се смаляваше. Нито пък отоците в панкреаса. А и трябваше ли да спомене колко се бе разстроил, когато научи, че химиотерапията ще го направи стерилен? И как онкологът му бе намекнал, че тъй като е хомосексуалист, това е без значение?

— Излиза от болницата в събота — най-после каза Тара.

— Чудесно! Значи се оправя?

— Не се оправя! — намеси се Вини, като вдигна глава от компютъра си и се вторачи мрачно в Рави. — Това не е като да си счупиш ръката или да ти извадят порасналия навътре нокът. Човекът е болен от рак и не може да оздравее след няколко седмици в болницата. Нужни са месеци.

Вини разтърка нервно оплешивялата си глава и се върна към работата си. Тара и Рави продължиха разговора си по-тихо, свели глави един към друг.

— Вини е полудял от напрежение покрай новия проект — отбеляза Рави. — И май не може да се справи със стреса.

— Не му обръщай внимание — меко каза Тара. — Възможно е Финтан да се оправи. Просто още не знаем. Може да минат месеци, преди да разберем, че лечението му помага.

— Защо тогава излиза от болницата?

— Няма нужда да остава там. От сега нататък ще ходи на химиотерапия два пъти месечно.

— Два пъти месечно? — усъмни се Рави. — Това едва ли е достатъчно. Увеличете я. Удвоете я. Може да помогне.

Сърцето на Тара се сви. Искаше й се да е толкова просто. Но химиотерапията можеше да убие Финтан, ако прекаляха с нея.

— Майка му и братята му ще останат ли тук през деветте месеца?

— Не. В неделя се прибират у дома. Поне Джейн Ан и Тимъти ще се приберат.

Рави я сграбчи развълнувано за раменете.

— Искаш да кажеш… Искаш да кажеш, че Майло остава?

— Не само остава — многозначително кимна Тара, — по-важното е с кого остава.

— С Лив? — възкликна Рави. — Страхотно!

— Само за няколко седмици.

— Ами Ларс? Лив разкара ли го вече?

— Да. Снощи.

— Охо! Иска ми се да ги бях чул.

— Всъщност можеше и да ги чуеш. Лив натисна високоговорителя на телефона, за да слушам как му съобщава новината.

Рави онемя от разочарование.

— Защо не ми каза? Щях да дойда.

— Съжалявам! Съжалявам! Имах прекалено много проблеми. Може и да си забелязал. А и бездруго не беше особено забавно, защото и двамата говореха на шведски.

— Е, и?

— Съжалявам, Рави. Наистина.

— Ларс плака ли?

Тара се поколеба, после кимна.

— Олеле! А обеща ли да зареже жена си?

Тара се сви под обвинителния му поглед.

— Не разбирам шведски, но мисля, че да.

— А Лив каза ли му, че вече е прекалено късно?

Тара наведе засрамено глава.

— На всичкото отгоре не мога да гледам повторението в неделя — горчиво изхленчи Рави.

И двамата замълчаха.

— Да не си се скарала с Кетрин? — внезапно попита Рави.

— Защо питаш?

— Защото ежедневните ти телефонни разговори намаляха със седемнайсет процента от миналия петък. Теди дори направи програма, за да ги изчисли. Какво става?

— Нищо.

— Кажи ми. Няма да те разбера.

Какво облекчение бе да си с чудесен човек като Рави! Неочаквано нуждата й да говори стана неудържима. Тара отвори уста и изля всичко като водопад. Разказа му за смахнатата заплаха на Финтан, че ако не напусне Томас или не го накара да се ожени за нея, той ще умре напук на нея. За ужасната разправия с Кетрин. За семейство О’Грейди, които я гледаха мрачно, сякаш се бе нахвърлила върху Финтан със сатьр в ръка. А накрая и за собственото си суеверие.

— Вярвам на Финтан, когато казва, че ще умре и ще ме преследва до гроб, ако не направя онова, което иска — призна тя. — Откачил е, нали?

Рави не отговори. На лицето му се изписаха противоречиви чувства.

— Просто трябва да кимнеш — притеснено го подкани Тара.

Гладкото момчешко лице на Рави отразяваше объркването му.

— Но Финтан е твой приятел — каза най-после той. — Не би ти направил мръсен номер. Познаваш го от четиринадесетгодишна, нали?

Тара кимна неохотно.

— А сега на колко си? Двайсет и осем?

— Тридесет и една, глупчо.

— Наистина ли? Колко си стара!

— Да, наистина.

— Добре. Когато приятелите са заедно от толкова дълго време, те държат един на друг — усмихна се Рави победоносно, доволен, че бе изяснил нещата на Тара. Но за негово учудване тя все още изглеждаше нещастна.

— Рави, струва ми се, че не ме слушаш. Финтан иска да напусна Томас. Болен е и не знае какво говори.