Библиотекарите

Командирът на тюлените на Високия трон същс видя експлозията, която отнесе покрива на малката каменна сграда, където бяха влезли наблюдателите.

- Нещо се е прецакало - каза той на мерача си. - След колко време пристигат рейнджърите?

- След около шест минути. Искате ли да се свържа с базата и да питам дали са получили потвърждение ст екипа от Грум Лейк?

- Не - отвърна командирът. - С екипа от Грум Лейк е свършено. Време е да импровизираме. Наш ред е.

Когато тюлените започнаха да се спускат бързо по склона, командирът се обърна да погледне нощното небе на изток. Тътенът определено беше от хеликоптери, но не и приятелски. С потрес разпозна емблемата на водещата машина, която обсипа позицията му с картечен огън - червената звезда на Народната освободителна армия.

Даниъл заряза всякаква предпазливост и дръпна завесата, за да види какво става. В рамките на секунди чу взрива на бомбата, последван от изстрели и стакатото на картечници откъм Високия трон. Експлозиите и трасиращите куршуми нагоре по хълма хвърляха достатъчно светлина, за да види небето, изпълнено с хеликоптери с червени звезди по тях.

Не забеляза как Кийлън беше повален от снайперистки куршум в челото, но с ужас видя сина си Дъглас да се втурва като уплашено животно от плевнята към къщата. И изкрещя от мъка, когато младежът се свлече на купчина на няколко крачки от задната врата, щом снайперистът на Първи ланкастърски полк отне и неговия живот.

След като видя, че Нанси не е сериозно ранена. Уил ѝ извика да се върне при Филип. Изскочи от скривалището, изтича до Харпър и Лопес и взе една от карабините им. Побутна дишащите, но окървавени тела с крак, готов да ги надупчи допълнително, но се оказа, че не е необходимо.

Кои бяха тези?

Намери портфейл - съвсем тънък, с минимално съдържание. Парите в брой обаче му казаха достатъчно - долари.

После видя и шофьорската книжка. От Невада. „Наблюдателите са тук"'.

Изтича към склада, готов да нападне оцелелите, но се озова в пусто почерняло помещение, вонящо на дизел. Обърна се, взе втората карабина и намери Нанси, свита с Кейша и децата в изолатора. И четиримата хлипаха от шок и ужас.

Чуха виковете на Даниъл откъм Библиотеката. Когато той нахълта заедно с Гейл и двете момичета, всички плачеха.

- Навън е същински ад - извика Даниъл. - Убиха Дъглас, за бога. Кийлън също. - Огледа се трескаво. - Къде е Ендрю?

Кейша само посочи към спалното и зави. Даниъл рухна на колене.

- Ох, Господи...

Уил приклекна до него и го погледна в очите.

- Кой идва? Откъде?

Даниъл отговори монотонно, шокът беше притъпил емоциите му:

- Англичаните със сигурност атакуват. От всички страни. Нагоре по склона има хеликоптери, които стрелят по някого, но не по нашите. Хеликоптери с червени звезди.

Уил се изправи.

- Англичани, китайци и американци. Бият се помежду си за гърнето със злато.

Чу вратата на спалното да се отваря, погледна с копнеж семейството си и излезе от изолатора с вдигнато оръжие и пръст на спусъка.

Незабавно насочи дулото към пода.

Писарите влизаха в помещението в колона по един.

С безизразни физиономии те минаха покрай него, без да му обърнат внимание.

- Спокойно, писарите са! - извика Уил към изолатора.

Кейша излезе, докосвайки всеки един по рамото, докато те се тътреха към леглата си.

- Време е да си лягат - през сълзи Каза тя. - Затова са дошли.

Спалното беше пълно с лютив дим. Локви кръв се бяха образували около телата на двамата стенещи наблюдатели, но писарите като че ли не ги забелязаха. Двама от тях, по-възрастните, се закашляха няколко пъти, за да прочистят гърлата си, но това изобщо не им попречи да се отърват от сандалите и да се пъхнат под завивките с дрехите. Не след дълго изпод одеялата се виждаха само седем рижави глави.

Всички оцелели застанаха зад Уил, гледайки рутинните действия на писарите.

Над главите им, приглушени от дебелия пласт варовик, кънтяха звуците на ожесточено сражение.

- Можем да направим само едно нещо - каза Уил.

Нанси като че ли знаеше какво е намислил и кимна в знак на подкрепа.

Той заговори съвсем открито, без усуквания. Библиотеката беше безценна, но атакуващите щяха да им я отнемат и да я използват за своите цели.

- Не знам какво е предназначението ѝ - каза той. - Може би съществува просто като свидетелство за нещо, което не можем да разберем, но не мисля, че тя трябва да бъде използвана от правителства. Вие бяхте добри библиотекари. Защитавали сте я през целия си живот. Зная, че ще бъде трудно, но ми позволете да го направя.

Кейша и Даниъл се хванаха за ръце и Кейша придърпа единственото си останало дете до себе си. Хейвън се беше прегърбила от мъка и едва се държеше на крака.

- Да - най-сетне рече Даниъл. - Няма друг начин.

- Останете тук - каза Уил. - Ще се върна след малко.

Преметна карабината през рамо, отиде при тялото на Ендрю, намери джобното му ножче и продължи към Библиотеката.

Тичаше между рафтовете, давайки си сметка, че прекосява столетия. Една-единствена мисъл отекваше в главата му.

„Светът продължава напред, по дяволите. Ще оцелеем. Не зная какво ще стане, но ще оцелеем".