Библиотекарите

- Кой знае - отвърна Уил. - Може да получат достъп до Библиотеката като част от някоя по-голяма сделка. Всички обаче искат обществеността да бъде държана на тъмно, така че правителствата и военните да си играят на Бог с датите. Видя как реагираха, когато разгласихме за Зона петдесет и едно. За бога, та те сигурно дори няма да съобщят на света, че Хоризонтът не съществува.

- В такъв случай какъв е планът ти? - попита Нанси.

Уил я погледна, после погледна към Кейша.

- Предлагам да се обединим с Лайтбърн. Да се бием заедно срещу кучите синове. Единственото нещо, което е в състояние да ги принуди да спрат, е ефективната съпротива. Само така можем да ги накараме да преговарят. Трябва да им дадем да разберат, че ще получат Библиотеката само ако светът научи за нея, ако Лайтбърн получат имунитет и ако Кейша има правото да реши какво ще стане с писарите.

Докато казваше всичко това, Кейша кимаше в знак на съгласие.

- За бога, Кейша - замоли я Уил. - Можеш ли да убедиш Даниъл и Кийлън да ви помогнем да защитите фермата си?

Тя отговори, че ще опита, и изтича обратно горе, като остави Хейвън при тях и каза на Дъглас, че след малко се връща.

Хейвън стоеше сковано, явно се чувстваше неудобно с новодошлите.

Филип леко ѝ помаха със свободната си ръка и каза:

- Мамо, това е приятелката ми Хейвън.

Строгото изражение на Нанси се стопи в усмивка.

- Здрасти, Хейвън - поздрави тя. - Сигурно цялата тази каша доста те разстройва.

- Добре съм - тихо отвърна Хейвън. - Безпокоя се обаче за малките момичета, братовчедките ми. Стрелбата ги разплака.

- О, Господи - рече Нанси. - Трябва да сложим край на тези глупости, нали?

Хейвън кимна.

- Разбрах, че ти си помолила Филип да дойде в Англия.

- Да. И той го направи. Съжалявам, че го забърках във всичко това.

- Аз пък не съжалявам - намеси се Филип. - Вярно, стана голяма бъркотия, но се радвам, че се запознах с теб

Дъглас върна Грег и отново го закопча. Нанси попита младежа дали също може да посети тоалетната и Уил не пропусна да включи и себе си в списъка на чакащите. Дъглас ги предупреди да не правят глупости, разкопча ги и ги изведе навън. Когато те излязоха, Хейвън се възползва от възможността да седне до Филип.

В преддверието Уил прегърна Нанси през рамо и леко я стисна.

- Иска ми се да не беше тук, но се радвам, че те виждам - каза той. - Смислено ли се изразих?

- Донякъде - отвърна тя и също го стисна. - Като за Уил Пайпър.

- Помниш ли обещанието, което ти дадох в болницата?

- Кое? За чийзбургерите или за жените?

Той се разсмя.

- За жените. Бях добър. Исках да го знаеш.

- Ще избера да ти повярвам.

Точно тогава вратата на стаята на писарите се отвори и един от тях излезе, за да отиде до тоалетната.

- Почакайте - каза им Дъглас. - Нека той иде пръв.

Нанси беше поразена при вида на рижавия младеж.

Писарят я погледна съвсем мимолетно, затътри се покрай нея и посегна към дръжката на вратата.

- Това е един от тях, нали? - обърна се Нанси към Уил, когато вратата на тоалетната се затвори.

- В плът и кръв.

- Представях си ги в монашески раса.

- Е, поне носят сандали.

- Говорят ли?

- Доколкото видях, не. - Уил се обърна към Дъглас. - Дъглас, ще позволиш ли на жена ми да надникне в стаята им?

Младежът леко повдигна пушката си.

- Десет секунди и нито миг повече.

С тези думи той открехна леко вратата към помещението на писарите, колкото Нанси да надникне, после я затвори.

- Боже мой - промълви тя. - Невероятно.

Младият писар излезе от тоалетната и се затътри към стаята.

- Влизайте, ваш ред е - каза Дъглас на Нанси. - Не мисля, че е спуснал дъската на чинията.

Десет минути след като всички бяха отново закопчани, Кейша се върна. Не беше сама. Даниъл и Кийлън вървяха след нея. Наредиха на Дъглас да се качи горе и да заеме позицията на Даниъл.

Уил изложи плана си и докато го обясняваше забързано, остана доволен, че всичко звучи разумно.

- Значи имате торове? - попита той.

- Имаме - отвърна Даниъл. - Това все пак е ферма. Как според теб издържаме писарите и всичко останало?

- А също така имате газ и бензин?

- Да. В плевнята. За трактора.

- И както разбрах, имате и патрони.

- Предостатъчно.

- И туби. Не се съмнявам в това.

- Да.

- А чувал захар и памучни конци?

- Има - отвърна Кейша. Уил се усмихна.

- В такъв случай разполагаме с материалите.

- Кажи ми, защо трябва да ти се доверявам? - попита го Даниъл.

- Защото излиза, че съдбата ни е поставила от една и съща страна на барикадата. И двамата се бием, за да спасим семействата си.

Ани беше на друго мнение:

- Е, аз определено не съм на вашата страна. Вие убихте и ранихте агенти на МИ-5, а сега смятате да убивате и осакатявате полицаи и военни. Няма да участвам в това.

- Ани, ако бях на твое място, щях да се съглася сто процента с теб - каза ѝ Уил. - Ето обаче как стоят нещата. Ако те се доберат до Библиотеката, като едното нищо може да не ти позволят да се върнеш към обичайния си живот. Може да те сметнат за пречка, а пречките понякога изчезват безследно.

- Въпреки това няма да ви помагам - твърдо заяви тя.