Бялата стока

— На пясъчните рифове на Флорида има балон с четирикилометров кабел — каза Блуи, — вдигат го и наблюдават от него с радар. Тази вечер не е вдигнат, но трябва да стоим под радарите на Щатите и на Куба, докато излезем в открито море. Не искам някоя двойка от миговете на Фидел да ни използват за мишена.

В продължение на почти два часа самолетът се плъзгаше над морето. Очите на Кат обхождаха неясния хоризонт в търсене на кораби и лодки. По едно време видя светлини вдясно от тях. Предположи, че това е Куба, но не искаше да пита и да отвлича вниманието на Блуи. По-късно отдолу срещу тях се появиха светлини.

— Това е Хаити — каза Блуи, — след малко ще започнем изкачването.

Светлините се приближаваха и Блуи се изкачи на шестдесет метра. Прелетяха над някакъв плаж и самолетът започна стръмно да се изкачва.

— Там пред нас има планина, висока два километра и седемстотин метра — каза Блуи.

— Няма ли да забележат чужд самолет в Хаити? — запита Кат.

— О, разбира се — отговори Блуи, — сега сме фиксирани от радарите на американската отбрана, но те ще ни помислят за излитащ хаитянски самолет. Виждат ни и на радарите в Хаити, ако някой от операторите е буден, в което се съмнявам. Там няма военновъздушни сили. Хич да не ти пука!

След като отминаха острова, Блуи настрои автопилота да поддържа височина от два километра и седемстотин метра. Понижи мощността на двигателя и зададе нови ширина и дължина.

— Дадох координатите за Айдълуайлд. Ще пристигнем там след около шест часа. Ще имаме прозорец между седем и тридесет и осем часа. За по-голяма сигурност заложих допълнително половин час в плана.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако пристигнеш рано или късно на Айдълуайлд, когато се опиташ да кацнеш, стрелят по самолета ти. Много са докачливи — бодро обясни Блуи.

— Ясно. Летял ли си често дотам?

— Около дванадесет пъти съм отивал и съм се връщал.

— Те как ще разберат кои сме ние?

— Имаме си код. Айдълуайлд е Браво 1, а ние сме Браво 2. Ти как се запозна с Карлос?

— Имахме общ познат. А ти как се запозна с него, Блуи?

Блуи се засмя.

— Пръсках реколта в Куба през петдесет и девета. Батиста беше все още на власт, но Фидел и веселата му дружинка натискаха яко. Много чужденци и кубинци напускаха страната, но аз реших да поостана. Имаше пари, пък и аз бях млад и глупав. Един ден както си зареждам самолета с гориво, някакъв въоръжен селянин дойде и ме попита дали не искам да изкарам малко пари. Говореше с американски акцент. Помислих си и му казах, че искам. Даде ми, значи, един фотоапарат и ми каза, че иска малко снимки на един плаж близо до тръстиковото поле, което пръсках. Искаше ги от по-малко от тридесет метра. Обектът беше на стотина метра откъм сушата. Минах два-три пъти, направих снимките и ми платиха. Пихме с него по две бири. Сработихме се. А плажът се казваше Байя де кочинос. Свинския залив.

Блуи си наля малко супа от термоса, който Спайки им беше дал, и продължи:

— Когато Кастро се развихри, аз отлетях със самолета в Кий Уест. Може да се каже, че го освободих от комунистите и започнах малък бизнес във Флорида. Пръскането ми беше омръзнало, когато един ден, две години по-късно, ми се обади Карлос. Един бог знае как ме е намерил. Докато се усетя, заминах за Гватемала, където обучаваха кубинци от отряда за Свинския залив. По време на инвазията пусках материали на плажа от един ДЦ–3. Не беше от най-приятните неща, които съм вършил, пък и получих парче шрапнел в задника. Изоставих самолета в океана и ме прибраха с един десантен катер. Карлос ме чакаше, когато ме качваха на кораба. Оттогава се появява от време на време с по някоя и друга работа за мене. Парите винаги са добри.

— Значи е от ЦРУ? — запита Кат.

— Мислиш ли? Никога не ми е показвал документите си. От него получавам само парите, а те винаги са били истински и затова не съм задавал въпроси. Той е добър човек.

— И аз мисля така — каза Кат. — С мен също се държи добре.

— Спи ли ти се?

— Шегуваш ли се? Адреналинът ми още не е паднал от това ниско летене.

— В такъв случай поеми самолета за малко, а аз ще поспя. Просто наглеждай налягането и температурата на маслото и на цилиндровите глави. Ако нещо се отклони от зеленото — посочи Блуи към уредите — или ако нещо те разтревожи, събуди ме.

Той наклони назад облегалката и захлупи шапката върху очите си.