Бар „Последен шанс“

— Изглеждам кошмарно! — хлипаше Финтан. — Зловещ съм! Ужасен!

— Не си. Не си.

— Ужасен съм. Вижте ме на какво приличам.

— Ще порасне отново, когато оздравееш.

— Никога няма да оздравея.

След известно време Финтан се надигна и отиде до огледалото. Бавно свали кърпата и се насили да погледне новия си образ.

— Господи! — намръщи се той. — Вече ще спя сам. — Той прокара ръка по плешивото си теме. — Великолепната ми коса изчезна. Няма я. Приличам на грозно куче.

— Не е вярно!

— Олеле! — изохка Финтан и зарови лице в ръцете си. — Едното ми ухо е по-високо от другото.

— Не е.

— Така е. Погледнете.

Вярно беше.

— Никога не съм знаел, че главата ми е толкова ръбеста. Господи, колко съм отвратителен! А това е само началото. После ще ми окапят веждите и миглите. И знаете къде още.

— Можеш да носиш перука — каза Тара. — Не навсякъде, но поне на главата. Хей — насили се да прозвучи весело тя, — ти си гей! Би трябвало да имаш няколко перуки.

— Всъщност — най-после се усмихна Финтан — имам една като на Памела Андерсън.

— Май не трябваше да се къпеш — промърмори Сандро. — Може би щеше да си запазиш косата.

— Тя едва се държеше на главата ми — призна Финтан. — Приличаше на коса, но се канеше да окапе. Беше въпрос на време. Просто не исках да погледна истината в очите.

Това ми звучи толкова познато, каза си Тара.

И следобедът на Кетрин не бе по-добър от този на приятелите й. Съгласиха се, че не е хубаво да се стоварят накуп върху главата на Финтан, когато се прибере у дома, затова тя бе избрана да поразсее Джейн Ан и Тимъти за известно време. Майло с удоволствие би помогнал, но бе вързан. Буквално. Лив беше ужасна жена.

Джейн Ан и Тимъти щяха да отпътуват на следващия ден и искаха да купят подаръци за Амброуз, Джером и всички съседи, които помагаха във фермата им, докато ги нямаше. Кетрин трябваше да ги заведе на пазар. Избра „Харъдс“, тъй като туристите обикновено се насочваха натам, но идеята й не се оказа добра.

Джейн Ан непрестанно се оплакваше колко е скъпо всичко и колко неморално е да слагаш подобни цени, а Кетрин не можеше да я развеселява, защото се притесняваше как ще се изправи срещу Джо Рот в понеделник. Докато Джейн Ан се чудеше как е възможно да искат двайсет и пет лири за един нож за хляб, който в железарията на Тъли в Нокавой струваше четири и петдесет, Кетрин се питаше какво ли щеше да стане, ако Джо отхвърлеше поканата й да пийнат.

— А ако се изтъпи, Тъли ще ти го наостри безплатно — каза Джейн Ан и я изтръгна от мислите й. — Тук надали ще постъпят така, Кетрин. Мисля, че трябва да й кажа мнението си — посочи тя младата касиерка, — а тя да го сподели с баща си.

— Недей — посъветва я Кетрин изморено. — Тя само работи тук. Не мисля, че е от семейство Харъдс.

Тимъти искаше да купи подарък за жена си Естер.

— Дръж Джейн Ан близо до себе си — помоли той Кетрин — и кажи къде е бельото.

След петнайсет минути Тимъти се върна, като се опитваше да скрие торбата с черно и червено бельо, което Естер щеше да облече веднъж, за да му достави удоволствие, а после щеше да се престори, че са го откраднали от простора.

Излязоха от „Харъдс“ и Джейн Ан купи от една улична сергия две фланелки с надпис „Майка ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“, три със „Свекърва ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“ и седем със „Съседката ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“, като се спазари с продавача и смъкна цената от седем и петдесет на тениска до шейсет лири за дванайсетте.

После хванаха такси и се понесоха към апартамента на Финтан и Сандро.

Там ги посрещна странно създание с лицето на Финтан, но с дълга до кръста руса коса.

В неделя следобед потеглиха към летище „Хийтроу“, за да изпратят Джейн Ан и Тимъти. Джейн Ан се съгласи да остави Финтан в Лондон само заради високото качество на медицинското обслужване.

В миналото тя се отнасяше презрително към лекарствата и вярваше повече в силата на молитвите, особено когато болният не бе от нейното семейство. Безброй пъти бе стояла на главната улица в Нокавой и бе мърморила ревностно:

— Лекарите могат да помогнат само до известна степен. Истинският лечител е молитвата. Молитвите правят чудеса.

Сега обаче искаше да се подсигури от всички страни. Помоли Сандро да заведе Финтан в Лурд, но освен това държеше синът й да получи и най-добрите лекарства.

Джейн Ан благодари сърдечно на Кетрин за гостоприемството й.

— Купих ти една дреболия — каза тя и й подаде малък тежьк пакет. — Статуетка на Младенеца от Прага. Не се тревожи, ако главата му падне, това е на късмет — предупреди я тя и добави: — Ще се грижиш за Финтан, нали? И ще ми се обаждаш редовно. Ще се видим на Коледа. Направи всичко възможно, за да се сближиш с онова момче от работата си. Любовта върти света. Погледни само колко са щастливи Майло и Лив.

— Правя всичко възможно — промърмори Кетрин.

Джейн Ан се обърна към Тара, като я накара да обещае, че също ще се грижи за Финтан.

— И ще кажеш на приятеля си, че съжаляваме, задето не можахме да се запознаем с него, нали?