Библиотекарите

- Има начин да я използваме - каза Нанси. - Дръжте я тук, докато сме готови. Грег също. Той вече не е един от нас.

Даниъл въздъхна тежко и нареди на Кейша да освободи Уил, Нанси и Филип и да остави Ани и Грег закопчани.

- Хайде - каза Уил, докато ставаше и се протягаше. - Да идем да сготвим.

Кухнята на Лайтбърн лъхаше на домашен уют. След яростното си избухване, че са ги освободили, Кийлън се укроти и с неохота започна да прави курсове до плевнята, за да носи съставките. Уил ги забърка в най-голямата тенджера на Кейша, а Нанси изпразваше патрони в една дълбока купа, като през цялото време говореше за най-голямото си изживяване - преминаването през Библиотеката до стълбите към къщата. Под надзора на Уил Филип и Хейвън започнаха да бъркат лепкавата смес от разтворена захар и барут за фитилите. Кейша сновеше около тях и осигуряваше необходимите съдове, а снаха ѝ Гейл надничаше от време на време, когато не наглеждаше спящите си момичета. Даниъл, синовете му и Кийлън стояха на пост и надничаха през дупките в завесите.

- Откъде каза, че си научил всичко това? - попита Нанси.

Уил се засмя и остави лъжицата.

- Навремето работех в правозащитна организация, ако не си забравила. Да не мислиш, че мога само да ловя риба?

- Аз също работя в правозащитна организация, но не знам как се прави бомба.

- Защото се издигна прекалено бързо по стълбицата.

Телефонът звънеше непрекъснато по време на приготовленията, но не му обръщаха внимание. Когато приключиха, течността беше достатъчна за четири туби. Уил внимателно пъхна фитилите в отворите и ги закрепи с парцали от нарязаните кърпи на Кейша.

- Ще проработят ли? - попита Кейша. Уил посочи към Филип и Хейвън.

- Ако децата са направили добри фитили, би трябвало.

- Ако рецептата ти е била добра, значи ще проработят - каза Филип.

- В такъв случай би трябвало да се получат доста сериозни огнени топки - рече Уил. - Само да се надяваме, че никой няма да пострада.

Върнаха се обратно долу с две от тубите и минаха през Библиотеката до изолатора.

- Какво е това? - попита Ани и посочи тубите.

- На какво ти прилича? - отвърна с въпрос Нанси.

- Мисля, че сте полудели - каза Ани. - Абсолютно сте откачили. В един момент сте заложници, а в следващия се превръщате в терористи.

Уил взе ключа от Кейша и я освободи.

- Време е да си вървиш, Ани. Сигурен съм, че навън бъка от агенти на МИ-5. Намери хората си и им кажи, че ще направят огромна грешка, ако атакуват фермата. Кажи им, че имаме дузина бомби и ще ги използваме. Да се погрижат добре за крака ти. Бих те целунал за довиждане, но ако го направя, Нанси може да запали фитила.

- Ела с мен - каза Кейша и посочи към Библиотеката. - Ще излезеш оттам, през къщата.

Уил се наведе над Грег и също го освободи.

- Ти също си отиваш, Грег.

Грег примигна няколко пъти и стана.

- Страх ме е - каза той.

- Не се и съмнявам - отвърна Уил.

- Какво ще стане с мен?

- Честно казано, не знам. Федералните още не знаят за ролята ти, но предполагам, че ще научат скоро. Нали, Нанси?

- Ще се наложи да те издам, когато ми се отвори възможност - тъжно рече тя и кимна.

- Може пък китайците да те вземат - предположи Уил.

Очите на Грег се насълзиха.

- Съжалявам.

- Не се и съмнявам - рече Уил.

- Ще кажеш ли на Лора, че я обичам?

- Ще можеш да го направиш сам - отвърна Уил.

- Мислиш ли?

- Виж, Грег, ти си ОХ. Проверих преди години, когато базата данни беше у мен.

- Гледал си Грег Дейвис, нали? Някога да съм ти казвал, че съм осиновен? Истинската ми фамилия е била Танер. Това име е трябвало да търсиш.

На Уил му призля. Заради дъщеря си той потупа Грег по гърба и го отпрати заедно с Кейша.

Заместник-председателят И Бао седеше в командния център на външното разузнаване в Министерството на държавната сигурност до генерал Бо. На контактната стена пред тях се виждаха сателитни изображения в реално време и инфрачервени образи от Пин.

- Виждате ли това? - каза един старши аналитик, скочи на крака и посочи някаква точка на един от екраните. Движи се. Има и промяна във височината.

- Какво ше наредите? - обърна се генерал Бо към И. И Бао разбираше, че въпросът е чисто почтителен, но въпреки това се раздразни, че генералът изпитва нуждата да го зададе. Отговорът беше очевиден.

- Обсъдихме сценария, генерале. Няма причина да променяме плана си.

Ани заразмахва яростно бялата кърпа над главата си, докато излизаше, накуцвайки, от предната врата на къщата, след което се затича, доколкото може, към шосето и групата войници. Грег също се появи с наведена глава, отпуснал вяло своята кърпа.

Сивочерната хищна птица с размерите на орел рибар безшумно пикира от черното небе.

Само че не беше никаква птица.

Китайският безпилотен самолет се насочи към сигнала, излъчван от скъпия „Ролекс" на Грег.

Ракетата с размерите на флумастер полетя към целта си и се заби в гърдите му, като експлодира при удара.

Гърмежът беше достатъчно силен, за да бъде чут под земята.

Уил не беше сигурен, но имаше доста добра представа какво е станало.

29.