Бар „Последен шанс“

— Това е обезщетение за уволнението ми — мрачно отвърна той.

Тара и Сандро се спогледаха притеснено.

Пристигнаха в празния апартамент в Нотинг Хил и откриха, че Джейн Ан се бе развихрила в чест на завръщането ти сина си. Плочките в кухнята бяха така излъскани, че човек можеше да седне да яде върху тях. Енергичното прахосмучене едва не бе пробило дупки в персийските килими. Огледалата в алабастрови рамки блестяха ослепително.

Огромен розов надпис „Добре дошъл у дома“ висеше над вратата на всекидневната. Балони и пъстри ленти бяха окачени върху оригиналните маслени картини, китайските фенери и бюфета. Рафтовете бяха отрупани с картички с благопожелания. Във всяка стая имаше вази с цветя.

Финтан замаяно се отпусна на канапето от бежова кожа, което си бяха поръчали специално от Ню Йорк. Сандро се засуети наоколо като нервна стара мома, заоправя възглавниците и подреди по-елегантно вазите. После се опита да завие Финтан с карирано одеяло.

— Купих го специално за теб. Майка ти ми каза, че за болните им трябват вълнени одеяла.

— Разкарай го — намръщи се Финтан и отметна одеялото.

— Джейн Ан каза, че ще ти хареса.

— На тридесет и две съм, а не на осемдесет и две. И никога няма да стана на толкова.

— Ще отида да чуя съобщенията на телефонния секретар — промълви Сандро и излезе от стаята.

— Чудесно е да си у дома, нали? — нервно попита Тара.

— Така ли? Каква е разликата? Не може ли да разкараме проклетите цветя? И тук прилича на болница.

— Кетрин има страхотни новини за теб — опита се да го развесели Тара.

Кетрин искаше лично да разкаже на Финтан за извинението, но Тара нямаше търпение да пооправи настроението му.

— Вчера се извинила на Джо Рот!

Единствената реакция бе апатично кимване.

Сандро се върна в стаята и гордо заяви:

— Имаш съобщения от Итън, Фредерик, Клод, Дидие, Невил, Джулия и Стефани. Всички искат да дойдат да те видят, но им казах, че ти ще им се обадиш, когато се почувстваш по-добре.

— Кармела Гарсия не се ли е обаждала, за да ми предложи отново да работя за нея?

Сандро замълча уплашено.

— Това е единственото обаждане, което ме интересува. Знаеш ли какво искам?

— Какво? — скочи Сандро.

— Искам да се напия като маймуна.

— Не можеш! — ужасено възрази Тара. — Болен си. Първо трябва да се оправиш.

— Няма да се оправя.

— Разбира се, че ще се оправиш. Трябва да мислиш положително — настоя Тара.

И сестрите все това повтаряха. Хората с позитивна нагласа имаха по-голям шанс да оздравеят.

— Да мисля положително? — безрадостно се засмя Финтан. — Нямам сили за това.

— Приготвил съм ти разни вкусни неща за ядене — опита се да го изкуши Сандро. — Любимите ти. Ягоди, пай със свинско, петифури, шоколадов мус с карамел.

— Не искам нищо.

— Но, скъпи, трябва да хапнеш нещо.

— Не искам нищо! — внезапно изръмжа Финтан. — Непрекъснато ти повтарям, че всичко има ужасен вкус. А и знаеш, че бездруго трябва да ям само сурови храни.

Сандро изхълца отчаяно и се втурна в кухнята. Тара го последва притеснено и го откри разплакан над мивката.

— Нищо не правя като хората — оплака се той.

— Финтан не е добре. Не му се сърди — утеши го Тара. — Щеше да се ядоса и нищо да не беше приготвил.

— Вече е различен човек — толкова гневен и раздразнителен. Не е моят Финтан.

— Трудно му е.

— И на мен ми е трудно.

— Хайде, ела! — поведе го Тара обратно към стаята, където седнаха мълчаливо и зачакаха Кетрин да се върне от пазар с Джейн Ан и Тимъти.

— Ще си взема душ. Не съм се къпал от седмици — заяви Финтан.

— Но едва стоиш прав.

— Ще се справя.

Сандро и Тара зачакаха със свити сърца, като се чудеха как радостта от завръщането на Финтан у дома се бе изпарила. Внезапно чуха странен пронизителен вик от банята. Спогледаха се объркано, после скочиха и се втурнаха натам.

Финтан клечеше на плочките, а водата обливаше кльощавото му тяло. Плачеше отчаяно, а на лицето му бе изписано отвращение.

Тара си помисли, че нещо у приятеля й бе различно. Не си приличаше.

След миг осъзна какво е.

Беше плешив.

По рамената и гърдите му бяха залепнали кичури коса, но на главата му нямаше почти нищо.

Погледнаха към пода под душа, където сочеше пръста на Финтан. Каналът бе запушен от коса.

Толкова много коса. Черна и лъскава.

— Косата ми! — изхлипа Финтан.

Тара едва се удържа да не заплаче.

— Да, косата ти — потвърди тя.

— Плешив съм.

— Ще порасне отново, когато оздравееш — успокои го Сандро с треперещ глас.

— Предупредиха те, че това ще стане, нали? — нежно попита Тара.

— Да, но не мислех, че може да се случи с мен. Имам предвид… не мислех… не мислех, че ще ми опада цялата коса — заекна Финтан. — Погледнете ме. Приличам на герой от филм на ужасите.

— Хайде, ела — нежно каза Сандро, като извади дебела хавлия от шкафа и започна да подсушава приятеля си.

— Вдигни си крака — нареди му той. — А сега другия.

Със свито сърце Тара събра опадалата коса. Гледката наистина беше ужасна.

Финтан уви кърпа около главата си, после влезе в спалнята, просна се на леглото и заплака неутешимо. В продължение на половин час рида като дете, а Тара и Сандро едва не се пръснаха от безпомощност.