Бялата стока

— Един момент, сеньор. — Излезе от канцеларията и огледа хангара внимателно, след което се върна и каза: — Можете да се качите, но само за малко, сеньор. — Поведе ги към самолета. Вратата, която образуваше и стълбата, стоеше отворена.

Кат и Мег се качиха в самолета, а младежът ги последва. Озоваха се в голяма кабина, декорирана с черна кожа и розово дърво. На пода имаше дебел килим.

— Ако можеш, ангажирай го за малко — прошепна Кат на Мег.

Тя направи знак с глава и като посочи някакви шкафове, запита:

— Това барът ли е?

— Да, сеньора.

— А къде е кухнята?

— Ето там, сеньора — поведе я назад младежът.

Кат отиде бързо в кабината, която беше като лабиринт от циферблати и прибори. Задъхан, започна да търси нещо, което знаеше, че ще бъде там. С.Р.Р.К.Т. — казваше си той — сертификат за изправност при излитане, разрешително за радиото и регистрация, книга на пилота и теглови и равновесни ограничения — документи, които би трябвало да се намират на борда на всеки самолет.

Намери ги в един пластмасов плик, закачен на една преграда, и ги разгледа бързо.

— Сеньор! — дочу зад себе си острия глас. Пъхна документите обратно в плика и се обърна. Младият мъж беше разярен.

— Не е разрешено да пипате по кабината!

— Исках само да видя как е тук отпред — усмихна се Кат. — Майчице! Тук има доста оборудване, нали?

Мъжът се поотпусна.

— Да, предполагам, че е така. Трябва да слезем от самолета. Някой може да дойде и ще си имам неприятности — каза младият мъж и ги поведе по стълбата.

— Виждал съм този символ и преди — посочи опашката Кат.

— Да, сеньор. Компанията „Анаконда“. Много е голяма.

— Какъв е бизнесът им?

Мъжът вдигна рамене.

— Кой знае? Какъвто си поискат според мен. Притежават „Аеросервиз“, притежават и мен, ако мога така да се изразя. Желаете ли такси?

— Да, благодаря ви. Кой хотел ми препоръчвате?

— „Интерконтинентал“. Да се обадя ли за вас?

— Да, моля ви. Бих искал апартамент, ако имат свободни. Казвам се Елис.

Мъжът се отдалечи към телефона.

— Самолетът е регистриран към някаква фирма в Лос Анжелос, „Емпайър Холдингс“. Ти видя ли нещо, което може да бъде от полза?

— Не — отговори Мег. — Собственикът, който и да е той, си пада по луксозните неща. Искаш ли да покажеш снимката на Джинкс на този човек?

— Мисля, че вече сме доста вътре в нещата, за да започна да размахвам снимката. Ако я е видял, може да спомене на някого за нас, а ние не искаме да привличаме внимание. Пък и изглежда съвсем сигурно, че е пристигнала в Кали с този самолет, ако съдим по думите на Родригес и по полетния план. Може още да е тука.

Младият мъж се върна.

— Апартаментът ви е запазен, а таксито ще пристигне след малко.

Кали изглеждаше голям и преуспяващ град, а хотел „Интерконтинентал“ беше огромен, съвременен и комфортен. Апартаментът имаше балкон с изглед към голям плувен басейн и Кат гореше от желание да поплува.

— Слушай — каза Мег, която го разбираше с лекота, — аз ще отида до някоя вестникарска будка и ще видя какво може да се намери за фирма „Анаконда“. Ако наистина са толкова големи, колкото изглеждат, все ще има нещо за тях в бизнес-страниците. Ти защо не идеш да поплуваш?

— Добре. Колко ще се бавиш?

— Може би два часа.

Тя излезе, а Кат започна да се съблича, но малко след това промени решението си. Беше в града, в който може би се намираше Джинкс, и не биваше да губи време в плуване. Обади се на администраторката:

— Можете ли да ми намерите шофьор на такси, който говори английски? Бих искал да се разходя из града.

— Разбира се, сеньор. Можете да тръгнете, когато желаете. Портиерът ще ви намери такъв шофьор.

Когато Кат слезе долу, към него се приближи един мъж.

— Вие ли сте мистър Елис, който търси шофьор на такси с английски език?

Говореше не като колумбиец, а като жител на Ню Йорк.

— Точно така.

— Казвам се Бил. Аз съм вашият човек.

Качиха се в таксито и тръгнаха.

— Нещо конкретно ли желаете да видите?

— Не. За първи път съм тук. Покажете ми каквото вие прецените. Колумбиец ли сте?

— Да. Роден съм тук, но живях дълго време в Ню Йорк. И там бях „файтонджия“. Спестих малко пари, а тук с тях може да се купи много повече, отколкото в Ню Йорк. Сега си имам собствено такси и живея доста добре. Какво ще кажете да започнем от горната част на града и да се движим надолу?

— Както желаете.

Изкачиха се нагоре по хълмовете и стигнаха до една голяма статуя на мъж, която гледаше към града. Излязоха от колата.

— Това е паметникът на Белаказар, основателя на града — обясни шофьорът. — Бил е испански благородник.

Кат огледа панорамата и спря погледа си върху съвременен блок. На върха му се виждаше символът на „Анаконда“.

— Бил, каква е тази сграда? Нещо във връзка с фирма „Анаконда“ ли?

— Да. Това е главната им кантора.

— С какво се занимават?

— Мисля, че със селско стопанство. Не зная. Но пък на горния етаж има хубав ресторант, от който се разкрива страхотен вечерен изглед върху града.

— Има ли много наркотици в Кали, Бил?

— Навсякъде в Колумбия има много наркотици. Но ако се интересувате от това, аз не съм човекът, който ви трябва. Ще ви намеря друг шофьор, ако желаете.