Бялата стока

В четири часа стана, взе един душ и се обръсна. Облече дрехите си за тенис. Не можеше да се отърси от чувството, че това е последният му ден на земята. Имаше толкова неща, които могат да объркат това, което възнамеряваше да прави днес. Малко неща бяха сигурни и се налагаше да импровизира доста често. Направи си кафе и го изпи, като се потеше въпреки климатичната инсталация.

Мег влезе в хола и го стресна.

— Нервен си, а? — запита тя.

— Днес може да бъда убит, Мег.

— Мислих за това. Смятам, че правиш всичко, което е във възможностите ти при тези обстоятелства.

— Може би.

Тя постави ръката си на бузата му.

— Слушай, мисля, че ти постигна страшно много. Започна от нищо и я намери.

— Щях да се откажа да търся Джинкс в Санта Марта, ако не беше ти. Щях да се откажа от всичко останало. Но ти ми помогна да разбера, че в мен е останало нещо, че все още мога да обичам и да давам от себе си. Искам да знаеш, че те обичам.

Мег се усмихна.

— Зная. Аз също те обичам. — Наведе се и го целуна.

— Ако се измъкнем живи оттук… — започна той.

— Ще говорим тогава — каза тя. — Сега няма смисъл. Нека да мислим за това, което ни предстои сега.

Кат стана.

— Права си.

Взе брезентовия сак на Хеджър и го сложи разтворен на дивана. Набра комбинацията на алуминиевия куфар и започна да прехвърля парите в сака.

— Господи! — възкликна Мег.

Той натъпка парите и постави една кърпа върху тях.

— Опаковай в някоя малка чанта всичко, което не искаш да оставиш тук, и го вземи със себе си на корта. Срещата ни с Принс и Джинкс е в седем и може да не успея да пристигна първи. Би ли взела и тази чанта вместо мен?

— Разбира се. Аз трябва да си взема само камерата с лентите и паспорта. Останалото може да остане.

— Сложи и няколко хавлии, за да изглежда колкото е възможно повече като чанта за тенис.

Кат нахлузи кобура на раменете си и пъхна автоматичния пистолет в него. Обу тъмносив панталон и тъмносиньо сако върху екипа си за тенис и пъхна заглушителя в джоба си. Пое дълбоко дъх и каза:

— Нека да сме на корта малко преди седем.

— Добре.

Не му се тръгваше. Целуна Мег и се измъкна навън. Постоя пред вратата известно време, за да свикнат очите му с тъмнината. Нямаше луна и той беше благодарен за това. Нищо не се движеше. Излезе през малката порта. Дали няма да е най-добре просто да отиде до голямата къща? Ако го спрат, може да каже, че страда от безсъние и се разхожда. Може би просто ще го върнат обратно във вилата. От друга страна, ако го хванат да се промъква, ще бъде изправен много бързо пред Варгас или Принс. Изглежда, най-добрият му шанс да се добере до голямата къща беше да опита да се промъкне до нея.

Движеше се встрани от пътеката и се прокрадваше между дърветата, като се оглеждаше във всяка посока. Нямаше никой. Достигна до едно оголено място и трябваше да премине шестдесет-седемдесет метра разстояние, където единственото прикритие бяха само няколко малки храста. Огледа се още веднъж, а след това затича. Стори му се, че мина цяла вечност, но накрая достигна до голямата къща. Спря за момент, за да се успокои. Заобиколи ъгъла на къщата и излезе на предната веранда. Почти се сблъска с един часови, облечен в зелени дрехи и с лека картечница в ръце. Войникът стоеше и гледаше небето. Намираше се на около метър от ъгъла на къщата. Кат се скри обратно зад стената, като се надяваше, че не го е чул.