Бар „Последен шанс“

Това ли е най-доброто, на което си способна? Смотанячка! Нямаш друг избор, освен да започнеш да си фръцкаш съблазнително задника.

Скована от ужас, тя се опита да върви със съблазнителна полюляваща се походка, докато се отдалечаваше от Джо. Най-после стигна до бюрото си, седна разтреперана и зачака резултата от усилията си. Беше изпратила недвусмислена покана на Джо с курвенското си поведение. А дали той щеше да се възползва от нея? Щеше ли да дойде и да я покани да излязат? Вероятно не, ако я харесваше само заради недостъпността й.

Освен това съществуваше и Анджи. Кетрин още не бе напълно убедена, че Анджи ходи с Джо, но ако бе така, шансовете й намаляваха. Също като тези на Финтан.

Изкара тежка сутрин, обзета от нетърпение и тревога, като постоянно хвърляше дискретни погледи към Джо. Виждаше как дългите чувствени пръсти отмятат назад косата му и копнееше да я докоснат. Изгаряше от желание да обвие ръце около кръста му.

До обяд той още не бе дошъл при нея, затова тя събра сили, усмихна му се отново и каза:

— Приятен обяд!

Никой нямаше право да твърди, че Кетрин Кейси бяга от задълженията си!

Следобед зачака напрегнато. Изнервяше се, че изглежда толкова привлекателен. Джо седеше отпуснато на стола си и говореше по телефона. Смееше се на казаното от някой колега. Говореше с екипа си. Почукваше замислено с химикалка по зъбите си. Стомахът й се свиваше от напрежение.

Но Джо не дойде при нея. Затова към пет часа отново му се усмихна, за да покаже, че е готова да пийнат след работа. Но той отвърна предпазливо на усмивката й и не каза нищо. Кетрин си помисли с негодувание, че само тя полага усилия. А той въобще ней помага.

В края на кошмарно дългия ден си събра нещата и се опита да каже с езика на тялото си, че би приела поканата му. Но нищо не се получи.

Какво повече да направя, запита се тя. Да му се хвърля на врата? Да му покажа гърдите си насред офиса?

Това беше краят. Беше разочарована, но и облекчена, а и не особено изненадана. Осъзна, че Джо Рот бе силен и упорит. И след като го бяха отблъснали, нямаше да се пробва отново.

Но поне беше опитала. Е, трябваше да признае, че не вложи прекалено много усилия. Но можеше да отиде при Финтан и да му съобщи, че е опитала.

Надяваше се, че Финтан няма да откаже да оздравее, както онези клиенти, които отказват да платят на адвокатите си, ако загубят делото. Няма победа, няма хонорар. Няма чукане, няма оздравяване.

Глава 46

Късно следобед, когато Кетрин пристигна в болницата, легионите от приятели и роднини липсваха и Сандро и Финтан най-после бяха останали насаме. Седяха хванати за ръка и допрели глави. Изглеждаха толкова доволни и щастливи, че не й се искаше да ги смущава. Сандро мърмореше нещо, което караше Финтан да се усмихва.

— … басейн, масажи, прочут готвач, ежедневни екскурзии до близката джунгла, където можеш да пояздиш слон.

— Здрасти! — прошепна Кетрин и тихичко си придъпа стол.

— Тайланд — щастливо каза Финтан. — Хотел „Орхидея“ в Чан Май.

— Звучи чудесно.

— Пътуваме из Тайланд — обясни й Сандро.

— После отиваме в Пукет.

— В петзвезден хотел.

— Предлагат и уроци по водни ски.

— Когато Финтан оздравее, наистина ще отидем там.

— След сафарито в Кения. И двете седмици в Ла Сор, Гренада. Покажи на Кетрин брошурите за Ла Сор, Сандро.

Сандро зарови из купчината с брошури на пода, намери Ла Сор и Кетрин учтиво се възхити на красотите. После Сандро отиде да донесе нещо за пиене и Кетрин и Финтан останаха сами.

— Имам добра новина — съобщи гордо тя. — Започнах да свалям Джо Рот.

Е, „свалка“ бе твърде силна дума за трите усмивки и петте думи, но Финтан нямаше как да разбере.

— Чудесно! — извика той и се опита да седне, но не успя.

— Добре ли си? — разтревожено попита Кетрин. — Защо си толкова слаб? Минаха три дни от последната химиотерапия.

— Имунната ми система е скапана, белите кръвни телца са направо смазани — вдигна той очи към небето. — Страничен ефект на химиотерапията. За всичко твърдят, че е страничен ефект. Ако падна от стълба и си счупя крака, и това ще е страничен ефект от химиотерапията.

— Не разбирам…

— Няма значение — той насочи вниманието си към по-приятни неща. — Разкажи ми за Джо Рот. Ще излизате ли? Кога? Къде ще те води?

— Ами… никъде — отвърна Кетрин и се почувства ужасно от мисълта, че ще разочарова Финтан. — Не ме покани да излезем.

— Но нали ми каза, че имаш добра новина?

— Така е — насили се да се усмихне тя. — Направих онова, за което ме помоли. Усмихнах му се и говорих с него. Знам, че няма резултат, но вината не е моя.

Финтан замълча.

— Изпълних задачата ти — повтори Кетрин немощно.

— Не, това не върши работа — заяви Финтан недоволно. — Въобще не върши работа.

Сърцето й се сви и тя отново си помисли дали да остане приятелка на Финтан.

— Извини ли му се за обвинението в сексуален тормоз?

— Не, но…

— Как можеш да очакваш нещо да стане, след като не си изчистила проблема? — смъмри я Финтан. — Трябва да действаш, Кетрин Кейси!

— Какво да направя? — упорито попита тя. — Казаното си е казано.

— Извини му се!

— Не мога.