Библиотекарите

Филип се подчини с неохота. Матю седя известно време неподвижно, после взе химикалката си, написа един ред и спря. От сцепеното му слепоочие върху страницата беше паднала капка кръв и той я гледаше като хипнотизиран.

Хейвън изтича за кърпа и я притисна към малката раничка.

- Това случвало ли ти се е преди? - внезапно попита Филип.

- He.

- Ho в един момент трябва да се случи, нали?

- Това е нашият живот, Филип - едва чуто прошепна тя. - Не е нужно да ми харесва. Също както не е харесвало на майка ми и леля ми.

- Ох, Господи... - промълви Филип.

Тя хвана ръката му с въздишка. Той я прегърна силно.

- Няма да се случи сега, Хейвън. Чу какво каза баща ми. Животът ти ще се промени.

- Добре, а сега следващият ни ход - каза Уил и подаде слушалката на Нанси. - Обади се.

- Сигурна съм, че англичаните подслушват линията - каза тя.

- Няма значение. Просто ще говориш пред публика.

Тя набра номера на Париш във ФБР. Във Вашингтон беше почти осем вечерта, но той най-вероятно още беше в кабинета си. Не грешеше.

Той я попита къде е и когато тя му каза, избухна като фойерверк и отново започна да сипе огън и жупел за това, че не спазва заповедите му.

- Трябва да се примириш с това - каза му Нанси. - Аз съм тук и се заформя доста сериозна ситуация.

- Линията сигурна ли е? - попита той.

- Не.

- В такъв случай трябва да внимавам. Достатъчно е да кажа, Нанси, че имаме доста добра представа какво става в Пин и че проявяваме значителен интерес към материалите. Оказва се обаче, че има и други заинтересувани страни.

- Британската армия вече ни съобщи, че се готви да влезе насила. Ясно е, че китайците също наближават.

Париш рязко издиша затаения си дъх.

- Откъде знаеш за това?

- Дълга история, но знам кой е подателят на пощенските картички. Мъртъв е. Бил е свързан с китайците.

- Господи.

- Трябва ни помощта ти - каза тя. - Въпросът е на живот и смърт. Трябва да убедиш англичаните да се съгласят с исканията ни.

Тя му разказа за снимачния екип и за писмото за оневиняване за Лайтбърн. И че в противен случай никой няма да се добере до Библиотеката.

Париш я изслуша и когато отговори, гласът му беше по-напрегнат от всеки друг път.

- Има проблем, Нанси, и нямам нищо против да го кажа по тази линия, защото мисля, че всеки знае какъв е залогът. Американското и английското правителство вече не са от един отбор по този въпрос. Те ще направят онова, което трябва, същото се отнася и за нас. И Бог да ни е на помощ, китайците явно мислят по същия начин. Не ми се вярва, че накрая всички ще седнем около лагерния огън и ще запеем дружно.

В един часа след полунощ Кени получи обаждането, което очакваше.

- Действайте - каза адмирал Сейдж. - В два нула нула трябва да сте проникнали тайно в обекта и да сте се добрали до целта. След това ще получите помощ от страна на един или повече екипи на тюлените, които ще поемат контрола. Те ще бъдат поддържани от Трети рейнджърски батальон от Милдънхол. Англичаните забраниха всякакво излитане и кацане в общите ни бази, но ние сме в режим „майната им". Рейнджърите ще ги държат заети достатъчно дълго, за да успеем да пратим тежкотоварни хеликоптери, да опаковаме книгите и да ги изнесем. Започвате с две хиляди двайсет и седма година и събирате колкото се може повече десетилетия и векове, преди да се наложи да се изтеглим. Ясно ли е?

- Да, сър - с разтуптяно сърце отвърна Кени. – А китайците?

- Те май също идват - възбудено каза адмиралът. - Флотът им наближава разстоянието, от което могат да нанесат удар. Остави грижата за тях на рейнджърите и авиацията. А и англичаните едва ли ще пуснат китайците свободно, без да им окажат съпротива. Съсредоточи се върху мисията и не се проваляй.

Кейша използва краткото затишие и приготви чай. Извика Даниъл от дневната и му подаде любимата чаша, след което сервира на Нанси и Уил. Четиримата седнаха на пода в кухнята, опасявайки се от снайперисти, макар Нанси да им беше казала, че никъде в къщата не са в безопасност от куршум 50-и калибър и оптичен мерник с инфрачервено виждане.

- Много ме успокои - рече Кейша и отпи от чая си.

- Съжалявам - отвърна Нанси. - Обичам нещата да са ясни.

- Мога ли да попитам откога сте женени? - поинтересува се Кейша.

- От шестнайсет години - отвърна Уил. - Шестнайсет чудесни години. А вие двамата?

- От двайсет и пет - каза Даниъл. - Времето направо лети, нали?

Нанси кимна в знак на съгласие.

- Живяхме всеки ден от брака си с мисълта, че двайсет и седма година може да е последната. Вие сигурно сте единственото семейство на света, което е знаело, че това не е така.

- Може би е било по-добре да не знаем - рече Кейша.

- Защо? - не разбра Уил.

- Ами вижте се - каза Кейша. - Забелязах как се споглеждате. Влюбени сте, сякаш сте се запознали съвсем скоро. Може би мисълта за Хоризонта е държала връзката ви свежа.

- Тогава как ще обясниш нашето брачно блаженство? - попита Даниъл жена си.

- О, я стига - рече Кейша и го срита леко. - Не мислиш ли, че си малко дърт за такива комедии?

Телефонът иззвъня.

Уил прекоси дневната с патешко ходене и вдигна слушалката. Пак беше полковникът.