Бялата стока

— Ще се приземяваме — каза Блуи, но според Кат това уточнение беше излишно.

— Гледай дали от твоята страна има подходящо място за кацане. „Браво едно“, тук „Браво две“. Кат, обаждай се по радиото. Аз ще трябва да направя планер от тази щайга.

Кат започна да изговаря кодовите думи по радиото, като се оглеждаше отчаяно и търсеше място за кацане.

— Изглежда доста плоско под нас — каза той на Блуи. Земята беше суха и кафява и осеяна с храсталаци.

— Плоска е. Полуостров Гуахира е оформен като Флорида и прилича на Аризона. Там долу е пустиня. Мога да приземя самолета цял, но не искам да кацам в най-затънтеното място без транспорт, без да мога да презаредя и да разчитам на милостта на всяко копеле, което може да ни застреля заради обувките ни.

Летяха с осемдесет мили. Това беше оптималната скорост за безмоторно летене. Висотомерът показваше постоянно спускане и земята се приближаваше все повече.

— „Браво едно“, тук „Браво две“ — повтаряше Кат, — „Браво…“ Господи! Блуи! Какво е това?

Посочи малко пред края на дясното крило, на около две мили пред тях. Блуи наклони самолета и погледна натам.

— Ще ти кажа — изграчи той. — Това е писта без настилка. Прилича на старо летище за селскостопански самолети!

Блуи насочи самолета към пистата.

— Имаме и достатъчно височина. Ще стигнем! О, Исусе, дано имат гориво!

— „Браво едно“, тук „Браво две“ — повтаряше механично Кат. Очите му не се откъсваха от пистата. Преминаха шестстотин метра над нея.

— Това там някакъв резервоар ли е? — запита Блуи, като сочеше с ръка.

Кат погледна и видя един голям цилиндър, легнал на едната си страна.

— Надявам се, че не е за вода.

Блуи зави на триста и шестдесет градуса, за да загуби височина, след това се насочи към пистата и остави самолета да лети към нея. Когато се убеди, че ще се справи, отпусна колесника и клапите и скоростта им спадна до седемдесет мили.

— Приземяване като по учебник — изсмя се той. Кацането беше сравнително меко и Кат се наслаждаваше на тишината в самолета с неработещ двигател. Пистата беше груба, но се понасяше. Блуи остави самолета да спре от само себе си. На около петнадесет метра пред тях, встрани от пистата, и на около три метра от земята имаше двутонен резервоар, поставен на дървена стойка. Блуи посочи към него и каза:

— Това е резервоар. Гледай! Има маркуч. Бързо! Хайде да избутаме самолета дотам.

Излязоха и започнаха да го бутат за стойките на крилете. Придвижваха се бавно по осеяната с камъчета писта. Кат се огледа. Видя само една барака с тенекиен покрив на около петнадесет метра от другата страна на резервоара. Дали наистина беше резервоар за гориво? Имаше ли нещо в него?

Накрая достигнаха до шланга. Блуи се втурна към него. На стената на резервоара Кат видя някакви цифри: 100LL. Авиационно гориво беше.

— Бързо! — прошепна Блуи, като поглеждаше към бараката. — В багажника при допълнителния резервоар има сгъваема стълба. Донеси я, но тихо. Ако има някой в тая барака, не искам да го събудя.

Кат изтича, отвори багажника и намери стълбата. Върна се бегом до дясното крило, нагласи стълбата и се качи на нея, като пое пистолета за зареждане от Блуи. Отвори резервоара и пъхна пистолета.

— Дори не е заключен! — прошепна Блуи.

Кат стисна пистолета и горивото започна да тече. Резервоарът беше пълен наполовина, когато Блуи подръпна крачола на панталона му.

— Слизай и вземи пушката, за да ме прикриваш.

Кат погледна през рамо и видя четирима сънени индианци, които идваха откъм бараката. Трима от тях носеха пистолети. Четвъртият държеше лека картечница. Кат зави бързо капачката на резервоара и скочи.

— Дай ми малко пари — каза Блуи с пресипнал глас.

Кат бръкна в раменния си кобур и издърпа няколко пачки нови стодоларови банкноти. Подаде ги на Блуи, захвърли сгъваемата стълба в самолета и грабна пушката. Застана разкрачен под крилото, като държеше пушката напряко на гърдите си и се стараеше да изглежда спокоен.

— Amigos

13

 — извика Блуи и размаха ръка. Индианците спряха и един от тях започна да говори бързо.

— Какво казва?

— Нямам представа — отговори Блуи, — но е много ядосан.

— Как така нямаш представа? Нали каза, че говориш испански?

— Да, но това е някакъв диалект.

Индианецът заприказва отново и зареди злокобно картечницата. За своя изненада Кат зареди шумно пушката. Индианците отстъпиха, като гледаха в нея. Блуи му беше казал, че всява страх.

Блуи пристъпи към тях и размаха една стодоларова банкнота. Индианецът спря да говори и го подкани да се приближи. Усмихнат, Блуи започна да говори на испански. Кат чу думата „amigos“ няколко пъти. Индианците започнаха да се споглеждат.

Без да сваля очи от индианците, Блуи извика през рамо:

— Колко гориво успя да налееш?

— Може би до половината.

Блуи продължи да говори. Беше започнал да прелиства стотарки, като броеше високо на испански. Един от индианците пристъпи, като поклащаше глава и взе парите. Мъжът с картечницата все още гледаше застрашително.

Блуи се обърна и тръгна към самолета.

— Стой тук с пушката. Ще обърна самолета и ще се махаме оттук.