Бялата стока

— Внимавай — каза му тя, като го целуна леко и тръгна. Кат я гледа известно време, а след това се обърна и се отправи към дискотеката, която се намираше в една постройка на около стотина метра от голямата къща, сгушена зад дърветата. Опитваше се да запази самообладание. Гневът, който беше контролирал толкова внимателно от пиратския акт насам, сега заплашваше да го залее и напразното убийство на момичето беше преляло чашата. Дълбоко в себе си знаеше какво ще направи, но като осъзна, че ще го извърши тази вечер, се изненада.

Отвори вратата на сградата и го посрещна стена от шум. Не можеше да определи какво точно е това, може би беше музика, но силата беше зашеметяваща. Сложи ръце на ушите си и присви очи. Изглежда, това беше някакво светлинно шоу, съпроводено с музика, но никой не танцуваше. Хората, повечето от които мъже, стояха на редици, спускащи се към дансинга, и гледаха нещо. Кат отиде до края на тълпата и се повдигна на пръсти, за да може да види.

Двама надарени индианци танцуваха с много красива блондинка на един килим, проснат на пода. Един от мъжете легна долу, а момичето клекна между краката му. Наведе се над него и пое пениса му в устата си, като остави бедрата си повдигнати нагоре. Другият мъж намаза големия си член с някакъв мехлем и го вкара отзад. Тримата започнаха да се движат, сключени в този ексцентричен сексуален танц.

Кат отвърна поглед, почти му се доповръща. Момичето не беше по-голямо от Джинкс и изглеждаше упоено и изплашено. Някои от тълпата крещяха окуражително и надвикваха ужасната музика.

Кат започна да оглежда внимателно публиката. Видя този, когото търсеше, застанал в края на тълпата, почти най-отпред. Представлението, изглежда, току-що беше започнало и Кат имаше чувството, че няма да спре скоро. Искаше да огледа мястото. Проправи си път през тълпата, мина покрай някаква колона и се озова в слабо осветен коридор, в чийто край имаше врата. Тръгна бързо по коридора, мина покрай женската тоалетна и стигна до мъжката. Вътре имаше четири писоара и две тоалетни. На другата стена имаше четири мивки. Помещението беше скъпо обзаведено, но толкова слабо осветено, колкото и коридора. Кат излезе. В края на коридора, от лявата страна, имаше двукрилна врата, която се отваряше в двете посоки и водеше към някаква кухня, където работеха двама души от персонала в бели униформи.

Кат отвори вратата в края на коридора, погледна в тъмната стая и намери ключа за осветлението. Това беше голям килер, добре запасен с консервирани храни и продукти от първа необходимост. Той влезе в стаята. До отсрещната стена, където имаше чували с картофи и лук, се намираха два еднакви варела с изсушен фасул, единият от които беше отворен наскоро и беше пълен, а другият имаше само два-три сантиметра на дъното. Кат изключи осветлението, излезе от килера и се върна в дискотеката.

Шоуто продължаваше, но участниците бяха нови. Сега имаше две момичета и един огромен латиноамериканец. Интересът на тълпата беше все така жив. Кат погледна към този, за когото беше дошъл — изглеждаше отегчен. Изведнъж човекът се обърна и започна да си проправя път през тълпата към коридора. Кат се промъкна до колоната и започна да го наблюдава — отиваше към мъжката тоалетна. Погледна назад, за да се увери, че никой не идва. Тълпата беше изпаднала в екстаз. Кат си помисли, че това е прекалено добре и нещо ще се обърка. Беше напрегнат и дишането му се учести.

Тръгна бързо надолу по коридора, като поглеждаше назад през рамо, и влезе в тоалетната. Дени стоеше пред един писоар. Кат отиде до мивката и започна да мие ръцете си. Музиката беше силна и се чуваше добре. С разтреперани ръце наплиска с вода лицето си. Моментът, за който дори се боеше да се надява, беше настъпил.

— Хубаво шоу, а? — каза високо Дени.

Кат подскочи. Не очакваше той да го заговори.

— Да.

Дени закопча ципа на панталона си и пристъпи до съседната мивка. Пусна водата и започна да си мие ръцете.

— Да. Тези момичета съм ги избирал аз. — Беше пиян. — Всяка една от тях. Анакондата не обича латиноамериканки. Само северноамериканки. И те трябва да са от класа и да са млади. Аз му ги доставям.

Дени се наведе над мивката, плисна вода на лицето си и започна да го разтърква енергично.

Кат отстъпи назад от мивката, обърна се към Дени и с всичката сила, която можа да събере, го ритна в основата на гръбначния стълб. Викът на Дени беше отчасти заглушен от крана, в който си разби устата. Но при този шум никой не би могъл и да го чуе. Той падна по гръб, продължи да вика и започна да плюе зъбите си.

Кат извади автоматичния пистолет. Лицето на Дени се беше изкривило. Смаян, изведнъж спря да вика.

— Педераст такъв! — изсъска той, — Не усещам нищо в… мамка му, не мога да си движа краката!

Кат извади пълнителя с патроните от пистолета, разгледа го така, че да види Дени, и го пъхна обратно.

— Това е, защото сега си парализиран.

— Кой си ти? — избърбори Дени. — Защо правиш това с мен?

Кат извади заглушителя от джоба си и започна да го завърта на цевта на пистолета.