Бялата стока

Кат прерови стаята педантично, като търсеше още нещо с етикет, но не успя да намери нищо. На едно бюро имаше телефон с карта, на която беше написано на английски и испански как може да се направи международно обаждане. Кат почувства, че се намира на място, където е била Джинкс. До телефона бяха поставени голям кристален пепелник и два рекламни кибрита. Единият беше на хотела. Другият беше голям кибрит от тежък, черен лакиран картон. На предната му част имаше доста добре направена рисунка на голяма змия, увиснала от едно дърво. На гърба се четеше монограмът с буквата А. Кат мушна кибрита в джоба си.

Дали имаше още стаи в апартамента? Може би кухня. Върна се назад — там, откъдето беше дошъл, но като влезе във всекидневната дочу превъртането на ключ в предната врата. Кат бързо мина през стаята и отиде в кабинета. Скри се там и дочу гласовете на мъж и жена, които разговаряха тихо на испански. Доколкото му беше известно, в апартамента нямаше друг вход, но предположи, че има пожарна стълба. Помисли си, че трябва да я потърси, но го стресна силен шум от прахосмукачка.

Кат реши, че шумът идва от хола и тръгна нататък. Погледна в стаята — на няколко метра от него една жена чистеше с прахосмукачка, а някакъв мъж бършеше прахта по мебелите. Бяха обърнати с гръб към него. Той тръгна бързо към вратата. Изведнъж прахосмукачката спря.

— Buenos dias, senor24

 — каза един мъжки глас.

Кат спря и се обърна. И двамата го гледаха. Мъжът заговори отново. Питаше го нещо на испански, но той нямаше представа какво.

— Всичко е наред — каза Кат. — Продължавайте. Аз тъкмо излизам.

— Si, senor25

 — отвърна с усмивка мъжът. — Gracias26

.

— De nada27

 — отговори му с усмивка Кат и затвори вратата след себе си. Вратите на асансьора бяха отворени. Той вкара ключа, завъртя го и асансьорът тръгна. Въздъхна и отпусна ключа. По челото му изби пот, коленете му омекнаха.

Тръгна бързо към задната врата на фоайето. Изглежда, никой не го забеляза. Когато стигна до килера, се огледа и отвори вратата. Мег и Родригес ги нямаше.

Кат изруга. Ако охраната на хотела е хванала Мег, то полицията вече е тръгнала насам. Излезе от килера, затвори вратата и се огледа отчаяно наоколо. Нямаше ги във фоайето и тръгна към басейна. Като излезе от градината, видя Родригес и Мег седнали на една маса от другата страна на басейна. Мег пиеше напитка във висока чаша. Разговаряха приятелски, като дори се усмихваха. Кат се забърза към тях, като се стараеше да не тича.

— А, ето те — каза весело Мег. След това добави тихо: — Защо се забави толкова?

— Съжалявам, но не можах да свърша по-бързо.

— Мистър Родригес и аз разговаряме.

Кат забеляза, че Мег държеше ръката си в чантата.

— Чудесно — каза той. — Да се махаме.

Обърна се към Родригес и стисна ръката му, пъхвайки в нея петстотин долара.

— Слушайте сега — каза му усмихнат той. — Ще се измъкваме без много шум и не желая да ме безпокоите. Ако възникнат проблеми, ще кажа, че съм ви подкупил и сте ми дали ключа. Ясно ли е?

Родригес се усмихна слабо.

— Разбира се, сеньор. Не искам да ви създавам никакви проблеми. Моля ви, не казвайте на никого, ама на никого как сте получили тази информация.

— Нямам такова намерение — отговори Кат и му подаде ключа. Обърна се към Мег и каза: — Да тръгваме.

Излязоха бързо от бара, минаха през фоайето и помолиха за колата си. Чакаха нервно, докато я докарат. Кат си представяше как охраната ще се втурне към тях. Колата пристигна и те тръгнаха.

— Мисля, че това е твое — обади се Мег, като му подаде пистолета. Все още беше зареден. — Вече не се съмнявам, че си се заел сериозно с нещата.

Кат освободи предпазителя и каза:

— Нямаше да го застрелям, но и не исках той да знае това. Защо излязохте от килера?

— Един от обслужващия персонал дойде за бърсалката си. Едва успях да скрия пистолета в чантата си. Родригес ме накара да излезем и мисля, че бяхме по-добре навън. Ти какво откри?

— Не много. Апартаментът изглежда така, като че ли в него живее Уилям Ф. Бъкли28 младши, а голямата спалня сякаш е направена за Хю Хефнър29. Имаше мъжки костюми с малък размер, а също и дамски дрехи, различни по големина — вероятно, за да станат на всеки, който се озове там. Мъжките неща бяха с монограм — буквата А. Намерих и това. — Кат й подаде кибрита.

— А като анаконда — каза Мег.

— Точно така. Когато бяхме в Риохача, аз и Блуи се срещнахме с един местен търговец на наркотици. Преструвахме се на купувачи. Оня спомена нещо за чиста „Анаконда“ — някакъв кокаин с такова име. Говореше за нея с благоговение. Къде отиваме? — Мег беше завила по един път край морето и стария град.

— Към летището. Знаем, че самолетът е излетял на трети сутринта. Да видим дали можем да разберем къде е заминал. Това летище не е много натоварено. Някой може да си спомня.

— В Колумбия трябва да се заяви предварително по-летен план — каза Кат. — Чудно колко ли време се пазят тези планове?

* * *