Библиотекарите

- Сериозно са загрижени, заместник-председателю. Като цяло твърдят, че реакцията ни е прекалена и се държим като опортюнисти, но не могат да отрекат, че имаме основания да смятаме въпроса за сериозен. Продължават да настояват, че не бива да виждаме в това провокация срещу китайския народ или държавата, и са на мнение, че няма данни американското правителство да е замесено в аферата с картичките. Искат да изпратят делегация от служители на ФБР и ЦРУ, за да ни уверят в невинността си.

- Ха! - възкликна И. - Срещата ще бъде чиста загуба на време, ако изобщо се състои.

- Да приема ли предложението им?

- Разбира се. Защо не? По-интересно ми е накъде отива цялата тази афера, генерале. Кога според вас ще видим следващата серия картички?

Бо се усмихна.

- Мисля, че ще се случи скоро, заместник-председателю.

- Много добре - рече И. - Дръжте ме в течение, за да мога да информирам навреме генералния секретар. Знаете личните ми възгледи по този въпрос. Уън Юн е малко стар и малко упорит. - И Бао се наведе напред и повиши глас в тон с надигащите се емоции. - Той не може да оцени, че е дошло време да се обявим за най-голямата световна сила. Не може да осъзнае, че Хоризонтът цели отвличане на вниманието, че моментът е подходящ да усмирим веднъж завинаги Тайван и да заявим мощта си пред всички. Трябва да убедим генералния секретар, че тази история с картичките е наистина недопустима провокация. Той трябва да разбере, че това е дълбоко оскърбителна и символична заплаха към китайския народ и е па-радиране с геополитическото предимство, което Съединените щати имат благодарение на Библиотеката на Вектис. Още откакто бях момче, всички се тревожат, че ако предизвикаме Щатите твърде директно или остро, рискуваме нова световна война. Нека ви кажа нещо, генерале - рече той и заудря дланта си с юмрук, за да подчертае думите си. - Не се страхувам от нова световна война. Ако натиснем американците до ръба, според мен ще се огънат. А ако не се огънат, ще ги победим. Както и да се развият нещата, ще изпълним онова, което ни е писано.

7.

През първия трескав час след откритието, че синът ѝ го няма, Нанси звънеше на приятелите на Филип и на родителите им. Не знаеха нищо, нито го бяха виждали от предишната вечер.

Уил се обади на полицията в Рестън и в местната болница. Никой не знаеше нищо за Филип Пайпър. Сержантът от полицията разпозна името на Уил и му предложи да започне издирване, ако момчето не се появи до следобеда, но също така го увери, че 99% от хлапетата, които не са се прибрали вечерта, на следващата се оказват в леглата си.

- Не вярвам - каза Нанси на Уил. - Знам го като майка. Ти също го знаеш. Филип не би извършил подобно нещо.

- Вчера имахме малка разправия - тихо рече Уил.

- Защо не ми каза? - гневно му се нахвърли Нанси. - За какво се разправяхте?

- Заради това, че е зарязал борбата. Но разговорите с Филип винаги са за нещо друго.

- Какво си му казал? Кълна се, Уил, ако си му казал нещо, което го е накарало да избяга, никога няма да ти простя.

Уил въздъхна. Винаги той беше виновният. Нанси обаче беше разстроена, така че той не се обиди.

- Не беше кой знае каква разправия, Нанс. Дори не трябваше да използвам тази дума. Бих се шокирал, ако това е причината да извърти такъв номер.

Намираха се в стаята на Филип. Тя започна да рови из бюрото и чекмеджетата му.

- Липсва ли нещо? - попита той.

- Куп неща. Нетпенът му, джинси, тениски, може би бельо, една раница.

- Разполагаше ли с пари в брой?

- Може би. Не знам. Използва нетпена, за да купува неща.

- Колко има в сметката му?

- Няколко хиляди. Спестяваше всичко от почасовата работа и подаръците за рождените дни и Коледа. Години наред.

- Ти си попечител на сметката му, нали? Той е още непълнолетен.

Тя кимна енергично, извади собствения си нетпен, разви екрана и започна да дава гласови команди. Докато я гледаше, нещо заседна в гърлото му и времето сякаш се върна назад. Все едно отново работеха заедно по случай, само че това сега не беше случай. Ставаше дума за сина им.

- Ох, по дяволите - дрезгаво изруга тя. - Изтеглил е две хиляди и осемстотин долара вчера в шест и пет вечерта.

- Откъде?

Нанси изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да рухне.

- От банкомат. На летище „Дълес". Няма да успеем сами, Уил. Ще се обадя в Бюрото.

Директор Париш даде пълен ход на издирването на Филип въз основа на теорията си, че всяко подозрително изчезване на член от семейството на някой от важните му служители е потенциален терористичен акт до доказване на противното. И според личното му мнение съвпадането на инцидента със случая „Китайски апокалипсис" не можеше да се пренебрегне току-така.

Следобед къщата им се напълни с агенти от полевия отдел във Вашингтон. Главен специален агент Линда Чиприан беше жена, която Нанси бе покровителствала лично повече от десет години, и двете разговаряха в дневната, опитвайки се да намерят правилното съотношение между личната загриженост и професионализма.

Уил стоеше в стаята на сина си като някаква голяма статуя и мълчаливо гледаше как двама млади, късо подстригани агенти ровят из вещите на Филип.