Бялата стока

Държеше пистолета в ръка и се притискаше неподвижен до стената. Видя, че заглушителят не е на цевта. Бръкна в джоба си, като ругаеше глупостта си. Ако се наложи да използва пистолета тук без заглушител, ще разбуди всички. Зави го на цевта и дочу шумната прозявка на часовия, а след това и отдалечаващи се стъпки. Погледна иззад ъгъла и видя, че часовият се отдалечаваше от него. За да бъде сигурен, че си е отишъл, Кат почака още няколко секунди и изтича до предната врата. Заключено. По дяволите! Тръгна обратно, откъдето беше дошъл, но се спря. Спомни си, че в мъжката тоалетна има прозорец. Намери го и се опита да го отвори. Беше заключен. Огледа се още веднъж и счупи стъклото с лакът. Не се вдигна много шум, защото повечето от парчетата паднаха вътре. Пъхна ръка, отключи прозореца и влезе. Бързо разчисти стъклата, които не бяха паднали, и ги сложи в едно кошче. Може би никой няма да забележи празната рамка. В стаята беше тъмно, но видя, че фосфоресциращият му часовник показваше пет без десет. Дел също щеше да има трудности при влизането в къщата. Кат отвори леко вратата на мъжката тоалетна и огледа голямото фоайе. Беше празно. В канцеларията на Варгас, която беше отворена, се прокрадваше лъч светлина от комуникационната стая. От радиото вътре се чуваше музиката на някакъв джазов биг бенд. Кат събу маратонките си, за да не скърцат гумените му подметки по мраморния под. Като не изпускаше от погледа си канцеларията, отиде на пръсти до предната врата. Достигна я, напипа ключалката и отключи. Открехна вратата на няколко сантиметра и подскочи. От другата страна стоеше някакъв човек. Доста изплашен и вцепенен, Кат само гледаше. Човекът му направи знак да отвори вратата. Като държеше пистолета зад гърба си, той се подчини и влезе Дел. Кат му посочи мъжката тоалетна.

— Господи! Така ме изплаши — каза той, когато влязоха вътре.

— И ти мен — отвърна задъхан Дел.

Стояха в тъмната тоалетна, като се опитваха да се успокоят.

— Какво ще правим сега? — запита Дел.

— Боях се, че ще запиташ точно това — отговори печално Кат. — Предполагам, че трябва да влезем и да се справим с оня в стаята. Носиш ли пистолет?

— Да. — Дел вдигна един пистолет 38-ми калибър с тъпо дуло.

— Остави на мен да стрелям. Имам заглушител. Ти насочвай пистолета, но не стреляй. Ще събудим всички.

— Добре. Кой ще влезе пръв?

— Аз. Дежурният ме видя снощи. Оправих му принтера. Ще ме познае. — Въздъхна и каза: — Да тръгваме.

Кат огледа фоайето и излезе. Тръгна на пръсти към канцеларията на Варгас. Когато стигна до вратата, махна с ръка на Дел да почака и влезе в комуникационната стая. Блъсна се в радиооператора, който тъкмо излизаше.

Мъжът подскочи.

— Кой си ти, по дяволите? — запита той. — Какво правиш тук?

Музиката идваше от един транзистор „Зенит Трансокеаник“, който се намираше на рафта над радиооборудването.

— Спокойно — каза Кат. — И ти ме изплаши. — Беше забравил колко голям е мъжът. — Аз бях тук снощи и ти оправих принтера. Не помниш ли? Искам да се обадя до банката си в Швейцария.

Мъжът се поуспокои, но все още се съмняваше.

— В пет часа сутринта?

— В Швейцария е единадесет — отвърна Кат.

— Трябва да имате разрешение от Анакондата или Варгас. По дяволите, как влязохте в къщата?

— Предната врата е отворена. Имам разрешението на Анакондата. Трябва да преведа пари в банковата му сметка в Кали.

— Никой не ми е казвал нищо — запъна се операторът.

— Анакондата е трябвало да ти каже. Ако не разпоредя да изпратят парите преди дванадесет часа швейцарско време, те няма да стигнат в Кали днес.

Мъжът се колебаеше.

— Не зная.

— Ако искаш, ще събудим Анакондата и ще го питаме.

— Господи! Не.

— Виж сега. Ти се обади и подслушвай. Трябва само да им дам номера на моята сметка и на сметката в Кали, както и да им съобщя сумата — един милион долара.

— Не донесе ли парите със себе си?

— Имаше едно недоразумение.

Операторът се почеса по главата.

— Е, добре. На кого искаш да се обадиш? — Обърна стола към едновълновия апарат.

— „Кредит Суис“ в Цюрих. Помоли да наберат номера. Чрез кого се свързвате толкова рано?

— Ню Йорк — каза човекът, като завъртя едно копче, за да зададе честотата. — Ще стане много по-бързо, ако можете да си спомните номера.

Кат хвана пистолета за цевта и го стовари върху тила на оператора. Той изохка и падна от стола, но се подпря на коляното си. Все още беше в съзнание. Изохка още веднъж, а след това се извъртя и грабна дясната ръка на Кат, като започна да я извива. Кат, учуден, че мъжът все още беше в съзнание, също коленичи. Хвана пистолета с лявата си ръка и се опита да го удари отново, но операторът блокира удара му и хвана пистолета. И двамата бяха на колене. Това беше изпитание на силите и Кат губеше. Дел се появи на вратата и видя какво става. Изтича и опря пистолета в главата на оператора, но той не му обърна внимание.

— Удари го! — изръмжа Кат.