Бар „Последен шанс“

— Направих нещо, което не трябваше да правя — призна Тара. — Но бях отчаяна.

— Не си… — уплаши се Кетрин. — Не си…

— Какво не съм?

— Не си убила Томас, нали?

Тара се засмя.

— Не още. Не, старите проблеми. Търсех вълшебен начин за отслабване.

Кетрин почервеня от срам.

— Ужасно съжалявам, задето ти казах, че си… че дебела.

— Това е самата истина — призна Тара.

През трите седмици откакто Финтан се разболя, беше качила толкова много, че когато се погледна в огледалото в петък сутринта, я обзе паника. Трябваше да направи нещо. Чувстваше се неудобно. Всичко й бе тясно. Полите й се усукваха, саката й пречеха да си вдига ръцете, коланите смазваха корема й. И непрестанно се потеше. Дрехите бяха неин враг.

Много хора успяват да отслабнат, утешаваше се тя. Я виж Опра Уинфри. Може да се постигне. Но трябваше да го направи бързо. Нужни бяха драконовски мерки.

— Ако съществуваха евтини липосукции, щях да си направя — призна Тара.

Но вместо това си припомни рекламата на козметичния салон до работата си: „Свалете излишните сантиметри чрез опаковане в кал.“ Тара едва не захлипа от облекчение. Бе слушала много за опаковането в кал и чутото й харесваше. Покриват те отгоре-додолу в топло, напомнящо шоколад вещество, така че се превръщаш в „Баунти“, тлъстините ти се топят без усилия, а в това време се грижат за теб. Отслабване и луксозни грижи едновременно. Имаше ли нещо по-хубаво?

Звънна в салона, веднага щом отиде на работа. Гарантирали загуба на поне двайсет сантиметра. Двайсет сантиметра! Въодушевена от мисълта как ще свали десет сантиметра от талията си и по пет от всяко бедро, Тара си записа час по обед. Ако козметичката изпълнеше обещанието си, щеше да я посети отново в понеделник и вторник. И да продължи да ходи, докато стане слаба като новата си приятелка Ейми.

— Сещам се за старата китайска поговорка — каза мрачно Рави, когато Тара затвори телефона. — Без усилия нищо не се постига.

— Гледай си работата!

— Канех се да те попитам дали искаш да помиришеш хартийката от сандвича ми, но се отказах. Е, предложи ли вече на Томас?

— Надявам се, че ако отслабна достатъчно, той ще ми предложи — отвърна тя и се насили да се усмихне, за да не покаже на Рави отчаянието си.

В дванайсет и половина Тара се понесе към козметичния салон. Запозна се с кльощавата като концлагеристка козметичка на име Ейдриън. Гримът й бе толкова силен, че ако я удареха по тила, фондьотенът щеше да падне като картонена маска.

— С какво се занимаваш? — попита Ейдриън, като въведе Тара в гола студена стая.

— Компютърен специалист съм.

— Знаеш ли, това не е истинската ми работа — каза мрачно Ейдриън. — Всъщност съм актриса. Ако на този свят имаше справедливост, но повярвай ми, такава не съществува, нямаше да ми се налага да се занимавам с тези глупости.

Настроението на Тара се помрачи от неочакваната горчивина на козметичката. Развали се още повече, когато Ейдриън й нареди да се съблече по гащи и сутиен. Ама че срам!

— Все едно ме претърсват в полицията — нервно се засмя Тара, като се опитваше да отвлече вниманието от отпуснатото си шкембе.

Ейдриън не й обърна внимание, а извади метъра със зле прикрито негодувание. Три години в театрален колеж, за да се озове накрая тук! После започнаха измерванията.

— Необходимо ли е това? — нервно попита Тара.

— Как иначе ще разберем колко сантиметра си свалила? — грубо отвърна Ейдриън.

— Добре, но не ми казвай колко сантиметра е коремът ми. Нито бедрата. Нито ръцете. Нито…

— Няма да ти кажа нищо — прекъсна я Ейдриън, като се чудеше дали метърът й е достатъчно дълъг за гигантския ханш на Тара.

Какво им имаше на тези дебелани? Нуждаеха се само от малко воля. Една седмица глад не можеше да навреди на никого.

В неловко мълчание Тара бе премерена около четиридесет пъти. С нарастващ ужас тя осъзна, че ако свали половин сантиметър от всички измерени места, лесно ще постигне обещаните двайсет. Но пък това едва ли щеше да се отрази много на вида й. По дяволите!

След като записа мерките й, а това отне доста време, Ейдриън се приближи към нея с пластмасова бутилка в ръка и я напръска с вода. Тара подскочи и ахна. Месата й продължиха да се тресат дълго след като бе застанала мирно.

— Нямаме топла вода — обясни злорадо Ейдриън, вторачена в треперещата Тара.

Господи, тази дебелана се тресеше като желе от няколко капки!

— А сега калта.

Във фантазиите си Тара си бе представяла, че я потапят в лъскава ароматна кал и я оставят да се валя в нея като щастлив хипопотам. Истината обаче се оказа друга. Стоеше и трепереше, а Ейдриън се доближи към нея с купа и дървена лъжица.

— Кекс ли ще правиш? — пошегува се Тара.

Ейдриън я изгледа презрително, загреба малко от топлата воняща кал и намаза бедрото й с дървената лъжица. Нанасяйки неравни слоеве тук и там, тя изпразни купата.

— А сега опаковането — заяви Ейдриън.

— Не съм покрита изцяло с кал — извика Тара.

— Няма нужда.

Опаковането се оказаха шест вехти ластични бинта, навити около корема, бедрата и ръцете и закачени с безопасни.

— Сега ще те облечем в специален гумен костюм, който загрява калта и засилва отделянето на токсини.