Бялата стока

Пристигнаха на летището и на Мег й бяха необходими петнадесет минути и една банкнота от сто долара, за да получи копия от полетните планове на двата реактивни самолета, които бяха излетели от Картахена на трети същия месец.

— Имало е полет на „Лиър“ за Богота и „Гълфстрийм“ за Кали — преведе Мег. — Няма информация за собствениците на самолетите, знаят само имената на пилотите и телефонните им номера.

Върнаха се в къщата на Мег.

— Окей — каза тя. — На кого ще звъним?

— Ами като съдя по вида на хотелския апартамент, смятам, че тези, които ни трябват, си падат по най-хубавите неща. „Лиър“ е сравнително евтин самолет, а един „Гълфстрийм“ струва от дванадесет до петнадесет милиона долара. Нека опитаме първо там.

— Добре — каза Мег, като започна да набира номера. — Кали се слави като център на търговията с наркотици.

Тя проведе двеминутен разговор на испански. След това затвори и каза:

— Готово. Това е номерът на компанията, която поправя самолета. Там е и хангарът му. Представих се като приятелка на пилота и мисля, че се хванаха на тази въдица. Но когато ги попитах чия собственост е самолетът, за да го потърся, станаха предпазливи и казаха, че мога да оставя номера си. Нека опитаме Богота.

Мег се обади и до Богота със същите въпроси.

— Самолетът е собственост на строителна фирма, която изпълнява много държавни поръчки — пътища, мостове — такива неща. Не вярвам това да са нашите хора. Май сме на път за Кали.

— Радвам се, че каза „сме“.

— Няма да ходиш никъде без мен и моята камера — заяви тя и го целуна. — Заснех цялата сцена в хотелския килер.

— Какво?

Тя бръкна в чантата си и извади нещо като голяма книга с меки корици.

— Последна японска технология — поясни Мег. — Изпробвам от време на време някои от новите им неща.

Заведе го при видеоапаратите, извади една малка касета и я пъхна в гнездото. След малко Кат видя себе си и ужасения Родригес, заснети от нисък ъгъл. Звукът беше глух, но всичко се разбираше добре.

— Господи! — възкликна Кат. — Не знаех, че съм така добър в ролята на Джордж Рафт

30

.

18.

Вечерта Кат прекара голяма част от времето си в планиране на полета. Най-дългият му самостоятелен учебен полет като главен пилот беше малко повече от сто мили, а Кали се намираше в югозападната част на страната на около петстотин морски мили от Картахена.

Провери обхвата на самолета и остана доволен от факта, че резервоарите в крилете поемаха повече от необходимото за пътуването гориво. От книгите и картите на Блуи установи, че Кали се намира в планинските райони, а за летене в планини знаеше само това, което беше прочел по време на обучението си. Той се успокои, че при хубаво време ще може да намери града, ако просто следва река Рио Каука от разклонението й при Рио Магдалена чак до Кали, в случай, че радионавигационното му оборудване се повреди.

Обръщаше внимание на всеки детайл от полета и се опитваше да преодолее нервността си. Беше научил всички необходими неща при планирането. Сега само трябваше да си ги припомни, и то правилно. Нямаше да лети като търговски самолет. Авиолиниите имаха метални детектори, а Кат искаше да има оръжията със себе си повече отвсякога.

Мег се обади до летището и получи прогнозата за времето.

— Хубаво — каза тя. — Разпръсната висока облачност на шест километра. Таванът над Кали ще бъде неограничен. Ще имаме вятър откъм опашката със скорост десет възела. Едва ли може да бъде по-добре от това. — Мег погледна през рамото му и посочи към полетното ръководство, отворено на Кали. — Ето тук е компанията, на която се обадих, за да разбера за „Гълфстрийма“ — „Аеросервиз“. Пише, че имат гориво, правят ремонти на самолети „Пайпър“ и „Чесна“ и на двигатели „Ликъминг“ и „Континентал“. Изглежда, това е единственият сервиз за частни самолети на летището.

— Е, поне можем да започнем отнякъде. Имаме основателна причина да бъдем там — отговори Кат.

В девет часа на следващата сутрин излетяха при слънчево небе и неограничена видимост. Минути след старта тръгнаха по Рио Магдалена — най-голямата река на Колумбия, която прорязваше широка, зелена и блатиста равнина. Кат започна да се чувства доста уверен като главен пилот. Помисли си, че Блуи би се гордял с него. След по-малко от половин час откриха къде се отклонява Рио Каука. Преди да се появят планините, Кат се изкачи на три километра, за да има достатъчно височина. Теренът ставаше все по-хълмист, когато отминаха Меделин, втория по големина град на Колумбия. След него покрай Рио Каука минаваше железопътна линия и това още веднъж потвърди местоположението им. Беше лесно.

Според пресмятанията на Кат времето за пътуване трябваше да бъде почти четири часа. Оставаше по-малко от час до Кали, когато се появиха първите облаци, но те минаваха през тях. По правилата за визуално ориентиране това беше незаконно, но Кат бързаше. Нямаше намерение да каца на друго летище. Мисълта, че Джинкс може да чака в Кали, не го напускаше. Когато ги прехвърлиха от диспечера на централата към радиокулата на Кали, чуха съобщение: