Бялата стока

— Имаш къса памет, Дени. Запознахме се преди няколко месеца, когато притежавах малка яхта с името „Катбърд“ и когато имах жена и дъщеря. Закарах те до Панама, не си ли спомняш? Разбира се, не стигнахме дотам…

Лицето на Дени изразяваше страх и той се опита да лази по пода, като влачеше безпомощно краката си.

Кат го грабна за яката, издърпа го и го подпря в един ъгъл.

— Не ме изоставяй, Дени. Изостави ме последния път, когато мислеше, че си ме пречукал със собствената ми пушка, след като беше убил жена ми и онова момиче. Коя е тя? И защо я уби и я заряза там?

Дени го гледаше онемял.

Кат удари заглушителя в костта на носа му и я счупи. По ризата на Дени плисна кръв.

— Разказвай или ще продължавам да ти причинявам болка.

— Тя беше старото гадже на Педро — проплака Дени, като сега се стараеше да умилостиви Кат. — Беше му писнало от нея и реши, че случаят е удобен, за да я разкара. Тя го беше заплашвала, че ще отиде при ченгетата и ще им разкаже за кокаина, с който търгува.

— Да. Чиста работа, нали? Пръсваш й главата и я оставяш да потъне с мен, жена ми и „Катбърд“. — Кат го хвана за косата и тресна главата му в стената. — Какво направи с Джинкс? Защо говори само на испански?

Дени извика и хвана главата си с ръце.

— Не съм й правил нищо. Заклевам се в Бога, дори не съм я чукал! Анакондата ги иска пресни! Но тя не искаше да говори и не отговаряше на името си. Аз и Педро я закарахме в Картахена, а тя през целия път седеше свита като бебе в кърмата на яхтата. Отказваше да говори няколко седмици. Анакондата беше пратил една жена да се грижи за нея и тя й говореше на испански. Когато започна да се съвзема, говореше само на испански. Заклевам се в Бога! Не съм й правил нищо!

— Не — каза Кат, като насочи пистолета към Дени. — Нищо. Само дето уби родителите й, изостави ги на потъващата яхта и я продаде на един садистичен маниак, който… — Кат спря да говори, като осъзна какво е направил Принс на Джинкс, за да я накара да се отдели от собствената си личност и да откаже да говори и родния си език. — Гнусно малко копеле — каза Кат тихо. Изстреля няколко куршума в дупката на тоалетната.

— О, Господи! — заплака Дени. — Моля те, недей… О, Господи!

— Малко късно е да викаш Господ, Дени. Тази вечер ще спиш в ада. — Кат почака малко, за да може Дени да осъзнае думите му, а след това стреля в челото му. Пистолетът издаде звук, подобен на пляскане с ръка върху кожен куфар. Дени изпусна къса въздишка и главата му увисна. Кат стреля още веднъж в слепоочието му.

Погледа трупа за момент и отиде бързо до вратата. Огледа се. Веселбата в дискотеката продължаваше и коридорът беше празен. Кат се върна, хвана тялото на Дени за китката, дръпна го от стената и го преметна на хълбока си. Погледна отново в коридора, преметна тялото върху бедрото си и като ходеше полуприклекнал, занесе тялото в килера. Включи осветлението и занесе Дени до почти празния варел. С известно усилие успя да напъха тялото с краката напред и го сви като бебе в утроба. Размени местата на двата варела, взе един голям черпак от рафта и започна да прехвърля сушения боб във варела с тялото. Напълни го догоре и Дени изчезна под боба.

Кат изгаси осветлението и излезе в коридора. Нищо не се беше променило. Върна се в мъжката тоалетна, взе няколко хартиени салфетки и попи кръвта от стената. Премести едно кошче за боклук върху мястото на килима, опръскано с кръв.

Отстъпи и огледа помещението. Никой не би разбрал, че тук е убит човек. Или поне докато не се изяде доста боб. Кат мина покрай викащата тълпа и излезе от сградата, като бършеше потта от лицето и врата си. Разкопча яката си и тръгна към вилата. Току-що беше убил човек и се учудваше, че не се чувства ужасно. Не беше радостен — не се беше насладил на убиването на Дени, но все пак изпитваше чувство на задоволство, което идва след извършването на нещо важно.

Но Кат не беше приключил. Имаше още една цел — Принс. На сутринта преди разсъмване ще включи чудесния малък транзистор на Бари Хеджър и след около един-два часа от небето ще завалят хеликоптери и войски. По това време той ще се е барикадирал в апартамента на Принс с Джинкс, Мег и Дел. Принс ще бъде мъртъв. Кат се чудеше дали ще може да намери по-бавен начин да свърши с него, отколкото с Дени.

Стигна до вилата и влезе. За негова изненада Мег не спеше. Беше седнала на един стол в хола и всички лампи бяха включени. Изглеждаше много особено.

— Какво има? — запита Кат.

— Когато се прибрах, вилата беше претършувана. Не си личи, но е претърсена съвсем внимателно.

Кат огледа стаята. Всичко му изглеждаше съвсем наред.

— Взели ли са нещо? Тук ли са камерата и лентите ти?

Мег поклати отрицателно глава.

— Предполагам, че съм го изненадала, защото прозорецът на спалнята беше отворен. Доколкото мога да установя, липсват само две неща.

— Кои две неща?

— Открил е фалшивото дъно на сака. Пистолета на Блуи го няма.

— Какво друго?

Мег въздъхна.

— Транзистора на Бари Хеджър.

32.

— Въпросът е кой го е взел — каза Мег.