Бедствие на високи токчета

— Господин Силвърстийн, нека ви успокоя. Обядвам в една закусвалня, а докато стигна до нея, здравата измръзнах, защото на господин Бартолини му се вървяло пеша. Искам или не, се налага да се задоволявам с компанията на господин Бартолини, вместо да съм си вкъщи и да ремонтирам опустошения си апартамент. И в случай че не сте чули клюката: годеникът ми току-що се ожени за друга. — Хубаво й стана на душата, че поне веднъж може да използва Алан, за да отърве кожата.

— Хм, да, чух колегите да говорят. Но това наистина не е оправдание. — Глен вече не беше толкова настървен. Може би беше от мъжете, които се смущаваха от женските сълзи.

Само ако знаеше колко далеч е тя от плач!

Телефонът й избибка. Бренди провери номера.

— Извинявайте, господин Силвърстийн, налага се да приема този разговор. Хазяинът ми ме търси — вероятно с новината, че са заловили вандала, който е съсипал апартамента ми. — Тя злобничко включи Глен на изчакване.

— Госпожице Майкълс? — Ерик звучеше бодро и делово. — Застрахователният агент пристигна и си замина, като междувременно засне пораженията. Чистачите приключиха. Аз лично надзиравах работата им. Стъклата са обрани с прахосмукачка. Вещите ви — невредимите — бяха прибрани. Знам, че не всичко е сложено където трябва, но когато се върнете, поне няма да имате усещането, че незабавно трябва да се захванете с подреждане на багажа. Накарах чистачите да сложат в кашони вещите, от които според мен ще пожелаете да се освободите. Кашоните са натрупани до стената между спалнята и хола. Накарах да изперат и килимите…

— Килимите? —

Какво им е имало на килимите?

— Понамирисваха лекичко. Установихме, че вандалите…

— 

Вандали!

Значи не е бил само един? — Тя потърка челото си.

— На видеото се виждат двама мъже. Лицата им са скрити от шалове и шапки. Няма начин да установим кои са.

— Как са влезли?

— Изглежда, че някак са проникнали с взлом.

Бренди уплашено си пое въздух.

— Вероятно някой ги е пуснал. Ще усъвършенстваме охранителните средства в портиерната. Моите извинения, госпожице Майкълс, това никога преди не се е случвало и никога няма да се повтори. — В тона му действително се усещаше съжаление.

Бренди потрепери. Предполагаше, че все някога отново ще почувства сигурност.

— Оценявам това, Ерик. А какво за килима?

— Вандалите са се изходили в хола, затова почистихме всички килими.

Бренди размисли. Никога нямаше да се почувства в безопасност в този апартамент. И никога нямаше да върви боса из него.

— Бояджиите премахнаха всички графити по стените. Дрехите ви заминаха за химическо чистене. Апартаментът изглежда страхотно. Позволих си да сменя матрака ви с нов. Същата марка, същият десен, а чистачите оправиха леглото. През нощта може да спите като къпана. — Ерик се престараваше, за да гарантира, че тя няма да заведе дело срещу него или дружеството му.

Ако знаеше колко зле й върви напоследък, сигурно той щеше да заведе дело срещу нея, че му е донесла лош късмет.

Бренди хвърли поглед към дългата маса, където около Роберто се бяха скупчили приличащите на главорези мъже. Гласовете им кънтяха, но тя не разбираше и думичка. Всъщност… А, явно говореха на италиански.

— Благодаря, Ерик. Оценявам помощта ви. Ще ви уведомя дали ще остана, или предпочитам да се преместя заради преживените неприятности.

— Напълно ще ви разбера, ако решите да се преместите. Не се притеснявайте, че ще сте в нарушение на договора за наем. — Ерик звучеше толкова ентусиазиран, че Бренди се зачуди дали все пак не е разбрал отнякъде за лошия й късмет.

— Благодаря. — Тя погледна екранчето на телефона. За нейно учудване Глен още беше на линия. Мислеше си, че той ще прекъсне, разярен. Затова го включи, бърборейки: — Току-що бях уведомена, че се е наложило почистване на килимите в апартамента ми, понеже вандалите са се облекчили върху тях. Полицията няма никаква представа кои са тези типове. А хазяинът много ще се зарадва, ако се изнеса. Е, господин Силвърстийн, наистина ли вярвате, че съм в настроение да бъда покосена от някакъв нафукан италианец без морал и с крадливи пръсти? Бихте ли обвинили мъж, дори той да е обратен, в нарушение на служебния си дълг, задето е измъкнал господин Бартолини от панделата?

— Госпожице Майкълс, не исках да кажа…

— Не, не се извинявайте. Просто си спомнете, че е трудно да си ответник по дело за полова дискриминация. — Надяваше се, че добродушният й укор ще докара Глен до бясно изстъпление. — Довечера трябва да сортирам някои неща за изхвърляне. Да разчитам ли на вас, че ще станете бавачка на господин Бартолини? Плащам десет долара на часа!

Дванадесет

Мъжете на масата чуха как Бренди все повече се настървява.

— Тази е кибритлия. Сигурно много ядове ще береш с нея. — Мосимо се взря в Роберто и премина на италиански: — Защо я доведе на срещата?