Библиотекарите

Тубата беше в другия край на залата при стълбището, водещо към къщата. Уил я взе, като внимаваше да не измъкне фитила, и я отнесе вътре в Библиотеката. Остави я на пода сред най-близките десетилетия - книгите, за които знаеше, че ще представляват най-голям интерес за приближаващите нападатели.

Бързо огледа фитила. Не искаше да се получи гаф като миналия път, затова го скъси с ножчето на Ендрю, запали го със запалката на младежа и се втурна презглава през централния коридор.

Броеше. Мислеше си, че разполага с двайсет, може би двайсет и пет секунди, но се оказа, че греши.

Когато стигна осемнайсет и вратата беше точно пред него, бомбата експлодира.

Ударната вълна го вдигна във въздуха и го захвърли през отворената врата. Взривът го просна безчувствен на пода на преддверието. Когато дойде на себе си, Нанси беше коленичила до него, а Библиотеката се бе превърнала в огнен ад.

- Можеш ли да се движиш? - извика тя.

- Май да.

Болеше го навсякъде, а ушите му пищяха като сирени.

- Хайде! - каза тя и го задърпа да се изправи. - Трябва да се махаме.

Той се запрепъва след нея, но все пак се сети да се отбие в изолатора и да вземе дневника на Бен Франклин, който бе скрил под дюшека. Не се побираше в джоба на панталона му, така че разкопча горните копчета и го скри под ризата си.

- Какво правиш? - извика Нанси. - Побързай!

В спалното всички стояха оклюмали между леглата на писарите и жертвите по пода. Хейвън правеше всичко по силите си, за да успокои и разсее малките си братовчедки. Кейша и Гейл покриха с одеяло тялото на Ендрю, хванаха се с Даниъл за ръце и казаха прощална молитва.

- Направете бяло знаме от чаршаф! - извика Уил.

- Свършено ли е? - изплака Кейша.

- Свършено е - отвърна той. - По-бързо. Накарай писарите да се размърдат и да се махаме оттук.

Писарите се бяха събудили от взрива. Всички рязко се бяха надигнали, бяха отметнали завивките и бяха започнали да търсят пипнешком сандалите си. Сега стояха изправени и Уил за първи път забеляза следа от емоция на лицата им. Приличаше на възбуда и объркване, на душевна болка.

Гейл грабна един чаршаф, Кейша хвана Ангъс за рамото и го насочи към изхода на помещението.

Останалите писари обаче тръгнаха в обратната посока, към Библиотеката.

- Не, насам! - извика Кейша след тях, но те продължиха да вървят. Дори старият и немощен Ангъс успя да се отскубне от хватката ѝ и последва събратята си.

Кейша изтича до прага на спалното, където жегата вече беше станала непоносима, и се опита да препречи пътя им. Матю, който беше млад и силен, я избута настрани. Лицето му потръпна от смущение.

- Даниъл, Хейвън, помогнете ми! - изкрещя Кейша, но вече бе късно. Трима от писарите бяха влезли в преддверието и продължиха право към пъкъла.

Ставаше все по-горещо.

- Кажи ѝ, че трябва да се махаме! - извика Уил на Даниъл.

Даниъл задържа Хейвън и извика на Кейша:

- Те го искат! Трябва да ги оставим да го направят!

Още трима минаха покрай Кейша и накрая остана единствено старият Ангъс. Докато я приближаваше, лицето му сякаш омекна при вида на мъката ѝ. Той спря за момент, погледна я в очите и бавно последва останалите в огъня.

- Сбогом, татко - изхлипа тя и падна на колене.

Уил каза на Даниъл да поеме тила и да се погрижи всички да бъдат пред него. Взе бялото знаме от Гейл и го даде на Нанси, след което ги поведе с готово за стрелба оръжие. Филип пое ръката на Хейвън, а тя на свой ред хвана една от братовчедките си. Даниъл вдигна Кейша и я помъкна. Опърпаната колона тръгна към склада.

Уил се увери, че помещението е празно, и направи знак на Нанси да извика останалите. Стъпалата бяха овъглени, но изглеждаха достатъчно здрави. Карабината беше с фенерче и Уил го включи, за да освети стълбището. Там също беше чисто.

Капакът беше отворен. Уил се измъкна като кукла на пружина, но в малкото, покрито със сажди помещение не ги дебнеше никой. Изчака всички да се изкачат на повърхността и завика към изхода:

- Излизаме! Невъоръжени сме. Не стреляйте!

Отговорът дойде няколко секунди по-късно. Гласът беше с британски акцент.

- Кой си ти?

- Уил Пайпър. Излизам със семейството си и с Лайтбърн. Не сме въоръжени!

- Излезте с вдигнати ръце. И един по един!

Уил остави карабината и взе бялото знаме от Нанси.

- Надявам се да играят честно - рече той, докосвайки лицето ѝ.

- След теб съм - каза тя.

Той първо показа знамето, а после излезе, вдигнал високо свободната си ръка. Отделение от Първи ланкастърски полк приближаваше постройката. Къщата осветяваше небето, от всеки прозорец изригваха пламъци. Битката по хълмовете беше в разгара си. Уил зърна американски изтребител, който пикира ниско и свали един хеликоптер с ракета въздух-въздух.

Някакъв капитан изтича към него, насочил оръжие към гърдите му.

- Има още седмина зад мен - извика Уил. - Предимно жени и деца. Всички са невъоръжени.

- Ръцете горе! - заповядаха му в отговор.

- Капитане, свържете се с полковник Улфорд. Кажете му, че Библиотеката е унищожена. Кажете му да съобщи на американците и китайците. Вече няма смисъл от всичко това.