Бар „Последен шанс“

Идеята да отиде и да се извини на Джо й се стори абсурдна. Кетрин потрепери от ужас.

— Не можеш да се държиш с хората по този начин — искрено каза Финтан. — Постъпила си много лошо.

— Ти не беше там — раздразнено отвърна тя. — Джо не ме оставяше на мира и…

— Наистина ли имаше сексуален тормоз? — прекъсна я Финтан. — Щеше ли да си изгубиш работата, ако не направеше онова, което той иска?

— Не, но…

— Докосна ли те? Направи ли ти сексуални намеци?

— Да! — извика Кетрин енергично, като си припомни как Джо й бе казал, че харесва акцента й и я намира за прекрасна.

— Комплиментите не са сексуални намеци — отбеляза Финтан мрачно. — А и Джо се оттегли, щом го помоли, нали?

— Да, но беше нагъл — упорстваше Кетрин. — Постоянно… ми говореше.

— Чуй се само! Ти съвсем си се побъркала!

— И ме покани да обядваме поне четири пъти!

— Заравяш се все по-дълбоко! Ще откачиш повече и от майка си. Задачата ти е проста. Извиняваш му се, а после го каниш да пийнете. Дори и да откаже какво от това? Едно „не“ няма да те убие. Хайде, действай! Знаеш, че и ти го искаш — намигна й весело той.

— Не го искам — настоя тя.

— Искаш го. Познавам те. Ужасно си упорита. Не би му се усмихнала, ако не го искаше. Аз съм само катализаторът. И колкото и да мрънкаш срещу мен, имаш късмет, че се разболях, Кетрин Кейси.

Кетрин притеснено се опита да прецени дали Финтан се шегуваше.

— Болестта ми е дар божи за теб и любовния ти живот — засмя се Финтан.

— Как можеш да кажеш подобно нещо? — извика тя. — Ужасно грешиш. Усмихнах се на Джо Рот само за да ме оставиш на мира.

— Добре — жизнерадостно отвърна Финтан. — Щом разсъждаваш така, знай, че още не съм те оставил на мира.

Нямаше ли начин да се измъкне?

— Моля те, Кетрин — настоя Финтан. — Ти си единствената ми надежда. Със сигурност онази мекошава и страхлива глупачка Тара Бътлър няма да остави ужасния Томас. Ако искаш работата да бъде свършена, помоли надеждната Кетрин Кейси — тя няма да те разочарова.

Кетрин се усмихна гордо, преди да осъзнае, че Финтан бе затегнал още по-здраво примката около врата й.

— Променил си се — въздъхна тя. — Станал си ужасен манипулатор.

— Но ще опиташ, нали?

— Ще опитам.

— А сега ме виж добре, Кетрин — нареди Финтан. — Пред теб е един свободен и незает човек.

Свободен и незает човек извикваше представата за елегантни мъже, цигарета от слонова кост, чаши с мартини, яхти и луксозни коли. Кетрин се вгледа в измършавялото лице на приятеля си, в кръвясалите му очи и оредялата коса. Господи!

— Какво искаш да кажеш?

— Уволниха ме!

— Кой?

— Шефката ми, разбира се! Кой друг? Доктор Сингх ли?

— Имах предвид…

— Самата Кармела. Лично. Издокарана в скъп костюм и откачила от кокаин.

— Искаш да кажеш, че Кармела дойде в болницата и те уволни в леглото? Защо? Възможно ли е да те уволнят заради болестта ти?

— Кармела се притеснява, че ще създам лош имидж на компанията.

Внезапно Кетрин разбра.

— Мисли, че си болен от СПИН.

Финтан кимна.

— Това е толкова несправедливо — извика тя. — А аз си мислех, че хората в модния свят не са настроени срещу болните от СПИН.

— Е, може да ме е уволнила, защото не съм болен от СПИН — каза Финтан раздразнено. — Не знам — довърши той и стисна устни. После бунтарското му изражение се изпари, а долната му устна затрепери и очите му се изпълниха със сълзи.

— Какво ще стане с мен? — проплака Финтан. — Какво? И не говоря само за парите. Работих за нея осем години. Смятах я за приятелка. Твърдеше, че винаги може да разчита на мен. А сега ме изхвърли като боклук. Не съм искал да се разболявам, а и обичам работата си. Чувствам се толкова самотен и изоставен. Ако страдах от СПИН, поне щях да си имам компания. Щях да споделям мъката си с другите болни и заедно да шием пъстри одеяла.

— Има групи и за хора със заболяването на Ходжкин — каза Кетрин.

Откакто бяха чули диагнозата на Финтан, Лив настояваше, че той трябва да търси хора в същото състояние. Дори бе предложила всички да започнат да посещават подобни групи — „Майки на болни от рак“, „Партньори на болни от рак“, „Приятели на болни от рак“.

— Кетрин, знам, че трябва да съм силен, и никой не обича самосъжалението, но трябва да ти кажа нещо.

— Какво?

— Страх ме е от болката. Ужасен съм от мисълта, че ще умра в кошмарни болки и няма да ми дадат достатъчно морфин.

— Няма да се стигне дотам — едва промълви Кетрин. — А, ето го и Сандро!

Сандро погледна любимия си, остави напитките, грабна една брошура и бързо зачете:

— Хотел „Сан Суси“ в Ямайка. Луксозен частен плаж, всички видове водни спортове, аромотерапия, масажи, карибски и европейски ресторанти…

Глава 47

— Томас, ще се ожениш ли за мен?

Томас се завъртя към Тара с блеснали очи.

— Тара — развълнувано отвърна той, — направо не знам какво да кажа.

— Просто кажи „да“.

— Да! Поласкан съм! Аз съм най-щастливият човек на земята!

Заля я облекчение. Берил й се усмихна доволно, докато Тара слагаше купичката й в миялната. Чакай малко! Те нямаха миялна. И Берил никога не й се усмихваше — мразеше я. А после Томас възкликна:

— Да се оженя за теб? Стори ми се, че попита дали искам всичките ти пари? Човешко е да се греши.