Библиотекарите

Въоръжен с .мощното и необичайно познание, изпитах най-голям порив да се върна в Америка, за да помогна на другарите си в нужда и да ги уверя, че ако се сражаваме срещу Короната, ще победим. И също толковасилно се изкушавах да забавя пътуването си, докато имам уникалната възможност да изпратя Абигейл до Йоркшър и

лично да видя чудотворците в действие. Като учен и натурфилософ не можех да постъпя другояче.

След като напуснаха остров Уайт, Франклин и Абигейл продължиха с карета от Лимингтън до Лондон. През краткото пътуване той бе потънал в мисли. Макар да предизвика неодобрително цъкане с език, Франклин помоли мисис Стивънсън да настани Абигейл в една стая за прислугата, докато той наеме най-добрата кола и коняр в Лондон за пътуването до Йоркшър. При хубаво време до Молерстанг можеше да се стигне за четири или пет дни. но беше януари и Франклин бе предупреден, че пътят може да продължи два пъти по-дълго. Спазариха се за цената и уговориха деня на заминаване.

Преди да отпътуват, той пусна писмо по куриер до Плимут. което трябваше да продължи с първия пощенски кораб до Филаделфия и оттам до Вирджиния. Беше адресирано до мъжа, когото Франклин смяташе за несъмнен главнокомандващ на колониалните сили в случай на война - Джордж Вашингтон. В писмото казваше на Вашингтон, че настроението в Лондон е мрачно и че политическите и икономическите компромиси от страна на краля са малко вероятни. Затова подканваше плантатора от Вирджиния да бъде силен и да се подготви за трудния път, който ги очаква. Съобщаваше, че веднага щом приключи с делата си в Англия, той също ще отплава за Филаделфия, за да подпомогне каузата. И накрая завършваше енергично и загадъчно: „Не ме питайте откъде знам, но го знам с абсолютна, дадена от Бог сигурност. Ако Континенталните щати решат да отхвърлят оковите на Короната със сила, ще победим. Повтарям, скъпи ми Вашингтон, това не е просто вярата на един оптимист. Моля ви да разпространите мълвата сред събратята ни във всички колонии. Това е факт. Ние ще победим".

Пътуването до Пин отне повече време и от песимистичните преценки на коларя, тъй като на два пъти ги застигна буря - веднъж при Бирмингам и веднъж при Манчестър.

Когато най-сетне стигнаха в Молерстанг, долината бе покрита със сняг, а хълмовете сияеха ослепително под яркото слънце. Франклин понесе несгодите на пътуването със стоицизъм и чувство за хумор, но когато стигнаха Пин, вече кашляше и изтощен трепереше под пътническото одеяло. Абигейл се бе оказала само отчасти добра спътница. Макар че го ласкаеше и дори го караше да се смее на глупости, така и не успя да предизвика по-сериозно ума му. Всеки път, когато тя се изцъкляше или задрямваше, докато ѝ говореше за науката и природата, той ѝ казваше, че ако беше вълшебник, щеше да я превърне в член на Кралското дружество, с когото да може да поговори подобаващо. Вечер спираха в хановете по пощенския път за Шотландия и Франклин задълбочено описваше в новия си дневник със синя кожена подвързия обстоятелствата, които го бяха отвели във Вектис и Пин.

Когато пристигнаха. Абигейл се подаде през прозореца на каретата и изплака цяла река сълзи при вида на фермата Лайтбърн. А щом майка ѝ и баща ѝ излязоха от къщата да проверят откъде идва цвиленето на непознати коне, тя изхвърча навън и се хвърли в обятията им. Приятната изненада на Джосая Лайтбърн от неочакваното завръщане на дъщеря му бързо се смени с ярост при вида на д-р Франклин, който предпазливо слезе на замръзналата земя с болния си крак.

- Кой е той? - ядосано попита Джосая.

- Бенджамин Франклин - каза Абигейл. - Много прочут мъж от Америка и най-милият човек, когото съм срещала. Постъпих глупаво, че избягах, но никога нямаше да успея да се върна без неговата помощ.

- Къде беше? - попита майка ѝ Мери.

- Предимно в Лондон.

- И си дошла чак оттам? - слисано попита Мери.

Франклин приближи и протегна ръка.

- Точно така. Беше тежък път, но ето ни тук, здрави телом и духом. Щастлив съм да предам на грижите ви вашата блудна дъщеря, която ме увери, че няма да бяга отново.

- Как можем да ви се отблагодарим, добри ми господине? - попита Мери.

- Бих желал само няколко дни отдих, за да се възстановя, преди да се върна в Лондон. А също подслон за кочияша и храна за конете му.

- Не можете да останете тук! - гневно заяви Джосая.

- Татко, той знае за нас - каза Абигейл. - Заведох го във Вектис. Открихме тайното място.

- Казала си на външен човек? - вбеси се той.

- Това беше единственият начин да го убедя да ме откупи и да ме доведе у дома - захлипа тя.

- Добре, влизайте - сърдито рече Джосая. - Вашият човек може да остане в плевнята.