Бялата стока

— Това е мнимата ни цел — отговори Блуи. Изчака още пет минути и се обади на Службата за полетите: — Обажда се едно-две-три Танго. Виждам летището. Моля, прекратете полетния ми план.

Смени честотите и продължи:

— Диспечерска служба при Евърглейдс, едно-две-три Танго се намира на пет мили от писта едно-пет.

Обърна се към Кат и каза:

— Изключи автопилота и се престрой за едно пет. Изпълни нормално приближаване.

Бяха на две мили от пистата.

— Спусни колесника. Клапите на десет градуса. Понижи скоростта до сто.

Като остана една миля, Блуи нареди:

— Клапи на двадесет градуса, осемдесет мили в час. Поддържай тази скорост и се насочи към края на пистата.

Близо до края на пистата Кат започна маньовъра за приземяване, но Блуи пое щурвала от него.

— Дай го на мен — натисна бутона за предаване и каза: — Диспечерска служба при Евърглейдс, едно-две-три Танго се приближава.

Даде пълна газ, повдигна клапите и прибра колесника. Изкачи се на тридесет и пет метра и направи остър ляв завой.

— Поеми самолета — каза той на Кат. — Поддържай тридесет и пет метра.

— 

Тридесет и пет метра?

Кат пое управлението, Блуи започна да набира на лорана нови данни за географска дължина и широчина.

— Готово — каза той, като включи автопилота и натисна бутона за поддържане на височината. — Остави управлението на автопилота и се оглеждай за диспечерски кули.

Кат насочи погледа си към хвърчащото под тях блато.

— Господи, Блуи! — каза гой. — Трябва да поддържаме сто и петдесет метра над най-близкото препятствие. Разрешителното ли искаш да ти вземат?

— Ти се шегуваш — изпръхтя Блуи. — Какво разрешително?

Кат трябваше да спре да мисли за федералните разпоредби за въздухоплаването и да се оглежда за препятствия по пътя им. Според лорана до целта им оставаха четиридесет и три километра.

Няколко минути по-късно, когато разстоянието беше станало пет километра, Блуи каза:

— Аз ще поема самолета.

Изключи автопилота, спусна колесника и отвори клапите на десет градуса.

— Оглеждай се за коли, въпреки че едва ли ще има.

Кат се огледа. Според него всичко наоколо беше блато. Къде, по дяволите, мисли да кацне Блуи? В отговор Блуи направи завой с наклон от шестдесет градуса и загуба на височина. Когато крилете отново се изправиха, Кат видя точно напред една според него безкрайно къса площ без дървета, едно малко сечище.

— Клапите долу, скорост шестдесет и пет мили, отпусни газта — изрецитира високо на себе си Блуи. Самолетът мина над някакво дърво и се спусна в сечището. Колелата докоснаха земята. Когато носовото колело допря пистата, Блуи изкрещя: — Спирачки с пълна сила!

Кат задържа дъха си при вида на летящите към тях дървета от отсрещния край на сечището. За момент му се стори, че самолетът плава. Усети как коланът стегна гърдите му и скоростта им се намали бързо. Пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Това беше кацане на къса писта като по учебник. Кат започна да чувства сигурност с Блуи Холанд.

Блуи се извърна наляво и посочи към дърветата. Един човек им махна с ръка от хангара.

— Това е старият Спайк — изкикоти се Блуи.

Човекът ги подканяше да се придвижат към него. Накрая скръсти ръце и ги вдигна. Блуи завъртя самолета на сто и осемдесет градуса и спря двигателя.

Кат слезе от самолета, Блуи го покани с ръка към мястото, където стоеше Спайк.

— Спайк, запознай се с един приятел…

— Боб — каза Кат. Беше решил да използва името Робърт Елис в Колумбия. По-добре да започне сега. Това място изглеждаше така, сякаш полицията щеше да пристигне всеки момент.

Спайк беше дребен и жилав, но ръката му беше изненадващо голяма.

— Здрасти — каза небрежно той. — Хайде да вкараме тая птица в дърветата.

Тримата избутаха самолета под една маскировъчна мрежа.

— Честито завръщане на белия свят, Блуи — каза Спайк, когато свършиха. — С какво мога да ти помогна?

— Ами нека видим… допълнителен резервоар за 225 литра, сал, две жилетки и малко нови документи и номера трябва да свършат работа. Колко ще ми струва и кога мога да се измъкна оттук?

— Два бона за резервоара, три за сала и жилетките, пет за хартиите и номерата и по два долара на литър гориво. Ще трябва да бачкам тук в самолета лодка. Ще опъна легла и ще приготвя бифтек.

— Кога ще си готов?

— Не съм много зает. Можете да излетите утре вечерта.

— Давай, приятел! — изрева Блуи. — А сега води към бирата. Искам да спусна набързо една-две бутилки.

Две минути по-късно седяха в малка удобна колиба. Бяха се запасили с няколко бири „Суон“ и една австралийска бира.

— Спайк беше в Австралия преди няколко години — изпръхтя Блуи — и сега не пие нищо друго. Бог знае откъде намира тая бира.

След малко Спайк се присъедини към тях.

— Закъде пътуваш, Блуи?

— Ще ми трябва прозорец за Айдълуайлд вдругиден.

— Ще се обадя, след като се стъмни — отговори Спайк, като смучеше бирата. — Господи, Блуи, мислех, че са ти дали строг режим последния път. Какво правиш на свобода?

— Помилване бе, приятел. Примерен затворник и нали разбираш… — засмя се Блуи.

Спайк се обърна към Кат: